Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова пред „Труд“: 24 май отсъства от календара на българското европредседателство

С темата за Западните Балкани българското европредседателство ще остане в историята

За нашите сънародници в чужбина, за предстоящата среща ЕС-Западни Балкани на 17 май в София, за проблемите на българите в родината им и защо се топим като народ, за войната между институциите, за наближаващия най-светъл празник и делото на Светите братя разговаряме с вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, която беше патрон на “Общобългарския младежки фолклорен фестивал “С България в сърцето” в Каварна.

- Госпожо вицепрезидент, в навечерието на Деня на славянската писменост и българската просвета и култура - 24 май, ще бъдете на посещение в Чехия и Словакия. Защо избрахте този ден?

- Конкретният повод е поканата да участвам в тържественото честване на 24 май - Денят на славянските букви в Микулчице, Република Чехия. За мен този голям празник трябваше да бъде най-важното събитие в културната програма на българското председателство на ЕС. А тази голяма дата липсва от него. Очаквах, а не само аз, голям форум в София, на който да се говори за третата средновековна цивилизация – славянската и българската, още през IX век. Цивилизация със собствен език, собствено богослужение, която създава оригинална литература. Пропускаме шанса да прославим делото на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици. А ние сме единствените в ЕС, които пишем на кирилица.

Днешна Чехия и Словакия са местата, в които са работили Кирил и Методий. Новосъздадената азбука буди възхищение или омраза във Великоморавските земи, сред латинско и гръцко духовенство, отречена и забранена, тя слага началото на разцвета на българската духовност и култура. Винаги трябва да се помни историята, защото и днес има гласове, които искат да я пренапишат и отрекат. Срещала съм политици, които не са чували за Кирил и Методий, не знаят нищо за създаването на глаголицата и кирилицата. Не на последно място, чрез тези чествания ще включим и българските общности в чужбина в европредседателството. За съжаление, те бяха забравени, а можеха да допринесат за неговото популяризиране.

- Какъв е конкретният маршрут на това пътуване?

- На 19 май в Микулчице ще отбележим празника на Светите братя Кирил и Методий, в който ще участват официални гости от България и Чехия, ще се насладим на изпълненията на фолклорни състави на българската общност. Заедно с нашите европейски колеги ще бъдем във Велехрад, Девин, Нитра – навсякъде, където делото на славянските първоучители е оставило следи, където има паметници в тяхна чест, където се пазят частици от мощите на св. Кирил. Ще говорим публично за древната история на България, за историята ни като народ, запазил най-важното – буквите, образованието, традициите, фолклора. Ето тази страна днес председателства ЕС. Обединението на славянските народи тръгва още от IX век. За нуждите на славянските народи в Моравия се ражда глаголицата, но именно на българско наречие. Това ще бъдат нашите послания.

- Защо приехте под Вашия патронаж да се проведе 15-ият Общобългарски младежки фолклорен събор “С България в сърцето” в Каварна?

- Задължително участвам в инициативите на българските общности от чужбина, които се провеждат у нас. Срещнах се с почти всички, правим възможното с останалите български институции да решаваме конкретни проблеми. Подкрепям младите хора и децата, които учат българския език, българската литература, традициите, които съхраняват българската памет. Фестивалът вече 15 години събира младежи и деца от историческите български общности, на юбилейното издание дойдоха повече от 1000, от различни страни – Украйна, Молдова, Западните покрайнини. За следващата година ще поканим участници от Централна Европа. В тези дни Каварна беше най-младият град на България.

- Колко са нашите сънародници, които живеят в чужбина? Достатъчно ли прави държавата за тях?

- Не приемам държавата да прави само нещо “за тях”. За мен по-важно е заедно с българите, които живеят навън, да работим за България. Това е по-голямата цел. Питате колко са? Никой не може да каже точната цифра, но между 3 и 4 милиона наши сънародници живеят извън България, емигрирали в различни периоди, по различни причини. Ще припомня изследването на доц. Ана Кочева от БАН, според което около 15 милиона по света говорим български език! Има вече страни, в които българският език е признат за матуритетен, амбицията е да се признава в Европа. Нова енергия получи българският Тараклийски университет (Молдова), благодарение на университетите ни в Русе и Велико Търново. Желанието на младите хора от нашите общности е да се създават общи програми между чуждите и български висши училища, което е още един мотив за връщане към корените, а и за завръщане в България. Да се създават общи компании, предприятия, да се работи с българите навън за лобито на България. Всичко това трябва да бъде приоритетна част от вътрешната политика на страната, а не само инициативи като Българският Великден.

- Да се върнем към европредседателството, което е към финала си. Каква е оценката Ви за поставените приоритети, за повдигнатата тема за европейската интеграция на Западните Балкани? Какви са очакванията Ви за предстоящата среща ЕС-Западни Балкани на 17 май в София?

- Европредседателството на България ще остане в историята с политиките за Западните Балкани. Познавам добре дискусията в ЕС през последните десетина години. Западните Балкани не бяха сред “водещите заглавия”. 15 години след Солунския процес (тогава за първи път Европа говори за бъдеща интеграция на страните от бивша Югославия и Албания) не беше направена една съществена крачка. Никой не очакваше, че малка България не само ще сложи темата на масата, но ще успее да я наложи, да я превърне в дискусия на множество международни срещи във всякакъв формат, да настоява за европейска стратегия за интеграция и да стигне до среща на Върха на европейските заедно с балканските лидери. Скептиците ни предричаха формално председателство, други стискаха палци да няма гафове. Политическото разширяване на ЕС към Западните Балкани сочи различен път за развитието на съюза, променя геополитическата картина. Вече можем да говорим за Софийски процес. Дано не приключи с края на българското председателство.

