Води се безпощадна битка за демонизиране на националната държава - отричат се ценности, осмиват се традиции

На линч и репресия са подлагани всичк30и, които назовават нещата с истинските им имена

В ход е война срещу Свободата. Истерична и повсеместна. Тоталитарна. Защото всяка война срещу Свободата е опит за възцаряване на тоталитаризъм, при който една идеологическа клика, диктува всичко, независимо от политическа опаковка и прогласени (винаги високо благородни) цели. А истинската цел е една - контрол, т.е. несвобода. Днес една глобална идеологическа Секта, зад която стои транснационалния финансов капитал, се опитва да префасонира света в свой интерес. Също като „културната революция“ на Мао, която искаше да изкорени „четирите отживелици“ - старите ценности, старите идеи, старите обичаи и старата култура. Днес, „четирите отживелици“ за Сектата са нацията, религията, семейството и мъжкото начало.

Като инструмент за всяване на страх, Мао насъска недообразованите, но до болка фанатизирани пълчища от ученици и студенти, да започнат масов терор. Пребиваха учителите и инквизираха професорите по площадите, защото са „неправилни“. „Сварете мозъците им в олио. Бъдещето е наше“ - крещяха хунвейбините. Със същата цел в днешно време Сектата пусна в действие недоучилата гимназистка Грета и тълпите джендър-активисти. Климатичната паника и истериите на политическата коректност са новите инструменти за всяване на страх и потискане на разномислието. На линч и репресия са подлагани учени, обществени фигури и обикновени хора, които дръзват да назовават нещата с истинските им имена и да привеждат научни аргументи, които опровергават теориите за антропогенно причинена климатична промяна и за „избора“ на полова идентичност.

Извън връзките с Ротшилд, който осигури луксозното пътуване на Грета с яхта до Ню Йорк, цялото това добре оркестрирано движение „Глобална стачка за климата“ даже не крие пъпната си връв с един от архитектите на „новия ред“ - скандалният милиардер Джордж Сорос. Всички организации, стоящи зад акциите на въпросната шведска тийнейджърка са финансирани от „Отворено общество“ и други метастази на Сорос. Същото в голяма степен се отнася и до джендър-активизма.

И това е само щрих от голямата картина. А тя показва, че Сектата изземва властта от суверенните държави, управлявани от гражданите, и я изнася в наднационални институции, дирижирани от анонимни чиновници, инсталирани от Сектата. След това започва моделирането на населението по калъп, за да е зависимо, безпаметно и лесно манипулируемо - чрез анихилирането на основните ценностни котви на всеки човек, каквито са семейството, нацията, религията. Философията е ясна - унищожиш ли тези ценностни котви, индивидът се разтваря в глобалното, т.е. попада във властта на Сектата. Затова се води безпощадна война за демонизиране на националната държава - отричат се ценности, осмиват се традиции, обругава се родова памет и национална митология. Затова се воюва с Църквата - за да бъдат лишени хората от упование и спасение, и така да станат лесна плячка на Сектата. Затова се релативизира и ерозира семейството - за да се изличи всяка общност, която може да имунизира човека от зловредното влияние на Сектата. Затова вече се води все по-открита война с мъжкото начало, като поведение и роля в обществото - защото противоестествената и масова феминизация на мъжа снижава силата му за съпротива срещу несправедливостите, експлоатацията, потисничеството.

За съжаление тези световни процеси, представени тук в сгъстени краски, не са нещо далечно за родната ни действителност. Не ги гледаме само по телевизията, а вече живеем в условията на тази война срещу Свободата. Истанбулската конвенция беше само първата голяма кулминация на тази война, която беше спечелена от силите на Свободата - от широкото обществено мнозинство, научния и духовен елит на нацията. Но войната продължава. Локалните клонове на Сектата търсят всевъзможни начини да прокарват джендър-идеологията. Като не успяха да я наложат чрез ГРЕВИО, решиха да заобиколят ролята на родителите за ценностното възпитание на децата и да прилагат „норвежкия“ модел, при който Държавата и нейни агенти - НПО-та, на които е възложила да „доставят социални услуги“, трябва да влизат у дома и да се разпореждат с децата. Онзи ден външната министърка Захариева заявила от някаква трибуна в ООН, че държавната политика трябвало да се интересува само от интереса на детето, а не от родителите. Принципът за „най-добрия интерес на детето“ е важен и установен в Конвенцията за защита правата на детето. Но той не следва да се довежда крайности и да се извращава, игнорирайки напълно ролята на семейната среда и на родителите. Защото правото и задължението на родителите да се грижат за децата и да обезпечават тяхното идеологическо възпитание по свой избор, е също гарантирано от международните конвенции, а и от нашата Конституция. Преведено на езика на злободневните проблеми, това означава, че държавата не следва, без изричното съгласие на родителите, да въдворява в училище сексуално образование, обучение в хомосексуализъм или пропагандиране на антинаучните теории, че имало 83 пола (джендъра) и всеки свободно можел да си избира от това джендър-меню. Нито пък да се промиват мозъците на подрастващите в антиприродните и стигащи до налудничавост теории за „полова неутралност“. Държавата е длъжна да намери баланса и най-вече да интерпретира „най-добрия интерес“ на детето през призмата на свещената връзка „родител-дете“.

