Софийският градски съд върна делото срещу Герман Костин в прокуратурата. Причина за това са допуснати грешки в обвинението за убийството на 5-годишният Никита, съобщават от съда.

Днес, 21.09.2016 година, Атанас Атанасов, съдия-докладчик по НОХД № 3387/2016 година по описа на СГС, НО, 21 – ви състав, в разпоредително заседание, при изпълнение на задълженията си по чл. 248 от НПК, като се запознах с материалите по делото намирам, че не са налице условията за насрочването му за разглеждане в публично съдебно заседание, поради следното: Делото е образувано по внесен от СГП обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение против Герман Викторович Костин за престъпление по чл.116 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.115 НК.

При проверката по реда на чл. 248 ал. 2 от НПК, съблюдавайки задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2 по т.н.д. № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС на РБ, съдът констатира следното: Обвинителният акт очертава фактическите рамки на обвинението, респективно предмета на доказване по делото, за това в своята обстоятелствена част той следва да съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описание на всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на извършване на престъплението, съобразно чл. 246 ал. 2 НПК.

Прецизно предявените в обвинителния акт обстоятелства определят, от една страна, предмета на доказване, а от друга - дават възможност за адекватна защита на обвиняемия по изложените от прокурора факти. Ето защо, правото на защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота или противоречие в обстоятелствената част, касаещи описание на съществените обективни и субективни признаци на деянието или ако въобще липсва описание на съществени обективни и субективни признаци на деянието, обосновали правната му квалификация, както и противоречие между обстоятелствената част и диспозитивната, тъй като обвинителният акт е единство между тези си части и само в своето единство може да постави началото на съдебното производство.

Нарушаване правото на защита на обвиняемия е налице и всякога, когато е налице разминаване между предварителното обвинение, повдигнато на лицето с постановлението за привличане и окончателното такова, което е формулирано с обвинителния акт.

В конкретния случай се установи недопустимо разминаване между обвинението, което е било предявено на обв. Костин с постановлението за привличане от 12.05.2016 година и диспозитива на обвинителния акт, изразяващо се в разширяване на периода на извършване на инкриминираното деяние. В постановлението за привличане е посочен период на извършване „от 13.00 часа на 08.02.2015 година до около 23.00 часа на 09.02.2015 година“, а в обвинителния акт: „от 08.02.2015 година до около 23.00 часа на 09.02.2015 година“. Тоест с обвинителния акт реално се повдига обвинение, каквото не е било предявено на обвиняемия в досъдебното производство и по което същият не е имал възможност да се защитава. Това е така, тъй като посочения в обвинителния акт период на извършване на престъплението фактически започва от 00.00 часа на 08.02.2015 година, а не от 13.00 часа на 08.02.2015 година, както е било фиксирано в постановлението за привличане.

С други думи в постановлението за привличане на обвиняем на досъдебното производство не е имало обвинение за периода от 00.00 часа до 13.00 часа на 08.02.2015 година, поради и което обвиняемият не се е защитавал по такова обвинение. В този смисъл съдът приема, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушено право на защита на обвиняемия, вследствие наличното разминаване между предварителното и окончателно обвинение досежно периода на извършване на съответното престъпление.

С оглед на горното съдът намира, че делото следва да бъде върнато на прокуратурата, за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение, чрез уеднаквяване на двете обвинения – това, повдигнато с постановлението за привличане и обвинителния акт. На следващо място, с цел процесуална чистота, следва да бъде посочено наличното разминаване в обстоятелствената част на обвинителния акт и досежно номера на лекия автомобил „Фолксваген Поло“, ползван от обв.Костин, тъй като на едно място същият е посочен с регистрационен номер, както следва: СА 5016 ХС, а на друго: СА 5061 ХС.

Това противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт също така следва да бъде преодоляно, като се посочи един-единствен регистрационен номер. Налице е основание по смисъла на чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал.2 т. 3 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения, с оглед мотивите по- горе в изложението.

Водим от горното и на основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 2 т. 3 от НПК, съдията-докладчик

Р А З П О Р Е Ж Д А :

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 3387/16 година по описа на СГС. ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения.

Разпореждането да се съобщи на СГП и на лицата, посочени в чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК, които имат възможност да упражнят правото си на жалба или протест. Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в 7-мо дневен срок, считано от датата на съобщаването му по реда на Глава XXII-ра от НПК пред САС.