Все повече българки раждат в Германия

Сънародничките ни са сред първите 10 в неофициалната класация на чужденките

Рекордна раждаемост отчете наскоро Статистическата федерална служба (СФС) в Германия. Анализаторите подчертаха също, че новородените от майки чужденки съставляват една пета от общия брой. “Значителният прираст се дължи преди всичко на румънки, българки и сирийки”, отбеляза авторитетният в. “Ди Велт”. “Труд” се обърна към СФС, откъдето предоставиха данни за ражданията в Германия от 2000 г. насам.

4202 българчета са били родени в Германия пред 2015 (последната отчетена година), сочат официалните данни. Това е с 34 на сто повече спрямо предходната година. По-голямо увеличение има само при посочените по-горе румънски и сирийски родителки.

Статистическите данни обаче сочат друга любопитна тенденция. След 2000 г. в немските болници всяка година се раждат повече български бебета (виж таблицата). Откакто България е член на ЕС (1 януари 2007 г.) в Германия на бял свят са дошли общо 17 580 българчета, като през първите две години от членството ражданията са били под 1000. Така българките вече са на девето място сред чужденките по броя на ражданията в Германия. Тук лидери са туркините (21 555), но при тях от 2000 г. насам се забелязва постоянно намаляване.

0809.indd

На фона на детските надбавки в България тези в Германия изглеждат огромни - 192 евро за първо и второ дете, 198 евро за трето и 223 евро за всяко следващо дете. Реално, сумите не са толкова големи предвид стандарта в страната и разходите за детски градини и ясли (четете по-долу).

В Германия майчинството е по-кратко от това в България. Там системата е по-сложна, на практика жените имат право на една платена година и една неплатена. Може да вземат още една година неплатена, докато детето стане на седем години, но само ако работодателят разреши.

При връщане на работа след майчинство жената може да работи на по-кратък работен ден. Но отново - ако работодателят е съгласен и договорът й позволява това. И при съответното намаляване на заплатата.

Сънародници, живеещи в Германия, разказаха за “Труд”, че за тях също не е лесно да настанят децата си в детска градина. На практика бъдещата майка трябва да подаде заявка за място в ясла, още докато е бременна. Това увеличава шансовете й.

Таксите за ясла и градина зависят от една страна от доходите на родителите, от друга - от населеното място и съответната провинция. Стриктната немска система отчита времето, което детето прекарва в градината. Колкото повече часове остава, толкова повече плащат родителите. Ако престоява малко време, напр. до 4 часа, и не се храни, се заплаща само за гледане. Разходите за храна не са ниски, защото на малчуганите им се предлагат биопродукти. Също така в градините няма ястия със свинско, тъй като в тях има и деца на мюсюлмани.

Най-ниски са таксите, ако децата посещават общински градини и ясли 160-200 евро. Най-скъпо е в частните градини, където на месец сумата може да достигне 1000 евро. В тези, устроени към учреждения и фирми, цената излиза около 400 евро на месец, ако детето престоява пълен работен ден. В малките градове и селата е проблем, защото по принцип градините там работят до 14 ч.

Има и напълно безплатни детски градини в страната, като броят на градовете с подобна инициатива се увеличава всяка година.

 

Четвърт милион сънародници в Немско

263 320 български граждани са живели в Германия към 31 декември 2016 г., сочат официалните данни, предоставени на “Труд” от Статистическата федерална служба. От тях 142 175 са от мъжки пол, 121 145 - от женски.

Спрямо предходната година увеличението е с близо 40 хил. души.

Към 31 декември 2006 г., т.е. точно преди присъединяването на България към ЕС, в Германия са живели 39 053 български граждани.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл