Преди руснаците слушаха западните радиостанции, сега на Запад слушат и руските

Какво става на Балканите, докъде стигна русофобската вълна и свободата на словото. За българските, руските и световните медии, за цензурата, фалшивите новини и медийната агресия - по всички тези въпроси разговаряме с един от най-известните руски журналисти Владимир Соловьов.

- Познавате ли българските медии, господин Соловьов, интересувате ли се какво пишат и какво мислите за тях?

- Макар и не толкова добре, но познавам българските медии, както и световните. Много години съм работил на Балканите и понякога гледам телевизии от балканските страни - Сърбия, Босна, Черна гора, Хърватия. Не съм идвал в България от много години. В Сърбия бях ръководител на кореспондентския пункт на Първи канал от 1991 до 1997 г., когато на територията на бивша Югославия започнаха трагичните събития с американските бомбардировки. Неотдавна бях в Сърбия на международна конференция и отбелязахме 20-годишнината от тях.

- Запознат сте със ситуацията на Балканите, какво става сега тук според вас?

- Ситуацията на Балканите сега е сложна, сериозна е обстановката в Босна и Херцеговина, скоро бях в Белград, където бяха отбелязани 20 години от бомбардировките на радио-телевизионния център. Най-сериозна е обаче обстановката в Косово, където напрежение предизвиква предложението за неговата подялба. Как ще завърши всичко това, никой не знае. Ще ми се да споделя и какво виждам в България. За няколкото дни, в които съм тук, всяка вечер гледах български телевизии и честна дума - изненадан съм в добрия смисъл на думата.

- Изненадан - защо? Бихте ли споделили кое ви впечатли най-много?

- Смятам, че свободата на словото в доста български телевизионни канали е много по-голяма, отколкото в съседни вам балкански страни. Има канали, където откровено говорят и дебатират, и то без всякакви премълчавания за всичките важни проблеми в страната и света, и най-вече тези, засягащи отношенията с Русия, Украйна, западните страни. За съжаление, това, което говорят някои от телеканалите в България, сега е невъзможно да се чуе в други балкански страни. Много съм впечатлен от това.

- Любопитно е да обясните това ваше чувство. Сега в България има ярко забелязваща се и чуваща се на висок глас русофобска вълна, особено това може да се види и усети в някои от средствата за масова информация.

- Това не е само в България, а в много страни по света. Да, ние бяхме „братушки“, но се надявам, че все пак сме останали такива. С президента Румен Радев, с когото се срещнах, общувахме много интересно. Той ме разпитваше на много добър руски за ситуацията в Русия, сподели ми, че смята да присъства на големия световен икономически форум в Санкт Петербург през юни. Попита ме за икономическата и политическата ситуация в Русия. Разбира се, и за президента ни Владимир Путин. Споделих му нещо, което го впечатли - че също като него имам отношение към самолетите МиГ. Той като пилот на изтребителя МиГ-29, а аз - като военен авиомеханик на МиГ-25. Всъщност аз бях последно тук през 2003 г. по време на посещението на Путин на Шипка - тогава бях кореспондент на Първи канал на Руската телевизия. Отношенията по това време бяха сложни...

- Какво мислите за русофобията не само в България, а и в останалите бивши съюзници от Източния блок? Повлияни от това или не, но и сред коментарите в руските социални мрежи има доста крайни изказвания за българите.

- Най-напред бих ви казал да не приемате толкова присърце това, което се пише в соцмрежите. Защото хората, които пишат там, не отговарят за думите си, затова има и толкова много обиди, който естествено се чуват най-силно. Що се отнася до отношенията с България, те бяха доста хладни след спирането на „Южен поток“. И това се забелязваше, защото нямаше как да не се види на какъв огромен натиск беше подложено ръководството на България от страна на вашите сегашни партньори. Сега всичко се подновява, тръбопровода, газопровода... Но аз мисля, че отношението на руския към българския народ е много топло и братското чувство е запазено. Що се отнася до официалната ви и сериозна преса, не наблюдавам някаква изявена русофобия - изключвам времето на спиране на Южен поток, всичко си се развива нормално.

- Да поговорим за руските медии - като човек, начело на Съюза на руските журналисти, има ли свобода на словото при вас, има ли цензура, какви са проблемите на гилдията при вас?

