Византийско шушукане

Вселенският патриарх отваря пътя за независима Киевска църква, но и за окончателно разделение на Украйна

Дни след като двамата най-равни сред равните в православието – Вселенският патриарх - Вартоломей и Московският патриарх - Кирил се срещнаха в Истанбул, гръмна новината, че Константинопол най-накрая ще благослови независима Киевска патриаршия. На пръв поглед това звучи стряскащо, но само който не следи историята. Киев започна този процес още след разпада на СССР и някак си е логично държава с над 40 милиона жители, със собствен език и история, култура, люлка на цялата руска култура и православие да има автокефална църква. Македония, която е като квартал на украинската столица иска патриаршия, а Украйна няма такова право. Едва ли. Независимостта е неизбежна, а тя ще превърне Киев във втория по големина православен център в света с всичките последици от това. И може да стане опозиция на могъщата руска православна църква в подкрепа на Константинополския патриарх, например.

Проблемът е за самата Украйна, доколко се вижда от подреждането на пасианса, и той е основно политически и териториален. Иначе ползи ще извлекат всички. Може би заради това Кирил заяви пред журналисти след срещата си с Вартоломей, че няма да се случи нищо, което да взриви съзнанието на вярващия.

Между Москва и Константинопол винаги е било горещо, като в предверие на ада. Закачката между Вселенския патриарх и Московския е стара като падането на Константинопол под Османско (1453). Султан Мехмед II Завоевателя издава т.нар. берат (писмена заповед), с която натоварва новоизбрания патриарх Генадий Схоларий с отговорността за всички православни в империята. Не само за духовните дела, но и със социалните дейности, образованието.

Разбира се, през вековете гръцката църква се опитва да заличи другите патриаршии, като българската, която е затрита незаконно чак през 1570-а, а не както учим по история с падането на Шишманова България. През последния век на робството, вселенският патриарх провежда целенасочена политика за гърцизиране на всички православни, като ударът се стоварва най-тежко над българите.

През това време Московската патриаршия е алтернативата. Като духовен водач на Руската империя, по право наследила царските атрибути на Константинопол, претендира за закрилник на православните в поробените територии.

С годините Русия остава най-голямата православна държава в света, с огромно влияние в поместните православни църкви. Вселенският патриарх, макар и пръв сред равни, пряко отговаря за има няма 3 хиляди християни в Турция и тук-там по света. Нормално е московският патриарх да се опитва да опредмети влиянието си точно толкова, колкото и на Вартоломей да върне по-голяма тежест от православната власт към Константинопол.

Киев изтъква, че църквата е в лоното на Константинопол, а не на Москва, защото въпреки равенството, Вартоломей е първи сред равни. Но това са църковни въпроси. Както споменах, пък и искрено вярвам, народът трябва да определи своя патриарх. Украинският, който е сред най-големите сред славяните, има абсолютното право на това. Тук идва и цената на това.

Като държава, която е с много сложен баланс между история, икономика, мафия, култура и етническо самоопределение, Украйна върви към окончателно разпадане.

Никой не може да ме убеди, че Киев трябва да има патриарх в Москва, след като Кремъл отхапа едни от най-важните части от територията й. Няма да спорим дали законно Крим е прехвърлен на Украйна, защото по договор той принадлежи на Османската империя, а иначе е татарски. Но има други доводи. 10 хиляди жертви за няколко години са достатъчно доказателство, че проблемът между Русия и Украйна е труден за решаване и той не е дошъл от вън, а от ината на двата братски народа. Добавете, че патриарх Кирил не направи нищо за помиряването на собствената си църква, как да му целуваш ръка в Киев.

Войната в Източна Украйна - изкуствено причинена, изкуствено поддържана, вече е необратима. Тя тлее като фас в суха гора. Всеки ден изгаря по едно дърво, ако така можем да оприличим човешкия живот, и това няма да свърши без някаква форма на раздяла – било то автономия или нов Крим.

Огромната част от украинците желаят своята независима църква. Според различни изследвания те не са повече от половината от населението на Украйна. Останалите смятат, че трябва да имат собствена църква под лоното на Руската православна църква. Малка част, тези, които са в Донецк и Луганск смятат, че са руски православни християни. Това е.

Актът на Вартоломей е справедлив, но ще доведе до политически последици с разпадащ ефект. Донецката и Луганската републики вече ще имат отделна патриаршия, освен войска и администрация. Чудно е какво може да ги обедини отново.

България трябва да си се сведе, както обикновено. Това не е наш спор и не трябва да бързаме да се изказваме емоционално, нищо, че ще ни натискат отвсякъде. България обаче трябва да довърши едно дело докрай. Да поиска Македонска независима църква. Охридска патриаршия. Ние сме братя и всеки брат има право на дом, най-вече духовен.

Нашата църква направи първите стъпки в тази посока и веднага получи хулите както на Вартоломей, така и на Кирил. Това само показва, че постъпваме честно, но още повече - християнски.

 

Жестоки битки

Българската патриаршия е закрита незаконно през 1570 г. на базата на фалшиви документи, според изследванията на най-последователния изследовател на славянската история проф. Анчо Калоянов. Тя обаче продължава да съществува. Българската патриаршия окончателно пада през 1626 г., благодарение на гръцките интриги. През същия този век се сменят около 50 патриарси. Това са жестоки битки за овладяване на църквата и тези вноски, наречени „пешкеш“, които отиват за тази война, нарастват на 25 хиляди жълтици и се събират от българския диоцез, пише Калоянов.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи