Общите цели, които движеха четирите страни от Централна Европа, се разминават все повече

Единството на Централна Европа се пропуква. Общата цел, която регионът преоткри по време на бежанската криза, изтънява все повече през последните месеци, по въпроси от най-различна важност – от шрифтовете на текстовете на общите регулации, до бъдещето на Европа. Напреженията в т. нар. Вишеградска четворка излязоха наяве преди седмица, върху въпроса трансграничните правила за движение и наемане на работници в ЕС. Полша и Унгария отказаха да се присъединят към Чехия и Словакия в подкрепата за внесеното от Франция предложение за компромис върху затягането на регулациите върху командированите работници, които работят на територията на ЕС но извън родните си страни.

Голямата тревога за тези, които искат да запазят привидното единство, е че Прага може да се оттегли от алианса, под управлението на олигарха-популист Анджей Бабиш, чиято партия спечели парламентарните избори на 20-21 октомври. Макар и Бабиш да не е дотолкова идеолог, колкото действащото управляващо мнозинство в Полша и да няма отровни предишни отношения с ЕС, подобно на унгарският министър-председател Виктор Орбан, до момента е подал много малко индикации как ще изглежда външната му политика.

„Бабиш въобще не се интересува от Вишеград“, каза пожелал анонимност чешки официален представител, като добави, че е много вероятно премиерът на Чехия да потърси собствен курс.

Тези различия повдигат съмнения доколко Вишеград – регион, на чиято територия живеят около 65 млн. души – може да функционира като кохерентен политически блок, в решителен етап от историята на ЕС.

„Опитът този клуб да бъде превърнат в контратежест се провали“, казва Милан Ниш, анализатор към германския Съвет за външни отношения, който е работил в миналото за министерството на външните работи на Словакия. „те са прекалено разделени върху фундаментални въпроси, за да могат да придвижат напред общ дневен ред. Едновременно с това искат да докажат, че всичко още не е свършило. И четирите държави се нуждаят от свой клуб.

Залогът в тази ситуация е възможността на Централна Европа да влияе и дори да блокира инициативата за „Европа на няколко скорости“, подкрепяна от Франция и Германия. Дори и разединението на Вишеградската група да звучи като добри новини за радетелите за интеграция в Брюксел, допълнителното изолиране на критиците на ЕС може да доведе до подклаждане на популизма и да подкопае доверието в съюза.

Разколът Изток-Запад

Противоречивата европейска реформа на трудовия пазар отбеляза важна победа за президента на Франция Еманюел Макрон, който превърна борбата с наречения от него „социален дъмпинг“ в приоритет на управлението си.

Според Макрон действащите правила улесняват твърде много работодателите, които избягват плащанията на вноски за социално осигуряване в страни като Франция, където те са много по-високи, за сметка на Централна Европа. Голям брой от държавите в Централна и Източна Европа изказват тревоги, че реформата, която министрите от ЕС одобриха с квалифицирано мнозинство, подкопава устоите на Единния пазар и ще се отрази особено тежко на техните граждани. Освен Унгария и Полша, Литва и Латвия също се противопоставиха на обявените мерки.

Нещо което звучи като дребен технически въпрос, може да има много сериозни последствия. Някои в страните от Централна Европа се тревожат, че тази стъпка ще отвори вратата за упражняване на протекционизъм върху територията на Единния пазар, посредством въвеждането на стандарти, които поставят по-бедните държави от ЕС в определено неизгодна позиция.

„Точно в това е въпросът“, каза заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, който е словак, в интервю, дадено в рамките на срещата на върха в Татра, годишният форум на лидерите на страните от Вишеградската група с европейски представители, който се провежда в Словакия. „По никакъв начин не искаме да създаваме разкол „Изток-Запад“ в ЕС. Това е в основата на всичко. И Франция го знае много добре.“

Други смятат, че разединението вече е настъпило. Френски официални лица отказват да признаят че се опитват да всеят разкол във Вишеградската група. Едновременно с това Макрон открито ухажва лидерите на Чехия и Словакия, които е прието да се разглеждат като по-прагматични. Президентът на Франция се срещна и с двамата още през август, избягвайки по-трудната половина от „Вишеградците“.

Нелиберално и евроскептично

Вишеградската група, създадена през 1991 г., за да даде тласък за развитие на регионалното сътрудничество, след падането на комунизма, винаги е функционирала повече като дипломатическа мрежа, отколкото като блок през историята си. В ранните години от съществуването си, страните от инициативата споделяха общата двойна цел за приемане в НАТО и ЕС. След като станаха членове, приоритетите им започнаха да се разминават и четирите страни се превърнаха в конкуренти в привличането на западни инвестиции и оттам се насочиха по различни политически пътеки.

По време на бежанската криза от 2015 г., обаче, групата се съживи в общите си опити да се противопостави на водените от Германия усилия ЕС да ги принуди да приемат търсещи убежище. Това събуди надежди в региона, че „В-4“, както е известен квартетът, може да преследва общи цели и на други фронтове.

Брюксел не беше толкова ентусиазиран, изразявайки притеснения, че групата може да прерасне в нелиберална, евроскептична платформа. Тази позиция тласна западноевропейски официални представители да поставят знак за равенство между Вишеградската група и политиките, водени от Полша и Унгария и да поставят под въпрос дали регионът като цяло въобще възприема основните принципи на ЕС. „За съжаление има такава тенденция на Запад да се поставят всички страни от Изток нв една и съща кошница“, каза Ниш. „А това е сериозен проблем.“

Скептицизмът на ЕС може и да е късоглед. При сериозни напрежения в отношенията на Брюксел с Варшава и Будапеща, „В-4“, (посредством Словакия и Чехия) е единственият заден канал за контакт с Полша и Унгария.

Евро-словаците и хладната Полша

С неясните перспективи за политическия курс на Чехия под управлението на Бабиш, Словакия се превръща в ключов играч в опитите да се спре по-нататъшно отдалечаване на региона от ЕС. Като единственият член на „В-4“, който е и част от Еврозоната, Словакия определено има интерес да се държи близо до „ядрото“ на съюза и премиерът Робърт Фицо вече ясно обяви, че не иска да бъде свален във „втората група“.

Едновременно с това, ако словаците се почувстват измамени да се преклонят пред западноевропейците, целият експеримент може да се окаже превратен. Извън общата европейска валута, голяма част от интересите на Словакия са пряко обвързани с региона, особено когато става въпрос за опазването на Шенген и субсидиите от ЕС.

Иван Корчок, словашкият държавен секретар по европейските въпроси, който изигра ключова роля в намирането на компромис по въпроса за командированите работници смята, че коментарите за разпада на Вишеградската група са пресилени.

„Трябва да се гледа крайният резултат“, каза той по време на срещата на върха в Татра, където беше домакин на колегите си от региона. „Благодарение на Вишеград, и четирите страни сега разполагат с повече, отколкото с това което имахме, когато започнахме.“

В интерес на истината Франция се опитваше да ограничи продължителността на договорите на командировани работници до 12 месеца или по-малко, преди в крайна сметка да приеме 18 месеца, но при определени условия. Въпреки това „В-4“ все още се опитва да постигне компромис по въпроса за договорите на шофьорите на камиони, занимаващи се с международни превози.

Въпреки всички тези усложнения, според Корчок, у колегите му от групата все още съществува желание „да останат заедно“ в предстоящите преговори за бюджета на ЕС.

„Вишеград все още е в добра форма, защото дава резултати по въпросите, които са важни за нас“, каза още той.