Излизането на САЩ от сделката с Иран е победа само за Израел

Изненадани нямаше, какво да се заблуждаваме?! САЩ се отметнаха от подписаното през 2015 г. международно споразумение за ядрената програма на Иран, както беше обещал по време на предизборната си кампания, „все по-популярния“ по света американски президент Доналд Тръмп. И понеже той е вече доказано неспособен на нормално когнитивно мислене, всичко това е постижение на про-израелското лоби във вътрешния му кръг, което движи външната политика на САЩ в Близкия изток последните 15 месеца. И заедно с Израел методично насочваше събитията в тази посока ход след ход. Още с първата визита на Тръмп в чужбина като президент в Близкия Изток, 100 дни след като встъпи в длъжност през май 2017 г. Първо в Саудитска Арабия да вземе едни 100 милиарда долара в оръжейни доставки за новия престолонаследник Мохамад бин Салман (МБС) и да открие танците на анти-иранския труимвират с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Който тогава посрещна ухилен до ушите Тръмп на слизане от самолета от Рияд и след два дни го изпрати за среща с папата и първо европейско турне още по-ухилен до ушите (доколкото това му беше физически възможно). И оттам се завъртяха нещата между тримата държавници, техните тайни служби, въоръжени сили, съветници и дипломати.

Най-активните, израелците, запретнаха ръкави да легитимират пред света бъдещото изтегляне на САЩ от ядрената сделка с Иран. За която изразът „трън в петата на целокупните стратегически интереси на Тел Авив“ е просто твърде слаб. Но минаха онези години, когато премиерът Нетаняху се опитваше да убеди целия свят да не се помирява с Иран само с една нищо и никаква рисунка на кръгла бомба с фитил. Време е за по-сериозните мерки. И така преди броени дни – на 30 април, Бенямин Нетаняху отново свика световните медии. Този път декорът беше видео-стена и библиотека с десетки, ако не и стотици дискове с „информация“! Получена напълно легитимно по логиката на Нетаняху чрез подривна операция на израелското разузнаване на иранска територия, и съдържаща целия архив на ядрената програма на Иран. И логиката на премиера на Израел продължава, че след като Техеран пази архивите от програмата, значи е излъгал за намеренията си да я прекрати, значи продължава да я разработва. Въпреки че всичките 10 западни инспекции досега (последната през февруари) са доказали, че Иран вече не разполага с капацитетите да произвежда обогатен уран за военни цели, мощностите са закрити и разглобени, а създадените преди сделката запаси са били премахнати.

И да мине и да не мине, за Бенямин Нетаняху няма значение, нали американците са зад гърба му. Затова и никой не критикува безкомпромисния консервативен ционизъм, който проповядва министър-председателят на Израел във външната и вътрешната си политика. За тези 15 месеца откакто Тръмп е президент на САЩ, Израел не само „събираше информация“, за да дискредитира ядрената сделка, но и открито започна активна подготовка за широк конвенционален конфликт в региона. Какъв по-добър начин да отбележиш това лято 70-годишнината от обявяването на независимост, от война с комшиите араби. Пък и израелската армия не е воювала с никого от 2006 г. насам, когато командосите на ливанската шиитска грипуровка „Хизбулла“ (с логистиката на Иран) не само спряха сухопътните им части, но и ги държаха цял месец в „цайтнот“ в един пробит с тунели като швейцарско сирене Южен Ливан. Дошло е време за раздвижване на войската, а и изконният враг е на един хвърлей камък.

Така с идването на пролетта на тази година израелските военновъздушни сили започнаха открито да обстрелват мишени на сирийска територия, които официално асоциират с Иран и „Хизбулла“. Сирийската противовъздушна отбрана, със съветско въоръжение отпреди 30 години, дори свали един изтребител Ф-16. Въоръжени безпилотни самолети (дронове) капят като мухи и от двете страни на израелско-сирийската граница. Или ако предпочитате, окупираните от Израел Голански възвишения.

Защото успоредно на израелските схеми през споменатите 15 месеца, сирийската криза продължаваше да се задълбочава и на помощ на президента Башар Асад и неговите ирански покровители се притече другият „свърхпопулярен“ напоследък световен лидер, Владимир Путин. Активизирането с американска подкрепа на кюрдите в борбата с ислямистите от „Даеш“ в Сирия и Ирак пък издърпа за опашката един също небезизвестен регионален деспот – турският президент Реджеп Таийп Ердоган. Който също иска парче от сирийската баница, успоредно на това държи каишката на Европа с контрола на потоците с бежанци, които бягат оттам, по никакъв начин не желае дори да се споменава на глас израза „кюрдска държава“ и като цяло не е управник със скромни амбиции. И така след две срещи на върха Русия-Турция-Иран последните осем месеца се стигна до договореното през април споразумение за съвместен троен фронт за уреждане на сирийската криза. Един „про-ирански“ спрямо израелските интереси в Близкия изток триумвират, който да контрира техния с американците и саудитците. И срещу който Израел играе вече открито.

Тайната е в тайминга

Изтеглянето на САЩ от ядрената сделка беше изключително добре синхронизирано от протоколна и дипломатическа гледна точка с Израел. Не само изявлението на отново ухиления до уши Нетаняху в Тел Авив пред световните медии започна точно пет минути след като свърши това на Тръмп във Вашингтон; но на следващия ден, вчера, премиерът на Израел беше на планирано държавно посещение в Москва. За да гледа парада на Червения площад редом до Владимир Путин и... да си поговорят за нещата. Всичко е в тайминга! Иначе официално Тръмп имаше още 4 дни – до 12 май – да обяви дали ще преподпише споразумението с Иран.