„Професията образователен медиатор ще бъде включена в класификатора на професиите“, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев пред медиите в Пловдив, съобщават от МОН.

„За нас е важно обхващането на децата в предучилищната подготовка. Затова и МОН ще предложи въвеждането на задължително предучилищно образование още от 4-годишна възраст. Надявам се в следващите години да увеличаваме финансирането на детските градини, така че да се намали таксата за задължителните групи“, каза той.

Наредбата за финансирането ще бъде променена съобразно делегираните бюджети, като промяната е свързана основно с формулата как парите се разпределят в системата. Ще има допълнителни средства за училищата и детските градини в отдалечените места. Предвиждат се и пари по критерия концентрация на деца от уязвими групи. Има немалък процент деца от семейства с нисък образователен статус, които не са включени в системата. Вълчев посочи, че до 2019 година се надява в делегираните бюджети да има и компонент, свързан с оценката за качество на обучението. Министърът подчерта, че таксите в задължително предучилищно обучение трябва да бъдат диференцирани, тъй като държавата отпуска допълнителни средства за децата в задължителна предучилищна възраст.

Министърът даде висока оценка на екипите,  които се занимават с децата, отпаднали или незаписани в образователната система. По неговите думи тези екипи предписват различни мерки по всеки специфичен казус. Министърът, придружен от  заместник-министъра на образованието Деница Сачева и екипите по координационния механизъм, посетиха семейства, които отглеждат деца в задължителна училищна възраст на свои близки, които са в чужбина. Министър Вълчев подчерта, че най-важното е допълнителното обучение по български  език в училища и детска градина.  Заместник-министър Сачева предложи като допълнителен вариант на семействата, които отглеждат децата, да се намерят възможности за тренировки или допълнителни занимания, за да стане училището по-интересно за тях.

Учителите вече ще имат правото да предлагат семейните помощи за деца да се дават в натура – например ако семейството не може да купи обувки или дрехи на детето за училище, парите да отидат именно за това. Въвежда се и телефон и имейл за сигнали, свързани с деца, които не са обхванати в училище и детска градина.