Европейската комисия обяви решението си миналата седмица да назначи досегашният дългогодишен член на Европейската сметна палата финландският политик Виле Итала за директор на Службата за борба с измамите към Еврокомисията, позната с абревиатурата си от френски език - ОЛАФ. В окончателната надпревара за поста участва и бившият български външен министър и евродепутат Ивайло Калфин.

Предсрочната процедура по избор на нов генерален директор на ОЛАФ се наложи след като досегашният титуляр на поста, италианецът Джовани Кеслер, беше изненадващо назначен в края на юли 2017 г. за директор на Службата за контрол на митниците и борба с монополите на Италия. Приблизително шест месеца преди изтичането на седемгодишия му мандат начело на ОЛАФ. Ход, с който вероятно трябваше да се избегне по-голям скандал, след като Кеслер заплаши в началото на миналата година да съди Европейската комисия. Която през 2015 г. свали имунитета му от съдебно преследване по искане на прокурорите на Кралство Белгия. Последните с претенции към генералния директор на ОЛАФ, свързани с нелегално подслушване на телефонни разговори около разследването, довело през 2012 г. до оставката на тогавашния европейски комисар по здравеопазването Джон Дали. Който бе намесен в съмнителна афера с търгуване със служебно положение, включваща познат нему бизнесмен, поискал подкуп от 60 млн. евро от известна швейцарска цигарена компания, в замяна на промяна на европейска регулация върху конкретен вид тютюн. И понеже до последно не стана ясно “кой кум, кой сват и кой на булката брат” в цялата каша, никой не обича да си я припомня много публично, особено едни конкретни хора в Брюксел.

С тази предистория на ум, новината че Европейската служба за борба с измамите има нов генерален директор става по-интересна, съгласете се?! От единствено, че българският кандидат за позицията не е успял да получи необходимата подкрепа, за да го одобрят еврократите. Последното предадено у нас в най-различни опростени трактовки, едва ли не като добавен шум към завършващото Европредседателство. Какво да се прави – свободно слово!

Иначе “Задкулисната борба за влияние на големите европейски политически семейства на всяко едно ниво в администрацията на ЕС” си е постоянен подривен фактор в “Брюкселския балон” и отвъд. Която борба, както предполагате, се води особено ожесточено за подобни високи отговорни позиции като генералният директор на ОЛАФ. Различни медии извън България, които проявиха интерес към новото назначение, обърнаха и внимание както на това, че специалният съветник на европейският комисар по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер Ивайло Калфин не е бил избран за поста, така и на факта, че с избирането на Виле Итала Европейската народна партия (ЕНП) увеличава контрола си върху най-високите постове в ЕС.

И то в случая върху такъв, който няма да се повлияе от резултата от европейските избори догодина, но човекът на него ще е един от Церберите, които ще бдят зорко върху изпълнението и прилагането на следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС (2020-2027), с новите й условия, които тепърва ще се доуточняват. А дали България, докато е ротационен председател на ЕС, е можела и трябвало ли е да лобира по някакъв начин (активно или дискретно) за своя кандидат за директор на ОЛАФ по време на процедурата – прочети предходният абзац и събери две плюс две!

Но да се върнем на Виле Итала. Новият генерален директор на Европейската служба за борба с измамите е роден на 10 май 1959 г. в градчето Луумаки, във финландската провинция Южна Карелия. Завършва право през 1989 г. и полага адвокатска клетва три години по-късно. По достъпната информация за живота му можем да предложим, че това се е случило в историческия финландски град Турку, където от средата на 1980-те до средата на 1990-те Итала е общински съветник. През 1995 г. е избран за депутат в парламента на Финландия от партията Национална коалиция, където остава несменяем до 2004 г. В периода 2000-2003 г. е министър на вътрешните работи на Страната на хилядата езера във второто правителство на Пааво Липонен. В този период (през 2001 г.) е избран за председател на партията Национална коалиция – пост, който отстъпва през 2004 г. на бившия министър-председател на Финландия и настоящ еврокомисар по въпросите на заетостта, и зам.-председател на ЕК Юрки Катайнен. Същата година Виле Итала е избран за член на Европейския парламент и преизбран през 2009 г. Заместник-председател е на парламентарната фракция на ЕНП между 2004 и 2007 г. От началото на 2013 г. Итала е член на Европейската сметна палата.

Падал е жертва на сатирата

Когато пред 2004 г. Виле Итала подава оставка като лидер на партията Национална коалиция на Финландия сред водещите причини е уронването на публичния му имидж от ... куклено сатирично телевизионно предаване. Излъчваното 8 години шоу „Автократите”, осмива задкулисния живот на финландските политици и в един период пресъздава Итала като детински персонаж, вечно заспал на заседания и с характерно провинциално произношение от град Турку. Доста ефективно, както и сам Итала е признавал публично. За да го откажат тогава да се занимава с вътрешната политика на Финландия, вероятно.

За него

Принципен и ефективен

С Виле Итала работихме заедно в Европейския парламент, а след това съм имал и взаимодействия с него като член на Европейската сметна палата. Той е човек, който не обича да вдига шум около себе си, но е отличен професионалист, много принципен и ефективен. Според мен ще бъде много добър генерален директор на ОЛАФ

Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и министър на външните работи, за в-к “Труд”

Опитът му ще е от полза

Поздравления на Виле Итала, новият генерален директор на Европейската служба за борба с измамите. В резултат на процедурата по селектиране, с участието на Европейския парламент и Съвета на ЕС, Европейската комисия назначи г-н Итала на поста, считано от 1 август. Миналото му като адвокат и богатият му професионален опит ще бъдат от добра полза.

Юрки Катайнен, европейски комисар по въпросите на заетостта, в “Туитър”

Предстои му важна работа

Една от най-важните задачи пред новия генерален директор на ОЛАФ ще бъде подобряването на взаимоотношенията с Европейския парламент. Които се влошиха много сериозно под управлението на Кеслер по време на „Дали-гейт“ (б.р. – виж текста за уточнение), корупционната афера, в която се оказа замесен ЕС.

“Еурактив”, специализирано издание, редакционен коментар