Нагласите на българите спрямо приемната грижа се променят в положителна посока – това показва проучване на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ), осъществено с подкрепата на Мтел.

Според проучването половината от българите биха поверили децата си на приемни родители, ако определено събитие в живота им попречи да се грижат за тях. За 76% от сънародниците ни няма съмнение, че в приемната грижа има смисъл и тя помага на децата. Само допреди две години повечето хора считаха социалните домове за по-удачен вариант за тяхното отглеждане.

Резултатите от допитването показват, че през тази година 212 000 българи са се замисляли да станат приемни родители. Това е ръст от 10% спрямо 2014 г. и е ясен сигнал, че доверието в приемната грижа нараства. Повечето потенциални приемни родители, са на възраст между 41 и 60 години, живеят основно в областни центрове или в по-малки градове и вече са отгледали собствените си деца.

Добър знак е, че нараства значително броят на младите хора на възраст между 24 и 31 години, които разглеждат възможността да станат приемни родители, при това без очакване за заплащане. Изследването показва, че българинът променя и отношението си към бежанците. Днес 40% от сънародниците ни подкрепят идеята деца-бежанци да се отглеждат в приемни семейства.

Според анкетираните най-важните критерии, на които трябва да отговаря всеки кандидат за приемен родител, са: да обича децата (17%), да е добър и благороден човек, с добро сърце (12%) и да бъде отговорен (10%). Едва на четвърто място се нарежда условието кандидатът да е материално и финансово осигурен (8%).

Днес 11% от българите все още не знаят какво е приемна грижа, а 8% мислят, че тя е осиновяване на дете. Притеснително е, че 40% от анкетираните смятат, че децата с увреждания трябва да се отглеждат в социални домове, а не в приемни семейства. Въпреки това обществено настроение, повече от 200 българчета с увреждания в момента живеят в приемни семейства и получават обич и закрила.

Любопитно е, че 85% от българите, които обмислят да станат приемни родители, биха направили това срещу заплащане и държавна издръжка за децата. В същото време голяма част от тях не гледат с добро око на това, че действащите приемни семейства получават средства за своята грижа.