България е с ресурси от световна величина

Войните за водата са факт и чукат на вратата

Хубава народна поговорка е „Вода гази, жаден ходи“. И толкова много е приложима за нас в момента, че няма накъде. Разбира се поводът да се сетим за нея е водната криза в Перник, Плевен, Ловеч, Троян и околиите им и режимите, под които на някои места живеят от седмици. Ситуациите са различни, но причините както винаги са еднакви. Или ще е левашко безхаберие, или ще е престъпно нехайство, или ще е просто откровено слабоумие от страна на тези, чиято отговорност е това да не се случва. И така година след година.

През септември 2017 г. Световната банка бе юрнала всичките ангажирани ведомства в републиката - МРРБ, МОСВ, МЗХГ, МИ и метеоролозите - да организират семинар за опазването и устойчивото използване на водните ресурси в България. Като контекст за нуждата от такова събитие тогава се посочва, че „въпреки богатството си на водни ресурси, благоприятните почвени и климатични условия и силната институционална и регулаторна рамка, България продължава да се изправя пред значителни предизвикателства в модернизирането на водната инфраструктура и ресорните институции, за да изпълни своите цели за развитие. Постигането на достатъчно добро ниво на опазване и устойчиво използване на водите изисква гарантирането на траен достъп до съответните количества качествена вода за поддържане на препитанието, благосъстоянието на населението и социално-икономическото развитие, за осигуряване на защита срещу замърсяване на водата и свързаните с нея бедствия, опазване на екосистемите в среда на мир и политическа стабилност.“ Стабилна констатация, нали!

Пак тогава, през 2017 г., експертите от Световната банка посочват още, че “повечето язовири в България са построени между 1956 г. и 1985 г. През последвалия преходен период всички строителни проекти са изоставени, което оставя хиляди българи без надеждно водоснабдяване. Макар че почти всички българи имат достъп до питейна вода в домовете си, значителен брой хора все още страдат от сезонни режими на водата поради незавършени язовирни проекти. Тези проблеми се усложняват от факта, че много водоснабдителни мрежи трябва да бъдат модернизирани, а системите за събиране и пречистване на отпадъчни води да бъдат разширени. Ето защо са необходими значителни инвестиции, които да гарантират, че качеството на водата и устойчивото използване на водните ресурси съответстват на изискванията на директивите на Европейския съюз.“ Как сме дотук?! Добре!

За справка: От документите от същия семинар излиза също така, че за рехабилитацията на пернишкия язовир „Студена“ са били още тогава предвидени средства от ижеспоменатата Световна банка по проект за развитие на общинската инфраструктура. Кой, какво, как, дали изобщо и колко точно, някой друг път. Ако не знаете, че има водна мафия в България, че проектите за обновяване на водните цикли на градове и села са в топ 3 на „голямата лапаница на еврофондове“, като опре да злоупотребите в републиката и че са запазена територия за конкретни съмнителни типове - ще отнеме повече място, за да се разкаже. И пак само колкото е известно без документални доказателства и в рамките на допустимия риск за здравето и живота на автора. Но за водата е приказката. Да не се отплесваме.

С глобализацията, индустриалното развитие и растящото човечество ведно с климатичните изменения, питейната вода днес е несъмнено най-ценният ресурс на планетата. Разбирайте го така - по данни на ООН в този момент, през 2019 г., 2,2 млрд. души на Земята нямат достъп до гарантирано годна за пиене вода, а 4,2 млрд. души общо нямат достъп до санитарни съоръжения. С други думи, всеки трети човек на планетата няма достъп до чиста питейна вода, а близо половината човечество няма достъп до тоалетни. В подобна статистика, на око в процентно съотношения на бедстващите за питейна вода спрямо броя на населението у нас сме сигурно някъде между Африка и Южна Азия.

Разбира се, човекът воюва с ближния си за и с вода откакто свят светува, но рискът от глобална криза за жизненоважната течност, а оттам и за все повече поводи за конфликти, отдавна е надвиснал на хоризонта, чука на вратата и вече е при съседите турци. Тази тенденция беше предсказана от видни икономисти още в началото на века като едно от най-вероятните последствия от глобализацията и разбира се, още тогава си звучеше съвсем правдоподобно. Е, не бяха ясновидци хората откъм времеви диапазон, пък и имаше и непредвидими фактори в някои случаи. Разбира се нямаше кой да спре последните години Китай да прегражда река Меконг както си иска за ужас на страните надолу по течението като Лаос, Тайланд, Виетнам и Камбоджа, които едва наскоро започнаха да изграждат свои съоръжения за запасяване с вода, тук-там с благословията и финансите на Пекин.

Който също така участва във всички мащабни водни проекти в Третия свят, включително пуснатата в експлоатация през 2017 г. най-голяма язовирна стена в Африка (9 километра) с ВЕЦ на река Нил в Судан. Съседна Етиопия се готви да завърши догодина изграждането на своя подобен проект върху Сини Нил, който е основен приток на голямата река и вече сериозно заплашва интересите както на Хартум, така и на Кайро. Регионалната суперсила Египет беше възпрепятствана от Арабската пролет и последвалите три смени на режима за шест години, за да се намеси навреме с влияние или директен натиск, било то и военен, както предсказваха навремето икономистите, още преди да са завършени и двата проекта. САЩ в момента посредничат между Етиопия, Судан и Египет за постигане на общо споразумение за управлението на водите на Нил, за което трите страни са си дали срок до 15 януари 2020 г. Или може да стане страшно.

И като споменахме Арабската пролет - въпреки бежанската криза, терористичната заплаха от Ислямска държава и окопаването на потенциална кюрдска държава по границите й, последното тайно дойде дюшеш за Турция в едно друго направление. Хаосът в Ирак и Сирия позволиха на президента Ердоган успоредно на военната ескалация да лансира и завърши няколко мащабни водноелектрически проекта върху басейните на реките Тигър и Ефрат, ефективно заплашвайки бъдещото препитание и живот на десетки милиони в страните надолу по течението им. Сирийският президент Башар Асад не нарича случайно турския си колега всеки път в трето лице „крадецът“ - не е само заради окупираната уж временно заедно с руснаците територия в северозападна Сирия - за много повече грабеж иде реч.

Още десетки примери могат да се дадат за ожесточаващата се глобална криза за питейна вода, но да се върнем у нас за финал. Че водните ресурси на България са неравномерно разпределени върху цялата територията на страната и възобновяемите източници в част от регионите зависят предимно от сезонни валежи, е исторически факт. Както е и исторически факт, че благодарение на релефа и климата си, страната ни е на второ място в Европа след Исландия по ресурси на минерална вода с естествен произход. По някои данни капацитетът на регистрираните находища у нас надхвърля 100 млрд. литра вода годишно, като потреблението на човечеството в бутилирана вода за 2018 г. е около 45 млрд. литра. Гордостта настрана, ако тези числа не ви гневят, не знам какво. Особено в контекста на това от което започнахме. Бдете над водата, уважаеми сънародници! Гневете се на управниците си, за това че се държат с вас все едно не плащате данъци и заплатите им. Търсете им сметка и си търсете водата.

И имайте едно на ум! Помните ли как се опитваха да ни забранят да спим на открито сред природата на родината ни, ако не е в лицензиран от тях къмпинг?! Рано или късно гадовете и вода ще се опитат да ви забранят да точите, за да си правят те парите.