- Казвали сте, че самото свикване на срещата ЕС-Западни Балкани е голям успех. Но успех ли ще е, ако не всички лидери се включат?

- Трябва да сме много прецизни в говоренето си през следващите дни заради балансите, които трябва да се постигнат. Срещата е голям успех, заключителният документ от нея и конкретните текстове в него ще покажат стойността й. Надявам се да не бъде написан на типичния “брюкселски език”, а да бъде визионерска декларация с конкретни решения. Давам си сметка за сложността на такъв форум – противоречията между Сърбия и Косово, сложната ситуация на Испания, вътрешнополитическите проблеми на някои от държавите-участнички. Голямата новина може да дойде от Македония и Гърция за името. Така че 17 май действително да се превърне в знакова дата.

- Предвид каузата Ви за българите навън и за предстоящия 24 май, дали и този празник няма да ни разедини българите тук, предвид това, което се случва напоследък? В социалните мрежи пуснаха и такива солени шеги от рода “тези, които не се изпокараха около 3 март, се изпокараха около 9 май”.

- 24 май е обединяващата дата. Кажете ми, познавате ли друг народ, който да има химн за буквите – “Върви народе възродени...” Аз не познавам. Но за разединението – не сме разединени като народ! На повърхността са надскачането, надбягването и конфликтите между политици и безогледното използване на историята за политически дивиденти. Ако я няма, например, темата “антикомунизъм”, не знам как ще ги има някои от тях. Почти всеки ден съм някъде в България, в постоянни срещи с хората. Българите са заедно в делник и празник, независимо от политиката и религията. Често изпод вежди и със снизхождение гледат как някои политици се опитват да ги насъскват едни срещу други.

- Какво виждате при посещенията си в села и градове из цяла България? Какво Ви споделят хората?

- Бедност и мизерия, обезверяване, защото хората не виждат перспектива. Децата ни напускат, отиват в големия град или чужбина и сме безсилни да спрем този процес. След Северозападна България, обезлюдяват и общините на Североизтока. Виждала съм идеи и разчети на добри инвеститори, които се отказват, защото няма работна ръка, няма квалифицирани специалисти. Да говориш за демография днес е както едно време за “международното положение” – всеки го разбира и смята, че е компетентен, всеки се оправдава с него, но няма никакви конкретни решения. Не може повече да се прехвърлят тези проблеми от една институция в друга.

- Това не е ли работа на законодателната власт и Министерски съвет?

- Точно така, и на местните власти. Не изземваме ничии правомощия, не диктуваме решенията на министрите, нито законодателните предложения. Казвам обаче, че трябва да седнем заедно и да решим какво трябва да се направи веднага, спешно, защото се топим като народ. Това трябва да спрем. Като гражданин, не като вицепрезидент, питам кои са законите, приети досега, които предлагат устойчива икономическа политика, създават перспективи, имат важно значение за живота и стандарта на хората, за работа, за доходи?!

- Как ще се седне на една маса при тази война между институциите? След председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов и премиерът Борисов в последното си тв интервю отдели доста време на президента Румен Радев в негативен план?

- Няма да коментирам нито изказванията им, нито кампанията, която се води срещу нас. Не подценявам българските граждани, те виждат и коментират най-добре, те избират. Убедена съм, че ако цялата тази енергия се хвърли за развитието на страната, всички ще спечелим. Престрелки, състезание и спорове между политически партии винаги ще има. Те са задължителен елемент на политическата игра, на интригата. Въпросът е, че по света, освен интригата, има политика за хората. У нас тя липсва. Когато 40% от младите хора са утрешни бедни, а българите са най-бързо чезнещият народ, това е най-тежката диагноза за една нация.

- Каква е оценката Ви за първата година на третото правителство на Борисов?

- Какво означава средната оценка според някакви класации, която даже бе изтълкувана като “поощрителна”? Като започвах някога работа като учител, пишех такива оценки, за да не оставям учениците цяло лято на поправителен. Какво означава тази оценка за здравеопазването, дали ще я споделят хората от общинските болници, които не знаят дали утре ще ходят на работа и къде ще преглеждат пациентите?

- А какъв коментарът Ви за напрежението в последно време между коалиционните партньори в “Обединени патриоти” и срещите им с опозицията?

- Има очевидни разногласия в Обединените патриоти. Законодателните предложения на вицепремиера Симеонов не срещат подкрепа от Атака и ВМРО, или поне публично не ги споделят. От друга страна, ГЕРБ не иска да се ангажира с предложения на коалиционните си партньори заради собствени интереси, но не го признават публично. Така се търси подкрепа от страна на опозицията. Много правителства от годините на прехода с плаващи мнозинства загубиха властта.

 

Нашият гост

Илияна Йотова е завършила българска и френска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Година след завършването си отива като репортер в Българската национална телевизия, където минава през голямата школа на Хачо Бояджиев и работи дълги години. Депутат е в 40-ото НС. Специализирала е във френското Национално училище по администрация, през което са минали френски президенти и премиери, и в Центъра по европейски науки в Страсбург. Два мандата е евродепутат. В последния бе зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на специалната комисия “Антимафия”. От януари 2017 г. е вицепрезидент.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта