Процедурата по даване на гражданство се проверява от шест министерства, три агенции и от службите за сигурност

Трябваше да говорим с вицепрезидента Илияна Йотова за истинските будители, за успешните българи, за сънародниците ни в чужбина и техните проблеми. Корупционният скандал с даването на българско гражданство, обаче измести фокуса на разговора ни. Питаме вицепрезидента има ли пропуски в законите, които са дали хранителна среда за корупционните практики в агенцията за българско гражданство, както и в каква посока трябва да се направят промени в нормативните актове, които да облекчат процедурата по получаване на български паспорти.

- Г-жо Йотова, с какви чувства посрещате Деня на народните будители?

- Будител няма превод, съществува само на български език. Будителите не са само история. Будители срещаме всеки ден. Огледайте се и ще ги видите. Вчера присъствах на награждаването на три българки. Те са откриватели и учени. Едната е млад лекар с най-сериозните в света проучвания и анализи на хепатит Е. Другата е талантлив математик, наричат я „наследничката на Нютон“ и „повелителка на числата“. Третата е химик, определят я като „укротителката на алергените“. Не е ли това будителство? Въпреки демографската криза и проблемите пред нас, ние, българите, имаме огромен потенциал. Много от съвременните будители, които са най-ценният ни капитал, остават в сянката на скандалите, на политическата интрига, на борбата за власт. Ето още един пример. По повод днешния празник бях в 136 ОУ „Любен Каравелов“ – софийско училище с над 100-годишна история. Учителите всяка сутрин взимат децата от домовете им в квартал „Факултета“ – един от ромските квартали в София, и ги водят в класните стаи. Те са и будители, и апостоли. Но обикновено не ги припознаваме и не срещат разбирането ни. Посрещам Деня на народните будители с оптимизъм. Но и с размисли дали като българи съзнаваме мястото си, имаме ли достатъчно самочувствие. Дали успяваме да опазим историята си? А опитите за нейното пренаписване не са малко. Срещу тези посегателства трябва да сме непримирими, да отстояваме собствената си история и интересите си. Критикуваме другите, а сами искаме да изхвърлим Каравелов и Вазов от учебната литература?!

- Съгласна ли сте с твърдението на президента, че държавата ни е блато?

- Няма такава теза на президента и съм категорично против внушението, което се прави през последните дни. Проблемите, които назова президентът – неравенството, бедността, злоупотребата с власт, трябва да се решават.

- Заговорихте за скандали. Един от последните обаче е в ресора на вицепрезидента. Стигали ли са до вас сигнали за злоупотреби при даването на българско гражданство?

- В началото на мандата се запознах със завършила проверка на прокуратурата, в която бяха посочени проблемите, пробойните и конкретните препоръки за работата на Държавната агенция за българите в чужбина. Имаше журналистически разследвания по темата. За година и осем месеца много пъти сме обсъждали проблемите с компетентните органи. Направихме не една и две междуинституционални срещи, защото и трите закона, които имат отношение към българското гражданство – за чужденците в България, за българите в чужбина и за българското гражданство – са остарели и трябва да бъдат ремонтирани. Наясно съм, че парламентът и изпълнителната власт са повече от ревниви към президентската институция, когато става въпрос за законодателство, затова и не предлагам готови решения. Но имаме становище, експертният ми екип има предложения, които сме предоставили на останалите институции още преди година и половина.

- Какъв точно е проблемът?

- Удостоверенията за произход се издават от ДАБЧ и могат да се проверяват единствено и само от съда. Институтът по криминалистика прави проверка единствено ако е сигнализиран от агенцията. Процедурата по даване на гражданство, която понякога продължава две-три години, се проверява от представителите на шест министерства, три агенции и от службите за сигурност. Гласува се човек по човек в Съвета по гражданство към Министерството на правосъдието. Всички тези институции няма как да проверят истинността на документите, въз основа на които са издадени удостоверенията за български произход.

- Има ли механизъм, по който вицепрезидентът може да откаже издаване на указ за гражданство?

- След като получим протоколите, заверени от Съвета по гражданство, отново подлагаме кандидатите на проверка. Ако няма достатъчно доказателства за български произход на дадено лице или сме получили сигнали по линия на сигурността, постановявам отказ или допълнителна проверка. От началото на 2018 г. са върнати за допълнителна проверка 3000 преписки, по които съм се произнесла след получаване на съответната информация и документи. От началото на нашия мандат досега отказите за издаване на указ за гражданство значително надвишават предложенията на министъра на правосъдието. Две години чакаме електронната система на агенцията да заработи, за да се вижда всяка една преписка.

- Бивш служител на агенцията за българите в чужбина изнесе данни, че от 100 000 души, получили български паспорти по време на прехода, едва 5% живеят в страната ни. Коректни ли са тези данни?

- Почти две години се опитвам да получа отговор от всички възможни институции колко от хората, получили българско гражданство, в момента са на територията на България, работят и плащат данъци тук. До този момент усилията ми удрят на камък.

- Какво трябва да се промени в трите закона, за да се пресече корупцията при даване на българско гражданство?

- Вече се работи по законодателни промени, създадена е работна група, в която и ние сме представени. Предоставили сме не само своите становища, но и анализа на проблемите и рисковете. Нека институциите, които имат законодателна инициатива, да си свършат работата. Едно е сигурно обаче – удостоверенията за български произход не могат да се издават както досега. В една част от случаите те се издават въз основа на документ от лицензирано от ДАБЧ дружество на българите в съответната страна. Питам кой е контролния орган и какъв е механизмът, чрез който българската държава може да каже дали въпросният документ е достоверен. От друга страна, кой е другият контролен орган, който да увери, че агенцията е издала достоверен документ. Поставени сме в ситуация, в която трябва да се доверим. Документите за даване на българско гражданство по произход би трябвало да се приемат от нашите дипломатически и консулски служби. Предполагам, че от Министерството на външните работи ще кажат, че няма ресурс, и ще бъдат прави, но той трябва да бъде набавен. Зад издаването на удостоверения трябва да стои легитимната държава, която да удостоверява истинността на тези документи.

- Но агенцията за българите в чужбина е държавна, а не частна структура. Защо Министерството на външните работи да е по-легитимно от нея?

- Така ще се избегне ролята на посредниците и кандидатите за българско гражданство ще подават лично документите си в консулските ни служби. Такива имаме навсякъде. Още един съществен момент – продължавам да настоявам задължително условие за кандидатстване за гражданство по произход да бъде реалното владеене на български език. Голяма част от хората, които получават заветния паспорт, не знаят и дума на български език. Това го има само у нас. В другите страни ако липсват познания по съответния език, задължително се изкарват курсове за неговото владеене поне на елементарно ниво.

- Как да не знаят, нали има изпит?

- Интервюто не е изпит. Публична тайна е, че въпросите се знаят предварително. България като член на Европейския съюз има разработена програма по т.нар. Европейска езикова рамка и събеседването трябва да се води по нея. Но това са само част от идеите, които е добре да се облекат в закони.

- Защо най-голям е броят на македонците, които кандидатстват за българско гражданство?

- Няма как ние да разберем дали най-много македонци кандидатстват за гражданство. Ние сме последното ниво – издаване на указа. Няма как да зная колко хора на ден подават молби и от каква националност са. Но протоколите, които получаваме, показват, че очевидно желаещите от съседна Македония са най-много. С техните документи за произход е най-сложно, защото целенасочено са унищожавани в резултат на асимилационните процеси в бивша Югославия. По-лесно е с документите от Молдова и Украйна, по-рядко от Русия, тъй като в бившия СССР в акта за раждане се е вписвала и националност.

- Има упреци, че дълго се бави процедурата.

- Да, така е, но ние имаме отговорност към сигурността на българските граждани и на европейските. В годините има затлачване. В Албания сме срещали хора, които ни показаха сини картончета с входни номера отпреди доста години. Те нямат информация дали някога ще получат българско гражданство. Не е сериозно такова поведение от наша страна.

- Бяхте в няколко държави при българските общности. Какво поискаха от вас сънародниците ни?

- Искат България не само да знае за тях, а да показва, че познава техните проблеми и може да защитава правата им. Те са с ясното съзнание, че са граждани на съответната страна и имат своите задължения. В Украйна, където е една от големите ни исторически диаспори, сънародниците ни живеят на компактни групи, в по-малки селища. Те не се притесняват толкова от промените в Закона на образованието и Закона за езика, колкото от новото териториално-административно устройство на Украйна. Ако се обединят съседни селища, населението от българските села ще се окаже малцинство. Тогава българският език няма да има право да се изучава като майчин в съответното училище. Тяхната молба е този въпрос да бъде поставян при контактите с официалните украински власти.

- Имате ли обяснение защо българите в Украйна, в Албания, а вероятно и на много други места живеят толкова бедно?

- Не може да поставяме нашите общности зад граница под един знаменател. Бесарабската част на Украйна е по-слабо развита. Едновременно с това самите украинци ни разказваха, че именно преселилите се българи са преобразили този регион на Украйна от пустиня в градина. Ситуацията с българите в Словакия и Унгария е съвършено различна. Нашата общност там е представена на доста високи нива. Да не говорим за новата икономическа миграция. В основата на развитието на „Майкрософт“ в Сиатъл са българи от ДЗУ в Стара Загора. Те са емигрирали с фамилиите си и са се установили в Сиатъл. Доскоро директорът на човешки ресурси беше българка. Когато говорим за национална политика по отношение на българите в чужбина, на първо място трябва да познаваме своите сънародници. Звучи парадоксално, но е факт – ние не ги познаваме и не знаем за тях. Фолклорът и общите ни празници пазят българското самосъзнание, но не са достатъчни. Тези хора са потенциал и трябва да работим заедно с тях за България. Те са готови, носталгията е страшно чувство. Илюзия е, че голяма част от българите от диаспорите ни ще се върнат в България. Но имат идеи за инвестиции, дори за съвместни университети. Съвместната работа с нашите сънародници зад граница, общите ни проекти, съхраняването на българския език и българския дух, е един от най-сериозните национални приоритети в дневния ред на всяка българска институция. Тук не може да има нито политически предразсъдъци, нито пропаганда, нито различия. Тази политика задължава национален консенсус. Никой не може да се справи сам, но заедно можем.

Нашият гост

Илияна Йотова е завършила българска и френска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализирала е във френското Национално училище по администрация, през което са минали френски президенти и премиери. Дългогодишен журналист в БНТ. Депутат от БСП в 40-ото НС. 10 години е евродепутат. На 22 януари 2017 г. встъпва в длъжност като вицепрезидент на Република България.