- Разбира се, при нас има свобода на печата, свобода на словото. Това важи и за тези медии, в които се твърди обратното, че в Русия няма свобода на словото. Интересно, как те тогава могат да твърдят, че липсва свобода? Ако това беше вярно, нямаше да могат да го кажат. У нас наистина има такива медии, каквито в други страни просто не могат да си представят, че е възможно да пишат по този начин. В Русия се пускат такива обидни текстове, заради които в други страни тези журналисти биха попаднали веднага в ареста или затвора. Дори не говоря за големите и известни опозиционни медии, а за регионални - от Калининград до Владивосток. В тях така ругаят президента и официалната власт, че не мога да си представя какво би им се случило, ако бяха в някоя западна държава. Но все пак бих споделил, че понякога има проблеми в страната.

- Какво имате предвид?

- В Русия цензурата е забранена от конституцията. Но у нас понякога регионалните ръководители забравят, че не те ръководят пресата. И ако някой си помисли, че може той да назначи главен редактор или какво да пише в пресата, то при нас в Съюза на журналистите пристига сигнал и ние го разглеждаме веднага чрез главната прокуратура или губернатора на съответната област. Той се произнася как трябва да се отнасят към пресата и това работи, има ефект. Така че ние стоим на стража за свободата на разпространение на информацията. Ние защитаваме всички журналисти, независимо дали са в държавните, опозиционните или регионалните медии и не принадлежим към някаква част на политическия спектър.

- У нас е популярна тезата, че Путин е човекът, който дърпа конците на медиите, че критиката срещу него веднага води до затваряне на издания или уволнение на журналисти. Каква е истината?

- Прекрасно познавам начина на работа на президента, защото доста години съм работил в Кремълския пул. Няколко пъти седмично влизах в кабинета на президента, виждах как работи той и пресслужбата му. Повярвайте, той няма никакво време да командва средствата за масова информация и никога не би си го позволил. Нито пък би наредил това на помощниците си. Та в цял свят държавните медии отразяват държавната гледна точка. Нима Би Би Си могат да си позволят за иронизират или обиждат премиера или кралицата. Някои наши държавни медии понякога критикуват и президента, и правителството, макар че тяхната роля е да отразяват властта. Частните и опозиционните медии са напълно свободни да пишат тяхната гледна точка. И никой не им пречи да го правят.

- Медийната агресия на Запад срещу Русия е явна. Повече от година на висок глас се разискваше как руските служби са отровили бившия руски агент Скрипал и дъщеря му, което предизвика лавина от санкции срещу Русия. За медийната кампания срещу президента Путин да не говорим.

- Ще добавя и колко тонове мастило се изляха за това, че Донълд Тръмп е руски шпионин. Неотдавна завърши и огромно разследване на прокурора Мълър срещу американския президент и евентуалната руска намеса в техните избори. И всичко, което американските журналисти написаха - например „Ню Йорк таймс“, как Тръмп работи за Русия и т.н., а се оказа лъжа. Но те все пак получиха пулицърски премии и това е позор! На български език имате хубавата дума „срамота“. А що се отнася до Скрипал, според мен жената, която напусна поста премиер министър на Великобритания, с този случай прикриваше провала на външната си политика, а може би и на вътрешната. Знаете ли, че Скрипал излезе от прикритието си и позвъни на свои роднини в Русия за

9 май? Той им казал, че е добре, че е жив, дъщеря му също и ги поздравил... с Деня на Победата, представяте ли си! Значи бившият шпионин поздрави близките си с 9-и май, какво нещо е животът, а...

- Какво ви притеснява днес в световните медии?

- Когато през 1990 г. завърших Факултета по журналистика, помня какви бяха нашите ориентири - Си Ен Ен, Би Би Си - те бяха недостижими журналистически височини. Помня как Тед Търнър - владетелят на Си Ен Ен, се разхождаше по жилетка на комунистическа територия в Москва и ни казваше, че телевизията му може да каже дори преди ЦРУ, че войната е започнала. И да, беше така. Това беше невероятна медийна висота. Но случващото се сега с някои от най-важните американски средства за масова информация, е позор за журналистиката.

- Не е ли пресилено това, което казвате?

- Ще задам въпроса каква е тази свобода на словото там? Имам чувството, че всичко се е преобърнало в главата надолу. Все едно сега ЦК на партията им дава указания, както беше при нас едно време. И ако някой се отклонява от общия медиен моден мейнстрийм, както говореха преди у нас в съветско време - отклонява се от партийната линия, то го наказват. Вижте какво се случва с руските медии, които работят навън - „Русия тудей“ (RT) и „Спутник“. Казват за тях, че били пропагандни. Е, да - когато не можеш да се пребориш и да покажеш друга гледна точка, това е пропаганда! От тяхна страна обаче също върви пропаганда против нас и тя е много остра и зла. Все едно са им раздали на всички една и съща листовка с опорни точки, с която да работят против нас.

- Вие със сигурност общувате и с много западни журналисти, какво Ви казват те?

- Миналата година участвах в отбелязването на 100-годишнината на най-големия френски журналистически синдикат в Париж. На форума бяха и се изказаха министърът на културата, кметът на Париж, министърът на печата, главните им синдикати, а след тях дадоха думата на мен. Поздравих ги и им казах: Уважаеми колеги, ние наблюдаваме какво се случва в западната и френската преса. Тя пише за Русия само в два варианта - или лошо, или нищо. Разбираме, че на френските журналисти им е много трудно да влязат в руслото на англосаксонския мейнстрийм, отнасяме се към тази ситуация с ирония и се надяваме, че здравият смисъл и свободата на печата, която винаги е присъствала във Франция, да се почувства във френското обществено мнение“. За казаното получих много големи аплодисменти. Те сами разбират, че не правят това, което трябва, на тях им е много неудобно да ни гледат в очите, когато се срещнем по международни форуми, което е тъжно и жалко.

- Каква е ролята на Съюза на журналистите в Русия?

- Нашият съюз играе много голяма роля, Международният съюз също. Виждам удивителни изменения в световната журналистика, такива преобръщания, които мисля, че чакат своето научно обяснение и изучаването им.

- А какво ще кажете за констатацията, че в Русия убиват журналисти?

- А кого бихте дали за пример? Навярно Анна Политковская... А помните ли годината, когато това се случи - 2006-а. Изминаха повече от 10 години от убийството u. И оттогава в Русия не е убит нито един журналист. Да, това наистина се случи, а хората, които я убиха, са в затвора. В Русия има премия „Камертон“ на нейно име. И всяка година връчваме в деня на Международната солидарност с журналистите награда за тези, които не са в безопасност. Разбира се, е имало случаи на оскърбление на журналисти. Ние сме в много добри отношения с МВР в Русия, защото работата на журналиста и работата на полицията се пресичат много често, особено, когато се отразяват неразрешените митинги. Някои журналисти не успяват да покажат пропуск и понякога са... надлежно арестувани. Ние разглеждаме всеки случай, извиняват се генерали, както се случи в Екатеринбург - генерал от полицията събра журналистите, извини им се и наказа полицаите, нападнали колегите им.

- И на Изток, и на Запад вече не рядко се използват фалшиви новини за идеология. Трудна е борбата с тях...30

- Сега сме във време на информационна война, и слава Богу, че не е гореща война. Трябва да се опитаме да видим какво и защо така става. Има голям поток от фалшиви новини срещу Русия. За пример веднага ще дам Франция и САЩ, където се пишат само две опции за нея - или само лошо, или нищо. Ще се повторя, но сме свидетели как на Запад ограничават свободата на медиите и как искат да запушат устата на сериозни руски медии, които предлагат информация за събития, които се игнорират или прикриват. И се получи обратното. Ако през онези години руските граждани слушаха западните радиостанции, сега на Запад слушат и руските програми. Това е удивително! Просто, всичко се преобърна.

Нашият гост

Владимир Соловьов е сред най-популярните руски телевизионни журналисти, политически наблюдател, продуцент. Роден е през 1964 г. Дългогодишен кореспондент на Русия на Балканите по време на най-горещите събития, случили в бивша Югославия. Като военен кореспондент е отразявал 7 войни. Председател на Съюза на журналистите в Русия, член на Съвета за развитието на гражданското общество и правата на човека при президента на Руската федерация.