Съпругът й Николай е първокласен пилот на изтребител

Налагало й се е да носи на гръб теглото си като оборудване и балистична защита - дни наред, да живее на палатка в продължение на седмици в Ирак, да лети на изтребител и да плава на свръхсекретен кораб от ракетния щит на Европа. Това са малка част от предизвикателствата, които повече от 19 години Габриела посреща с ентусиазъм в името на зрителя. Прекрачва прага на bTV още при създаването на медиата и не спира да търси истории - кауза. Голяма част от енергията си посвещава на отразяването на въоръжени конфликти от горещи точки – Македония, Косово, Ирак и Афганистан. Сблъсква се с последиците от терора и на летищата в Сарафово и Истанбул.

Не обича украсени и подсилени истории, които следват зрителския вкус към зрелища и се стреми да научи студентите си в СУ “Св. Климент Охридски” и младите стажанти в bTV да бъдат любопитни и искрени, чувствителни към проблемите на хората и упорити в тяхното решаване.

Габриела има редица награди и признания за работата си като военен репортер, десетки специализации, но е категорична, че нищо не може да се сравни с удовлетворението, което изпитва, когато хората се обръщат към нея за помощ и й се доверяват, за да разкажат своята история.

Военната репортерка на Би Ти Ви Габриела Наплатанова във вторник получи престижната награда “Мтел медия мастърс” за своя разработка, която не е стриктно по нейния ресор: “Български фирми се оказват в плен на хакери”.

Габриела Наплатанова е в Би Ти Ви от самото начало на телевизията. През пролетта на 2000 г. е на специализация в 13WMAZ тв в щата Джорджия, САЩ. “Там бях на обучение до приключването на дипломната си работата за новините в американските регионални телевизии”, разказва Габриела. Прясно заредена с идеи и оптимизъм, тя се прибира в България и научава, че има нов проект за телевизия. Явява се на конкурс и е одобрена.

“Като дете мечтаех да бъда археолог, после дипломат, адвокат… предполагам, защото съм любознателна и обичам много новите предизвикателства. После открих всичко това в журналистиката, защото тя дава възможност да си на различно място всеки ден и да срещаш нови хора, да разказваш нови истории. Важното според мен е, че журналистиката има лостовете да решава реални проблеми на хората и го прави.”

Габриела е отразявала най-горещите военни конфликти. По време на командировките винаги се съобразява с нравите на съответната държава. “Обратното би било неуважение и би компрометирало работата ми - убедена е тя. - Това е част от механизма за изграждане на доверие между журналистите и местните хора. Другото може да се изтълкува като обида, арогантност или дори високомерие. А това винаги се заплаща на висока цена.” Ето какво казва тя за страха: “Опасностите са различни по характер в различните горещи точки. В Ирак бяхме по време на най-голямата офанзива по прочистване на Багдад с оператора Иван Филчев през пролетта на 2007. Тогава имаше опасност да ни свалят хеликоптера с РПГ, затова се придвижвахме само нощем, имаше бум на отвличанията. В Афганистан преживяхме ракетна атака за добре дошли в Кандахар. Там също има много рискове, но важното е да не се поддаваш на паника, за да можеш да си свършиш работата професионално. Както казват, който го е страх от мечки, да не ходи в гората. Самото пребиваване на такова място е риск и никога не може с точност да се прогнозира какво точно ще се случи на терен. А и не винаги може да се пътува. Понякога е твърде опасно, особено в Сирия сега заради отвличанията и обезглавяванията на много журналисти и хуманитарни работници. Много западни медии аутсорсват журналистиката си и ползват местни хора, които да снимат за тях конфликта. Понякога просто е много скъпо да отидеш с преводач, охрана, т. нар. фиксъри, които правят организацията на терен и те срещат с хора. Това също е много скъпа услуга. Дори и да положиш всички тези усилия, не винаги можеш да си сигурен, доколко е обективно това, което ти показват, защото виждаш само една част от картината. Големите медии изпращат по няколко репортери в различен режим и на различни места в конфликта, за да си гарантират достоверно отразяване. В Би Ти Ви също винаги търсим истината и се стремим да информираме за всичко най-важно по обективен и достоверен начин.”

Съпругът й Николай Русев е първокласен пилот на изтребител - спокоен и уравновесен по длъжностна характеристика. Спокойствието му обаче е било на косъм да му измени в един особено тревожен момент. “Когато ни поискаха подкуп в Ирак, за да си тръгнем от летище Багдад, се беше притеснил много сериозно... Случи се два дни преди рождения му ден, който планирахме да отпразнуваме заедно. Не се поддадохме на натиска да платим, за да успеем да си тръгнем. Наложи се да останем още 12 дни в Ирак, но българските военни ни оказаха подкрепа и се завърнахме с тях у дома. Слава Богу, живи и здрави. Винаги обаче ме е подкрепял. И аз го подкрепям в неговата рискована работа, защото това е част от нашето професионално развитие.” Това не е единственият семеен празник, на който не успява да присъства. “Пропуснах втория рожден ден на дъщеря си, тогава бях на обявяването на независимостта на Косово. На втория рожден ден на сина ми пък бях в Палестинската автономия. Разбира се, опитвам се да ги компенсирам впоследствие. Но никога няма да мога да компенсирам помощта, която моите родители ми оказват в отглеждането на децата. Това не се връща, може само да благодариш.”

След като се е нагледала на всякакви ужасни сцени, Наплатанова споделя мислите си за военните конфликти, които е отразявала. “Войната може да бъде продължение на политиката с радикални средства, когато другите механизми са изчерпани. Но за мен Ирак и Афганистан са държави, чиито проблеми имат различен генезис, но които имат нужда от стабилизиране, защото ще продължат да генерират проблеми и за останалите страни в Европа и по света. Свидетели сме на износа на джихадисти от “Ислямска държава”. Тя се роди от “Ал Кайда” в Ирак, най-бруталната терористична организация на еднокракия Абу Мусаб Ал Заркауи, именно защото дълго време решението на проблемите в Сирия беше отлагано и тя започна да генерира нестабилност към Ирак. Като цяло обаче всички проблеми на Близкия изток са свързани с резултатите от Първата световна война. Трябва повече да се чете за генезиса на тези проблеми, защото в тях религията е използвана като инструмент за постигане на политически цели.

Репортерката на Би Ти Ви има един страх - за близките си. “Аз съм обикновен човек с обикновени страхове, искам да сме здрави, децата ми да растат щастливи и да им осигурим такова детство, което да ги изгради като добри хора. Знам как растат децата в Афганистан, затова съм убедена, че когато се оплакваме, понякога ние тук всъщност не знаем какви късметлии сме.”