През 2018-а се навършват 40 г. от основаването на „Сигнал”

Днешните рап изпълнители правят еднодневки – няма душа, няма истински текст и музика. Да не ми се сърдят младоците, но самата публика, която се опитват да възпитават в много странен дух, ще ги забрави след 5 месеца.

Когато внучките ми кажат “дядо, обичаме те”, и ми омекват коленете. Апотеозът на човешкия живот са внуците.

Легендарният вокал на рок група “Сигнал” Йордан Караджов е роден в София на 20 януари 1952 г. Той е лидер и вокалист на група “Сигнал” от самото й създаване преди почти 40 години, а също и композитор на повечето им емблематични песни. В сърцата на публиката остават вечно хитове, като “Може би”, “Сбогом”, “Да те жадувам”, “Сляп ден”, “Спри се”, “Спомен мил, спомен мой”, “Зелени сигнали”, “Липсваш ми”, “Мина и Лора”, “Между ад и рай” и много други.

- Г-н Караджов, как и къде ще ги посрещнете Бъдни вечер и Коледа – в семейна атмосфера, или на работа?

- Откакто се помня до ден-днешен не сме работили на Бъдни вечер и на Коледа - особено Бъдни вечер е най-светлият ден в годината и в живота на човек. В този ден има усещане за дом, за уют, за усамотение и за смирение. Нашето семейство ще бъдем в къщи - в семейна обстановка, поканили сме и децата. Иначе на Нова година винаги сме работили със „Сигнал“ и тази година сме поканени от БНТ на площада и ще бъдем там с цяла София, а през телевизорите и с цяла България.

- С какво ще запомните 2017-та?

- За щастие не съм имал кой знае какви сътресения от житейски характер. Годината мина при пълен успех за група „Сигнал“. Преди няколко дни се върнахме от поредно европейско турне, което премина с много хора и много добри отзиви за концертите ни, така че, ще запомня 2017-та с всички хубави емоции, които носи публиката и близките усещания с нея. През 2018-та година правим 40 години „Сигнал“ и химията с публиката през тези 40 години е много силна. Това е истинска годишнина, защото ние през тези 40 години не сме спирали за секунда да творим и да бъдем с публиката. Други групи се събраха специално за юбилеите им, но ние не сме преставали да работим.

- Какво ви накара да се чувствате най-горд, че сте българин през изминаващата вече 2017-та година?

- Определено Григор Димитров, въпреки че много хора го плюват по тъпите фейсбуци, но това е човек, който се доказа безспорно. Много пъти съм се питал как устоя това момче някоя богата държава да не го купи да играе под друг флаг.

- Усещате ли вече коледния дух по улиците на столицата, или виждате повече намръщени и угрижени хора?

- Повече намръщени и угрижени хора виждам, българинът, за съжаление, е един мрънкач. Все нещо се оплакваме. Иначе по време на европейското ни турне видяхме столици и други градове в Европа, които бяха по-лошо украсени от столицата ни. Това ни направи голямо впечатление и искам да благодаря на кметицата Фандъкова, защото с групата се почувствахме горди, че София е заприличала на един истински европейски град.

- На кои ваши песни българите в чужбина се вълнуват най-силно и ги карат да плачат?

- Не е само една - „В друго време, в друг свят“, „Сбогом“, „Да те жадувам“... Носталгията ги убива просто и като запеем тези парчета, се сещат за нещо, случило се в живота им, посредством тези песни и сълзите потичат. Почти всяка една от песните ни има история с тях - с тази песен са се запознали, с тази са се развели... Хубаво е, че сме в подсъзнанието на хората и част от тази любов на публиката вече толкова години!

- Какви са новите ви музикални проекти и мислите ли за нов албум? Много ваши колеги не виждат смисъл от албуми, защото песните почти не звучат по радиото?

- Не почти, а въобще не звучат в ефира! Ние на 22-ри и 23-и юни бяхме в Лондон, където наш приятел финансира да запишем едно ново парче в „Аби Роуд“ - легендарното студио, в което са дишали и записвали „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“ и Елтън Джон. Там записахме парче, което грам не се пусна по радиото – не почти, а въобще не се пуска. Абсолютно безмислено е да се пускат каквито и да е албуми. Обидно е, защото ти хвърляш труд, а в България се гледа и се дава ефир на евтиното и простотията - ужасната простотия при това.

