Едно убито дете може да свали и най-стабилния кабинет. Питайте Иван Костов

Само за една нощ се струпаха няколко трагични събития, които разгневиха българския народ. Хората не говорят за предстоящите коледни празници, не могат да слушат хвалбите на политиците колко цъфнала и вързала е държавата. Коментират новините. Две деца бяха блъснати от мощен джип - едното загина, другото е в тежко състояние. Автомобил на НСО удари дете, откарано е в болницата. Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да кара пиян. Премиерът Борисов е изключително нервен, независимо от гръмките си международни си успехи в последно време. Защо? Обясняват, че го е вбесило интервюто на президента Румен Радев.

От Венецианската комисия му оказват натиск. Херо Мустафа провежда срещи у нас и държи речи против корупцията и ограниченията на свободата на словото в България. Срещата му с Тръмп е засенчена. Не, не това е най-лошото. Борисов знае, че смъртта на едно дете може да събори и най-стабилния кабинет - помните ли Иван Костов на площада пред гневната тълпа?

Сега се вземат спешни мерки, летят наказания. Отново едни „отговорни“ хора с ограничени интелектуални качества измислят разни забрани, ограничения. Както и досега, жертва на тези наказания и ограничения са бедните собственици на стари автомобили. Никой не закача богатите, никой не им търси сметка, прикриват ги, ако причинят катастрофа и нечия смърт. Както става и сега. Нека да сме наясно - всичко, което се случва у нас по улиците и пътищата, е отражение на реда и морала, който господства в държавата.

Ето какво съм писал през 2003-а в едно дълго изречение за установяващия се ред и морал в държавата. Преценете какво се е променило:

„Сега, когато успехът все още е свързан с показването на законите, с прилагането на грубата сила, с отсъствието на каквито и да е морални задръжки, когато дори националните ни водачи се облагодетелстват на твой гръб, когато не остава неопетнено нито едно известно име, когато бандитите се превръщат в национални кумири, когато животът не струва пукната пара, когато старците ровят из кофите с боклук, когато колкото по-голяма е една кражба, толкова по-недосегаеми са крадците, сега именно, а не утре, когато може би всеки ще има своя законен шанс, о, сега е времето на онази война всеки срещу всеки и с всички възможни средства - от клеветата до тротила.“

Отначало бяхме разделени на сини и червени. Тъкмо посвикнахме, разноцветни съседи взеха да си пият заедно ракията, пак се наеха да ни делят. Знаете как - на турци и българи, а ако това не беше достатъчно - на националисти и предатели. После на русофили и русофоби, дори на либерали и консерватори. Това означава ново прегрупиране на силите, нови съюзи и нови вражди, нови окопи и нови рани. И няма ден покой.

Важното е, че докато водим тези пунически войни, хората си оплитат кошницата, укриват награбеното, сключват нови сделки, заемат нови постове, трупат нови богатства. Над нас - шепа богаташи с добре познати лица. А войниците от всички фронтове се срещаме с празни джобове и пием по едно менте.

А оклеветената, оплюта, унизена пред целия свят България гледа онемяла.

Точно заради това сега е времето да защитим честта на професията си, да внесем чистота и яснота в това, което се случва с нас. Сега, когато отминаха изборите, втръснали се с повтарящите се клишета и призиви, когато политиците се отдадоха на вътрешнопартийните си проблеми, канейки ни и нас да участваме и в тази битка, когато ни пробутват ментета и подобия на журналистическа активност, когато ни занимават с пошли шоупрограми и евтин битов хумор, когато ни убеждават, че не сме на 111 място по свобода на словото и дори сме имали „слободия“, когато искат да ни извадят останалите зъби, да източат енергията ни, смелостта ни, да ни подхлъзват с уловките, че всяка медия си има собственик и само той диктува какво да пишем, когато в последна сметка кастрират гражданската ни съвест, ние сме изправени пред един само избор - да станем безмълвни слуги на „богоизбраните“ некадърници, които ни управляват.

И ще станем едни безчувствени регистратори на пълзящото обезлюдяване на страната ни, на бедствия и катастрофи, на пресъхнали язовири и преливащи реки, на срутващи се сгради и ликвидирането на природата, на изтичането на последните млади и способни българи в чужбина, на рушащата се и загиваща България. България си отива, с тези думи ли ще подпишем последния си репортаж? Нямаме ли друг избор?

Или да не се спотайваме, да не чакаме друг да ни свърши работата, да не молим свободата да ни бъде подарена, да служим на народа си, да търсим във всички беди вината и отговорността, да бъдем непримирими и безмилостни воини на истината. Иначе защо сме се посветили на тази професия. Ако върнем на хората надеждата и борбеността, това ще бъде наречено златното време на българската журналистика.

Чорапът се разплита

Не всяко разследване, колкото и да е ефектно, води до големи ползи за обществото. Но ето, че сме свидетели и на обратните случаи - без да се правят прибързани обобщения, разследванията на конкретните случаи водят до все нови и нови разкрития и решават огромен обществен проблем. Такива са разкритията на Васил Иванов в Нова телевизия. Такива са и разследванията на Петър Нанев от БТВ. Остава да очакваме да се стигне до пълно разчистване на терена в някои спортни федерации - футболната, волейболната... Ако се включат и други журналисти, резултат ще има.