Съпротивата срещу тези политики, стимулирани от глобалната Секта, става все по-мащабна у нас и по света. И социалното министерство вместо да каканиже чиновнически обяснения, че „совите не са това, което са“, е добре да ревизира цялостно своята политика към семейството и децата.

Няма нищо случайно и в това, че през последните дни скандалното освобождаване на убиеца Полфриймън, обозначи отново локалните измерения на Сектата. Извън малцината юристи, които имат свои принципни разбирания и аргументи (макар и силно оспорими!) в подкрепа на съдебния акт, подписан от съдия Калпакчиев, в подкрепа на Полфриймън скочиха като един групите за натиск и агентите на влияние на същия Сорос. У нас, поради обвързаностите им с десетилетното статукво в Белия дом във Вашингтон, те се изживяват като „пазители“ на евроатлантическите ценности и ориентация на България. Тънката подробност обаче е, че техните покровители бяха свалени от власт, а политиката на президента Тръмп е диаметрално противоположна. Евроатлантическите ценности, които проповядва и прокарва на дело официален Вашингтон днес, нямат нищо общо с „евроатлантическото“ бръщолевене на довчерашни комсомолски секретари и отрочета на соцноменкратурата у нас, наричаща се „демократична общност“.

Още по-малко с дискредитирани НПО-та като „Български хелзинкски комитет“, който прокарва дневния ред на Сектата в България.

Днес, по същество, тези, които се изживяват като монополисти на „американския дискурс“ в родния обществен живот, водят антиамериканска политика. Всички те под строй и „по ведомост“ скочиха в защита на убиеца, криейки се зад маската на „поставената под заплаха независимост на съда“. Скочиха ведно с адвокатите на подсъдимите си спонсори и медийни издатели. Прочее, това последното е направо вавилонско смешение на ценности. Да сте чули адвокатите на Ал Капоне или измамника Бърни Мадоф да се изживяват като гласовете на морала и защитата на съдебната власт в САЩ? Няма и да чуете. Защото в едно нормално общество този тип наказателни адвокати, чиято професия е да отървават срещу хонорар мафията от затвора, не са приети за легитимни публични гласове.

Едно трябва да е ясно. Независимостта на съда, като висш конституционен принцип, съвсем не означава имунитет срещу обществена критика. Няма и не може да има омерта на мълчанието за съдийски безобразия. Колкото и удобна да е тя за някои от тази категория публични служители. Респект към съда като институция, изпълнение на съдебните актове - категорично „да“, но мълчание „не“. Да се критикуват голословните мотиви на Калпакчиев, да се повдига въпроса дали постановеният акт е взет по вътрешно убеждение или е продиктуван извън съдебната зала, е непълно легитимен акт на обществена и експертна критика. Защото са налице скандални данни за обвързаности и общи финансови интереси на двама съдии със застъпниците на освободения от тях убиец.

Въобще, войната срещу Свободата - срещу това да живеем в свободно и плуралистично общество свободно, да не позволяваме на държавата и нейни агенти да бъркат в душите ни и да ни разпореждат какво да говорим и какво да мислим - навлиза във все по-перфидни измерения. „Гретенясването“ на обществото е мечтата на Сектата. Както Мао е преформатирал китайското общество с помощта на „червените гардове“ - хунвейбините. Но трябва да се знае, че Свободата винаги побеждава. Защото е от Бога.