- Въпреки това вашата музика продължава да се слуша и да намира дори нови почитатели?

- Безкрайно радостни сме, че хора от средно ниво нагоре - и млади, и по-стари, харесват и търсят музиката на „Сигнал“, при това не ги вкарваме с пушка в салоните, а идват и си купуват билет. Решили сме да направим подарък на софиянци и концертът по повод нашия юбилей да е в Южния парк - като благодарност към тях. Да не мъчим хората да дават по 30, или 40 лева за билет, а да дойдат с целите си фамилии и да се радваме заедно на годишнината.

- Много от емблематичните ви песни, като „Да те жадувам“, „Може би“, „Сляп ден“, са за нещастна любов. Защо тази тема я има повече в творчеството ви, отколкото за щастливата любов?

- Няма причина, просто такива текстове са ни харесвали. Веднъж дори един мой приятел ме попита във връзка с една от песните ни да не би да съм се развел, защото според него само човек, който е преживял голяма трагедия, може да я изпее така!

- Случвало ли ви се е в миналото ваши песни да бъдат цензурирани по нелепи причини?

- Много песни бяха цензурирани, например „Вундеркинд“, беше цензурирана с мотива, че ученикът учи всичко, но няма час по любов. Друга от песните ни – „Приказен свят“ от 81-ва година, я забраниха, защото има родопски напеви в нея, обаче те казаха, че звучало по турски. След това „Балкантон“ издаде най-добрите ни неща през годините, включително и тези песни, така че – надживяхме и комунистите, и комисиите и сега ще честваме 40 години „Сигнал“ – напук на всичко!

- Днес липсата на цензура не е ли дори по-страшна, защото се появиха много наистина вулгарни текстове?

- Така е - в българския език има правила, които непременно трябва да се спазват. Младоците сега пеят на странен български. Ако имаше комисия, това нямаше да е така. С Мишо Белчев наскоро си говорихме как той не е спал с месеци заради една дума, която не дават да излезе в песента. Днешните рап изпълнители правят еднодневки – няма душа, няма истински текст и музика. Да не ми се сърдят младоците, но самата публика, която се опитват да възпитават в много странен дух, ще ги забрави след 5 месеца.

- Вие бяхте жури в известен музикален формат. Дразни ли ви това, че българските песни почти липсват в тези предавания, а се залага на чуждата музика?

- Разбира се, че ме дразни. Участниците в повечето случаи дори не разбират какво пеят. Ще дам пример със „Сигнал“. В Кипър имаше един шотландски музикант, Дейвид Хил, с когото свирехме кавъри. Една вечер в клуба бяха дошли много българи и искаха да изпеем „Сбогом“. Половината клуб запя с нас. Той беше като сразен и ни попита защо не си пеем нашите песни, а пеем чужди. Обясних му, че по договор имаме да изпълняваме кавъри. Той обаче каза, че няма нищо по-хубаво от това да пеем на български, защото когато пеем на собствения си език, изражението на лицата ни е коренно различно. Затова им казвам на младите: пейте на български, бе, деца!

- Със съпругата ви Мариана сте заедно вече повече от 40 години. Лора иска ли ви понякога съвети за семейния живот, откакто и тя е омъжена?

- Ние сме заедно от 48 години, а от 41 имаме семеен живот с подпис в общината и църковен брак, но нито Лора, нито брат й са имали намерение да ни искат съвети. Те въобще не искат никакви съвети от нас, големи хора са и разчитат на своето мнение.

- Не е тайна, че внучките са голямата ви страст. Успявате ли да им отделите достатъчно време?

- Аз много пътувам, но като съм си вкъщи единственото нещо, което ме занимава са те. Дори сега за няколко дни и двете внучки бяха у нас и с Мариана ги гледахме - няма по-голямо богатство от тях двете! Няма такова усещане, като кажат “дядо, обичаме те“, и направо ми омекват коленете. Апотеозът на човешкия живот са точно те, внуците.