Безотговорно е сериозна тема да бъде експлоатирана според вътрешната ни разделителна линия

Два етапа бележат цялата световна истерия около войната , която не започна поне до сега и не получи журналистическо название — до и след нанасянето на ограничения военен удар на САЩ и съюзниците Великобритания и Франция срещу Сирия.

Докато изказващите се по всякакъв повод публични личности разпръскваха по телевизиите безпочвения си оптимизъм, че новата студена война не е започнала, светът се оказа на опасно близко разстояние до истинска “гореща” война от глобален мащаб. Докато любителите на исторически справки сравняваха сегашната ситуация с “карибската криза” от 60-те години, военните специалисти изтъкваха, че тогава възпираща роля изигра ядреното равновесие между двете свръхсили, докато сега имаме неизвестен арсенал от нови свръхмодерни оръжия, пъстроцветни коалиции от замесени държави и многобройни конфликтни точки. Допълнителен хаос внесоха и двете главни противостоящи си страни – САЩ и Русия с дръзките си закани. Руският посланик в Ливан заяви, че всички ракети насочени към Сирия, както и всички самолети и кораби, от които са били изстреляни, ще бъдат унищожени. Ни повече, ни по-малко. В ответен каубойски стил отговори самият президент Тръмп, че красивите и умни ракети идват. После доуточни, че не се знае кога ще има удар и колко добре е да има разоръжаване. Очевидно увъртанията на американския президент имаха за цел да печелят време за логистично разгръщане на армадата в Средиземно море. Така че трябваше да почакаме. Малко време, за да се наложи разумът.

На фона на всичко това българските телевизии проспаха тези изключително важни събития. Може би поради собствената си неподготвеност. За дебатите приложиха изпитаната формула - един представител на левите, един на десните, един политолог , един журналист от живеещите в България араби. Това е в общи линии.

Първоначалната грешка беше, че не успяха да оценят събитието. Не беше направена специална “шапка” за информациите по тази тема, както се е постъпвало при други случаи, след като бе заимствано преди години от Си Ен Ен. Нямаше собствени източници на информация. Тази тема дори не бе водеща в централните новинарски емисии. Едва ли е от подценяване на събитията. В новинарските екипи работят много добри международници. Дали пък не е натежало съображението “да не тревожим хората” ? Но това не е журналистическо мислене. Това може да се роди само в главите на политиците.

И втората голяма грешка беше неуместният и повърхностен подбор на участниците по темата за войната. Да започнем с коментаторите от арабски произход, които живеят от дълги години в България. Много от тях са умни и честни хора. Но те си имат своите политически пристрастия, породени още в далечното минало. Един от тях е моят и на много от нас приятел Мохамед Халаф. Той е иракчанин и не изпитва добри чувства към сирийския режим. Това може би се дължи на възникналото още през миналия век съперничество между Сирия и Ирак кой да оглави арабския национализъм. И аз не симпатизирам на Асад, но журналистът трябва обективно да излага фактите. В случая Мохамед изказа мнението, че Асад е заповядал употребата на химическо оръжие, защото се почувствал силен след неотдавнашното съобщение на Тръмп, че САЩ предстои да се изтеглят от Сирия. А пък Русия одобрила това решение, защото искала да провери как ще реагират САЩ. Доста оригинални тези, които не изясняват картината. Още повече, че не са и оригинални. Автор е самият американски сенатор Джон Маккейн. Славчо Велков говори като специалист по сигурността, а не като депутат от левицата и така защити реномето на експертите. За ролята на Турция в конфликта трябваше да говори един автор на историческа книга за Турция, който обаче се ограничи да повтаря дълбокомислено: “Не отиват на добре нещата.” Забележителен беше дебатът между политолога Андрей Райчев и дипломата и отскоро министър на външните работи в кабинета в сянка на “Демократична България” Стефан Тафров. Райчев се опита да развие тезата, че сегашната криза бележи края на единството на Запада. Тафров го обвини, че обичал Асад. Райчев забели очи от възмущение. Тафров се подсмиваше ехидно. Какво научиха зрителите, освен добре известните пристрастия на двамата? Един бивш министър на отбраната даде своя принос в осъждането на Асад с полемичен патос: “Какво си въобразява този Асад, че ще го търпи някой? “

Безотговорно е толкова сериозна тема да бъде обяснявана и експлоатирана според вътрешната ни разделителна линия. Хората не се интересуват кой на чий бог се кланя, а ще има ли война, кой ще участва, какви ще бъдат пораженията, какво ще ни засегне нас. Най-елементарни човешки въпроси. Нанасянето на прецизния военен удар донесе известно облекчение. Не се случи най-лошото. Телевизиите сега реагират с обширни информации и бързи коментари. Но политическата криза не е отминала. Това ще бъде ново изпитание за българската журналистика.

Дайте път на

добрите новини

Има едно предаване, което гледам с голям интерес, защото има силно социално звучене. Става дума за “Бригада Нов дом “. Не само защото Мария Силвестър е отличен водещ, макар да не е журналист. Това предаване вдъхва надежда за повече добрина и справедливост. Но защо не ни се обясни как се финансира дейността на бригадата? Кой дава парите? Безвъзмездно ли е това?

Наскоро четох за една циганска бригада , която доброволно и безвъзмездно възстановява къщата на една възрастна жена. Още не са ги показали. Дайте път на подобни новини! Дайте преднина на човещината!