Водещият на “Тази сутрин” Антон Хекимян: За мен няма неудобни въпроси

Роден през 1984 г. в Стара Загора, Антон Хекимян е един от най-популярните водещи в телевизионния ефир. Дипломира се като бакалавър по “Журналистика” в Софийския университет, след което завършва и магистратура по “Електронни медии” във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ.

От 2004 г. е репортер в сутрешния блок на телевизията. Преминал е през повечето трудности на това да започнеш от нулата и препоръчва на всеки, който иска да се занимава с журналистика или просто да бъде добър в работата си, да не прескача именно началните стъпки. Като репортер, почти всяка сутрин години наред буди зрителите от различни части на България. По-късно става водещ на съботно-неделния сутрешен блок по bTV. През юни 2014 г. започва да води най-рейтинговото сутрешно предаване “Тази сутрин” по bTV.

“Спомням си събитията през 1997-ма, след това инцидентът в дискотека “Индиго”, падането на кулите близнаци в Ню Йорк - все неща, които са останали в съзнанието ми и това на хората - като кадри и емоции”, - водещият на “Тази сутрин” по bTV Антон Хекимян се връща към времето, когато се е зародила страстта му към професията. - “Давам си сметка, че в моментите, когато съм гледал всичко това по телевизията, съм бил в същото състояние, в което съм и днес, когато работя: случва се нещо извънредно, емоцията отстъпва на действието, новините се случват пред очите ни и адреналинът е огромен. Сигурен съм, че още тогава съм знаел, че това е моят път. В 12-и клас реших, че ще кандидатствам, приеха ме и започнах.”

През 2004 г. Антон Хекимян е вече завършил първокурсник по специалността “Журналистика” в Софийския университет, когато започва стаж в “Тази сутрин”. Уж само за лятото, но сякаш веднага попада на точното място и така си и остава да работи там. “Мога да кажа, че младостта ми мина в телевизията, но няма минута, за която да съм съжалил. Започнах в “Тази сутрин” като репортер и съм щастлив, че днес отново работя в това предаване. Сутрешният блок предоставя възможност да се занимаваме с много и разнообразни теми в по-дълъг вариант, а това ни дава и изключителен опит за всяка ситуация.”

Заради работата си Хекимян се е срещал лице в лице с най-известните хора в държавата и буквално всеки ден е в окото на бурята от световни и национални новини. Как се чувства, когато отмерва пулса на събитията? “Чувствам се преди всичко отговорен. Отговорен за това, че хората ще разберат чрез ефира ни какво се случва, колко е значимо, има ли опасност за тях. Много е тънка границата, която може да се премине и да се доведат хората до излишна паника. Истината е, че в екстремни ситуации, адреналинът е много силен. Той те държи, но може и да те разклати. Опитвам се да съм овладян и на близък до хората език да обяснявам това, което показваме.” За Антон няма неудобни въпроси. “Има моменти, когато не е лесно, но те каляват истинския журналист. Когато всичко е от сърце и не си преднамерен, въпросите идват от само себе си. Отговорите също. Да си журналист означава да ти бъде интересно. Винаги ми е интересно да задавам въпроси - в качеството ми на журналист, но от името на хората.”

Ако бебетата на нормалните хора ги донася щъркелът, то нас, журналистите, ни носи лешоядът, е казал журналистът и хуморист Амброуз Биърс. Шегата настрана - мнозина обвиняват журналистите в любов към сензациите и негативните новини. “Новините са като огледало на действителността – коментира това Хекимян. - Не може да си позволиш да не отразиш събитие. Кой определя кое е негативно и кое не? Ако разкажеш за поредна тежка катастрофа – това може да въздейства върху други и те да бъдат по-внимателни на пътя. Смятам, че грешно се слага знак на равенство между новини и коментари - не всичко може да е розово като новини - както в живота, но понякога хората са заливани и от негативни коментари, които се сливат с общата картина и оставят впечатлението, че черното преобладава. А всъщност не винаги е така и рубриката на новините “Вярваме в доброто” го доказва. Радвам се, че bTV не е сред медиите, които показват прегазени хора след самоубийствен атентат. Когато се замислиш - понякога думите са достатъчно тежки и силни.”

Има си и любими човешки истории, с които се е срещнал в работата. “Няма как да забравя пазителите на Чудинската планина - възрастни хора, останали по един човек в село в най-западната част на България... или пък пътниците от теснолинейката – всеки със своята съдба, или черните от катран ръце на берачите на тютюн. Това са част от любимите ми истории от рубриката “Предизвикай Хекимян”, но и от тези, които съм разказвал като репортер. Идеята за “Предизвикай Хекимян” дойде от ръководството, защото знаеха, че обичам да снимам и да пътувам. Да си журналист е предизвикателство и нямаше как да не отговоря на това.”

На посветения на работата си Хекимян често се налага да прави “жертви”, които за останалите хора биха изглеждали като нарушаване на личния живот. Като например да работи и през нощта. Както се случва след атентата в Ница. “Не е само Ница. Усложнената ситуация в цяла Европа, това, което се случва в съседна Турция, и дори извънредно събитие в България, което засяга много хора, може да те събуди по всяко време през нощта, да си вземеш душ и да тръгнеш веднага. Няма сън. Понякога, след изборните студиа или при събития, които късно вечерта преобръщат реда на предаването, оставаш да спиш в телевизията. Така е с всички колеги. Затова сме екип. В случая с терористичния акт в Ница изпълнителният продуцент на “Тази сутрин” Искра Владимирова ме събуди в два след полунощ. В три сутринта почти всички от сутрешния блок бяхме в редакцията. Будехме хора, които да поканим. Тогава ефирът продължи извънредно още час и половина. Това са близо пет часа ефир, в които ти казват в слушалката - имаме посланика ни във Франция или нов очевидец, българин. Всичко се случва на момента, в ефир, докато говоря - ето това е емоцията и отговорността на живото предаване и работата в екип.”

За щастие приятелката на Хекимян също е журналистка, така че много добре разбира и среднощните обаждания, и командировките. “Определено това, че с Василена сме с една професия, помага. Тя ме разбира, аз нея също, защото от скоро тя е репортер и също често и се налага да работи до късно или да пътува.”

Колкото до това дали мислят за наследник, ето какво казва журналистът по въпроса: “Дай Боже, когато му дойде времето, да имаме дете - и не само едно. Може да е трудно, но аз не бих го приемал като ангажимент, а като част от живота. Тогава не тежи, а е нещо уникално. Усещам го, когато съм с децата на моята сестра Вера - Ивайла и Зорница. Затова смятам, че да имаш дете е безценно.”

От собственото си детство Хекимян има прекрасни спомени. Ето един: “Лятото на село. С майка ми Златка, баща ми Гаро. Баба ми Тонка приготвя вечерята. Идилия. На свечеряване лятото има едно особено пробуждане, отърсване от жегата и очакване за звуците на щурците.” Антон е роден и израсъл в Стара Загора. “Там са най-близките ми хора, семейството ми, спомените, детството, гимназията, вечерите с приятелите пред блока. Винаги питам майка ми в края на пролетта - цъфнаха ли липите, мирише ли на тях градът. Стара Загора е прекрасна и не познавам съгражданин, който да не се гордее с нея.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица