Върховният касационен съд остави в сила въззивна присъда на Апелативен съд –Бургас срещу Петко А. от гр. Шивачево, община Твърдица, държал археологически обекти – монети, печати и пръстени от различни антични и средновековни периоди, които не са били идентифицирани и регистрирани по съответния ред.

Пресофисът на Апелативен съд – Бургас припомня, че през ноември 2017 г. втората инстанция отмени частично присъда на ОС – Сливен и призна за виновен 38 -годишният Петко А. по повдигнатото обвинение за това, че за времето от 11.04.2010 г. до 08.07.2015 г. в гр. Шивачево, общ. Твърдица, държал повече от три археологически обекта - 31 броя сребърни, бронзови и медни монети от времето на Филип ІІ /359-336 пр.Хр./, Римската империя, Османската империя и 11 броя метални предмети, сред които средновековен оловен печат, бронзови и сребърни пръстени от ХІІ -ХVІ в., представляващи движими културни ценности и възлизащи на обща стойност 1464,20 лева.

Артефактите се намирали в метална каса в дома на Петко и представлявалииманярски находки, открити с металотърсач от покойния му баща вземлището на с. Шивачево. Културните ценности били открити при претърсване от служители на реда в дома на подсъдимия след сигнал, че държал крадени авточасти. Самият Петко А. имал собствен автосервиз и ремонтирал автомобили. На полицейските служители обяснил, че археологическите обекти са били спомен от баща му, самите те нямали никаква историческа и археологическа стойност.

По време на съдебното следствие монетите и металните предмети са били изследвани от вещи лица – специалисти по нумизматика и археология, установили по категоричен начин, че представляват движими културни ценности, който в едногодишен срок от влизане в сила на Закона за културното наследство през 2009 г. е трябвало да бъдат заявени за идентификация и регистрация.

Втората инстанция е направила извод, че подсъдимият е бил наясно, че намерените в земята от баща му и получени от него по наследство монети и метални предмети, включени в обвинението, притежават характеристиката на археологически обекти, но въпреки това не е предприел тяхната

идентификация и регистрация. Проявеното бездействие, изразило се в неподаване на заявление за идентификация и регистрация е било осъществено с пряк умисъл, пише в мотивите към решението на въззивния състав.

Съдиите от Апелативния съд – Бургас са приели, че с поведението си подсъдимият е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по чл.278, ал.6, предл.2 вр. предл.1 от НК и са му наложили наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер на сумата 3000 лева в полза на държавата.

Съдът е отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Върховните магистрати са се съгласили с изводите на въззивния съд и са оставили в сила присъдата. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.