„Имах шанс за място в първите 8, а си мисля, дори и за медал. Но така е в спорта - не успях да се събера. Нямахме доза късмет, но в биатлона е така - един изстрел не беше достатъчен”, заяви Владимир Илиев след завръщането на тима ни от зимните олимпийски игри в Пьонгчанг преди година. Тогава представянето им се прие като пълен провал - най-доброто класиране на Влади бе 19-ото място в индивидуалното състезание на 20 км.

Mоже би очакванията към тях бяха прекалено високи. На олимпиада единствено медалът има значение, а нито Илиев, нито другият ни ас Красимир Анев имаха класирания в Топ 3 на състезание от най-високо ниво. Но пък освен Радослав Янков и донякъде Александра Жекова, те бяха единствените, от които можеше да се очаква нещо повече.

И ето, че година по-късно един българин се намести непоканен в самото подножие на върха. Среброто от световното е може би медалът на изкуплението за Владимир Илиев и със сигурност венецът на кариерата му. Засега.

Второто място в Йостерсунд (Швеция) е огромна изненада предвид резултатите на българина през сезона. Той сякаш бележеше отстъпление в сравнение с най-добрите си дни. Върховото му постижение бе шестото място с чиста стрелба на европейското първенство в Минск, където обаче нямаше почти никой от водещите състезатели на континента. Все пак биатлонът е европейски спорт и именно световното е истинското предизвикателство за европейските звезди. А Влади беше в топ форма точно за него и постигна най-големия успех в историята на мъжкия биатлон в България.

„Това е най-страхотният ден в живота ми, разбрах го веднага след финала - казва Илиев само година след онзи кошмар в Пьонгчанг. - Знаех, че се движа добре и малцина състезатели могат да ме изместят. Бях наясно, че ще съм в челото, но наистина не очаквах да съм втори. В последната обиколка ми беше много тежко, може би заради трудните условия, но дадох всичко от себе си, за да спечеля.”

При това успехът е в спорт, който в последните години става все по-конкурентен. Зимните дисциплини по традиция са територия на богатите и развитите страни. За успех в ските или биатлона трябва да победиш най-добрите от държави като Германия, Франция, Италия, Швейцария, Австрия, Швеция, Норвегия, САЩ, Канада... Зад всеки силен резултат на снега, освен задължителният труд в тренировките и лъвско сърце в състезанието, стоят много специфични познания. И досега се разказват легенди как капризното японско време изиграло лоша шега на експертите от вакс кабините на големите отбори. И това дало шанс на 22-годишната Екатерина Дафовска да спечели златото от Нагано 98, единственото ни и досега от бяла олимпиада. А България дори не произвежда вакси, а ски - само на ишлеме. Все едно ентусиасти да се състезават със заводския отбор на „Пежо” на рали „Дакар”.

Комерсиализацията в спорта застигна със страшна сила биатлона. Именно големите компании за ски и зимна екипировка са сред водещите спонсори наред с автомобилния гигант „БМВ”. А те нямат нужда от българи на върха, други са рекламните им лица. Миналата година Анев повдигна крайчеца на завесата и стана ясно, че производител като „Фишер” отказва да му даде ски, с които да може да се състезава като равен с най-добрите.

Може би малко иронично, но успехът на Илиев дойде точно в индивидуалния старт, в който по традиция са силни добрите стрелци, тъй като всяка грешка на огневия рубеж води до минута върху времето. А всички бягат по равно и почти няма как добрият бегач да компенсира пропуските.

Влади пък го бива тъкмо в бягането. Често е сред най-бързите на пистата, но погрешни изстрели го смъкват назад в класирането. Моментът в стрелбата е много тънък, трябват не само умения, но и спокойствие, психика. Този път Илиев улучи 19 от 20-е мишени, което му позволи да стигне до заслуженото място. И то в конкуренцията на най-добрите в съвременния мъжки биатлон.

„Винаги съм бил бърз на ските, но много години поред стрелбата не ми се удаваше - призна Влади след финала. - В спринта и преследването бях малко нервен, а сега стартирах без особени очаквания и постигнах такъв резултат! Вървях към този медал 15 години и искам да го посветя на всички треньори, които са работили с мен, а също и на моето семейство. В България много хора гледат биатлон, но ние скоро не бяхме ги радвали с кой знае какви успехи. Надявам се този успех да вдигне популярността на спорта още повече.”

А приказката продължава още в неделя. Навръх 32-ия си рожден ден Илиев ще застане наред с най-добрите 30 в масовия старт на 15 км в Йостерсунд. И може да си направи още по-хубав подарък.

Ще получи 19 000 евро

Владимир Илиев заработи премия от 19 000 евро за сребърния си медал в индивидуалното състезание в Йостерсунд (Швеция). Сумата е част от наградния фонд, предоставен от Международния съюз по биатлон (ИБУ). На шампионите пък се полагат по 25 000 евро. Постижението на Илиев безспорно е най-големия български спортен успех от началото на 2019-а. За второто си място на световно първенство в олимпийска дисциплина на спортиста се дават и 35 000 лева по правилника на Министерството на младежта и спорта.

За него

Зад това отличие стои много труд

Не може с думи да се опишат емоциите, които преживяхме по време на състезанието. Този медал е плод на много труд и упоритост. Никой не е очаквал подобно постижение в основата, на което стоят и много хора. Признавам, че тази успех ме връща 21 години назад, когато самата аз станах олимпийска шампионка. И тогава никой не очакваше подобен триумф. Така се прави удар, когато най-малко очакваш! Разбира се, бяхме приятната изненада на това първенство, а колегите от другите отбори не спират да ни поздравяват.

Екатерина Дафовска, председател на БФ Биатлон и олимпийска шампионка от Нагано 98

От години вървеше към този успех

Владимир Илиев от години вървеше към този успех. И когато взе медала си казах: „Най-накрая“! Досега можеше и 3, и 4 пъти да стане шампион, но все един изстрел го делеше от подиума. Тази победа дойде и благодарение на работата на целия екип. Разбира се, не можем да се сравняваме с големите отбори, които идват с по десет камиона със специалисти и подвижна лаборатория. Но и нашите ваксмайстори сега бяха на супер ниво. А иначе Владимир е фанатик на тема „спорт“. Много е упорит и трудолюбив. Функционално е изключително силен и не случайно в спринта не отстъпва на лидерите.

Николай Захаров, старши треньор

Има чувство за хумор и самоирония

С Владимир Илиев сме от един град, израснали сме заедно и сме добри приятели. А през голяма част от лятната подготовка също сме заедно. Невероятно трудолюбив човек и най-големият работохолик от всички в зимните спортове дори в световен мащаб. Много е мотивиран и преследва докрай това, което прави. Дори и да има загуби, понася ги философски, като част от подготовката си. Притежава чувство за хумор и самоирония, често се шегува с пропуските си на рубежа. И това го кара да погледне нещата от друг ъгъл, да опита нещо различно. Имаме много хубави спомени и емоции. Щастлив съм, че неговият труд най-накрая бе възнаграден.

Станимир Беломъжев, световен шампион по ски ориентиране