Виждаме ги по улиците на София – емигрантите от Сирия, Ирак, Палестина, Афганистан, Либия, Етиопия... Но твърде пренебрежително отместваме поглед. Етно-културните предразсъдъци, вкоренени в съзнанието на българина, пречат да погледнем с човещина на преминаващите през нашата страна емигранти. Защото хуманизмът не трябва да е абстрактно понятие, подхвърляно от философи и политици.

Може би по съвсем начин ще реагираме, ако прочетем излязлата току-що у нас книга на Бадер Алсуейти, озаглавена „Отпечатъци по стената на изгнанието” (Изд. „Алдарауиш”, Пловдив, 2018). Лично авторът присъства на премиерата в клуб „Журналист” (София) вечерта на 25 септември, когато преводачи и почитатели на поезията изслушаха неговата поетична изповед и анализа на блестящия преводач Хайри Хамдан. Какво е изгнанието и как се преминава през разкъсващите душата препятствия – глад, студ, омраза, безработица, пренебрежение... Всичко това ще усетим, прочитайки новата книга. Авторът е поет, роден в Ирак, пребивавал без гражданство в Кувейт, живял в София месеци през 2004 г., когато написва стихотворението „Градът на любовта и глада”. Именно с него започва тази книга, съдържащи 28 стихотворения. В поезията на Бадер Алсуейти се контаминират реални факти от живота му в България, Холандия, Финландия, Германия, но преживяванията му са обагрени с оригинални метафори, кипяща емоционалност и контрастност на изображението. За нас е изненада да открием поета Бадер Алсуейти – един млад автор (роден 1977 г.), но с дълбока, проникновена, изстрада поезия, в която социалните и мултинационални конфликти в Европа са препретени по талантлив начин.

През неговия поглед ние виждаме противоречивия пейзаж на София, която има четири лица – слънце и луна, глад и отсъствие. Поетичното око прониква зад движещите се по улиците фигури, зад шумовете на бита и пулса на града – с просяците, проститутките, циганите и забързаните софиянци, безразлични към съдбата на емигрантите.

София – любовно пророчество,

София – слънчева сватба

сред апогея на мрачните нощи.

Скривалищата на поета са неговите сънища, той бленува родните простори, защото „Същността на битието / се маскира с двуличие и абсурд”. Но често води и безкрайно дълги диалози със смъртта, дори търси нейната милост, изправен пред стената от невъзможност. Интересното е, че тук няма да намерите директни политически филипики или гневни речи срещу политиците, срещу управляващите класи... Негодуванието му е обрасло в символи, във философска мъдрост, но толкова страдалческа, че читателят потръпва. Той умее да се превъплъщава – виждаме го в образа на Ван Гог, светецът, който рисува отчаянието на вселената. Скиталчествата му в Германия маркират топоси на различни култури и състояния. В Мюнхен той простенва:

Затова легнах върху

асфалта като

труп от тютюн и пепел.

На премиерата Бадер Алсуейти каза: „Да си без гражданство означава да си сам на тази планета, извън човечеството. Дали съм успял да изразя тази огромна болка? Написах 3 стихосбирки и две автобиографични прозаични книги, за да излея тази тежест”.

В експозето си Хайри Хамдан отбеляза: „Тази поезия е многопластова и има европейски дъх. Написана е от един фин човек, той изтласква своята емоция в крайни състояния, изграждайки цялостен образ на своите съвременници. Обиколил над 100 града, в амалгамата на неговата поезия е събрано огромно житейско богатство.”

Появата на преводни книги от арабски език е рядкост в българското литературно пространство, затова с особено внимание четящата публика и литературната критика следи новите заглавия, които преводачът Хайри Хамдан ни представя. Още по-интересно е, че Бадер Алсуейти основа издателство в Пловдив, издало тази книга, но и много книги на арабски език. „Моето преминаване през България остави в душата ми силни и дълбоки следи. Уважавам София, Пловдив, Сливен и много други градове, които съм обиколил тук. В моето издателство издавам книги на арабски, които се представят в Германия, Холандия, Швеция – из цяла Европа. Успехът им е значим. Така Пловдив се превръща в център на арабската култура – между Азия и Европа.”