“Канал Истанбул” между Черно и Мраморно море е готов след 5 години

Първата инициатива на новото турско правителство след очакваното спечелване на изборите след 3 седмици (на 24 юни) е прокопаването на „Канал Истанбул” – изкуствен морски път, който ще свърже Черно с Мраморно море през европейската територия на югоизточните ни съседи.

Изкуственият канал е най-мащабният инфраструктурен проект в историята на Турция и целта му е да облекчи трафика през натоварения Босфор (56 000 кораба на година), в частност на петролните танкери (10 000 на година). Той обаче има и друга задача:

„Една от основните цели е да бъде намален рискът, създаван от кораби, пренасящи опасни материали през Босфора”, коментира Ахмет Арслан, министър на транспорта и мореплаването на Турция.

Проектът предизвиква взрив от недоволство от страна на еколози, архитекти и урбанисти. Според критиците каналът залага огромна екобомба в региона, нарушавайки биосферите на Черно и Мраморно море, както и баланса на подпочвените води по трасето му. Прокопаването на канала може да увреди един от важните водоизточници на мегаполиса – езерото Сазлъдере. Също така той ще унищожи археологически обекти край Истанбул на възраст от 8500 години и като цяло ще нанесе огромни щети на околната среда.

От военно-стратегическа гледна точка пък се поставя въпросът дали каналът ще се подчинява на същия режим като конвенцията от Монтрьо за Босфора и Дарданелите, както и какви ще са таксите за преминаващите през него съдове.

Проектът е част от голям план на турският президент Реджеп Ердоган, озаглавен „Визия 2023”. Той предвижда вложение от 400 млрд. долара в инфраструктурни мегапроекти, най-големият от които е „Канал Истанбул”. Така след 5 години ще бъде ознаменувана 100-годишнината на основаването на Република Турция от Кемал Ататюрк, а крайната цел е икономиката на комшиите да се нареди сред 10-те водещи в света.

Каналът е с дължина 45 километра и ширина 150 м на повърхността и 120 м на дъното. Дълбочината му ще е 25 метра. Това позволява преминаване на най-големи кораби и дори на подводници.

Съоръжението ще свърже северен и южен Истанбул и ще превърне в остров най-населената западна част на мегаполиса. Оценен на около 16 млрд. долара, отпускането на които от държавната хазна е вече осигурено от президента Ердоган. В строителството му ще бъдат заети 5000 души, а над него ще бъдат построени 6 моста.

Президентът Реджеп Ердоган анонсира проекта в своя реч още през 2011 г. като част от няколко „луди проекта”. В крайната точка на черноморското крайбрежие е планирано изграждане на контейнерно пристанище, което ще отстои недалеч от изгражданото понастоящем трето мегалетище в Истанбул, което трябва да се открие още тази година.

С годишен капацитет от 200 млн. пасажери Турция се надява новият въздушен хъб да привлече трафик от европейските аерогари. А нова магистрала през Странджанските гори на черноморското крайбрежие ще „захранва” потока към летището и канала с товари от Европа и Азия на изток. Каналът ще започва от езерото Кючукчекмедже – естествено формирана лагуна в Мраморно море, западно от Истанбул. И ще продължи на север през дигата Сазлъдере и селището Шамлар, стигайки до Черно море на север. Почвата, изкопана за канала, ще бъде използвана за създаване на три изкуствени острова в Мраморно море.

Екобомба: И замириса на...сяра

Разликата в солеността на Черно и Мраморно море е голяма. В момента през Босфора минават две течения - повърхностно с по-сладка вода от Черно към Мраморно море и дънно с по-солена вода в обратна посока. Новият канал ще наруши този баланс. Отходните води на Истанбул (97% пречистени) се изливат в дълбоководното течение и се отнасят в Черно море.

Новият канал ще наруши този баланс като увеличи солеността на Черно море за сметка на тази в Мраморно.

Ще бъде нарушен и кислородният баланс на двете морета и ще се сложи началото на процес, известен като „аноксия“. Това винаги е свързано със огромен стрес за водорасли, планктон и морските обитатели.

Очакват се гнилостни процеси и мирис на сяра като следствие от променения кислороден баланс.

Ползи: Тласък за морската ни индустрия

"Канал Истанбул" дава бъдеще на черноморските ни пристанища и развитието на морската индустрия у нас, смята кап. Димитър Димитров, вицепрезидент на Европейската конфедерация на Асоциациите на морските капитани. Според него Босфорът е с естествени ограничения за големите контейнеровози, които не влизат в Черно море и това е спирачка за развитието на бизнеса у нас.

Босфорът вече е недостатъчен да поеме големия трафик, особено след промените в него отпреди 20 години да върви еднопосочно и на изчакване. Средно нашите кораби чакат по 36 часа, имаме около 50-60 преминавания на година, така че се събират по 90 търговски дни престой за 5000 долара на кораб на ден загуби, тоест около половин милион долара отиват в чакане на кораб. Това коментира за "Труд" изпълнителният директор на най-голямата шипингова компания в Черно море "Параходство БМФ" кап. д. п. Александър Калчев.

А ако има и лоши метеоусловия, Босфорът се затваря и изчакванията могат да продължат и повече.

"Аз лично като капитан на кораб съм чакал над 4 дни в Босфора", допълни той.

Според него през новия канал "Истанбул" в Черно море ще могат да влязат и големите танкери и контейнеровози с по 300 000 тона дедуйет, които сега не могат да си позволят чакане дори и ден, защото им носи огромни загуби. Те предпочитат да разтоварят стоката извън Черно море на малки кораби, които я разнасят в региона. Но ако започнат да влизат в черноморските пристанища, това ще отвори пазара на работна ръка и ще стимулира цялото икономическо развитие около тях.

Опасности: Нахлува морска звезда, която яде рапани

Мраморно море е от векове център за миграция на рибата и единствената връзка между Черно и Бяло море. Новият канал няма да отстъпва на Босфора като път за движението на морските обитатели. Прокопаването на канала ще доведе до нашествие на чужди пришълци, което по-скоро ще е с негативни отколкото с положителни тенденции, смята доц. д-р Виолин Райков, ихтиолог в Института по океанология към БАН във Варна.

Той припомни, че Мраморно море е почти двойно по-солено от Черно море и само екологично пластичните риби ще могат да се приспособят у нас. Една от тях може да се окаже морската звезда, която е активен хищник и се храни с рапани. При всички случаи ще има стрес върху двете екосистеми на моретата. Неблагоприятно ще бъде и нашествието на зоопланктони и фитопланктони у нас, което ще повлияе отрицатално на местните видове риба.

Напоследък турски природозащитни организации и медии все по-често алармират за екопроблемите на Мраморно море. Сафридът, тази традиционна риба, вече я няма, липсва и по пазарите в крайбрежните селища на южната ни съседка.

Сред плюсовете на канала е възможната поява на единични бройки от скъпата риба тон, но е трудно да се прогнозира. Рибарите обаче вече са в очакване на по-голяма слука, особено на ципура и скъпо продавания лаврак. Някои от тях отидоха и по-далече в мечтите си за завръщането на черноморската скумрия, която изчезна през 70-те години на миналия век, защото спряла да хвърля хайвера си в Босфора, замърсен от мазут. Според някои и сега има малка дребна испанска скумрия наречена кольос, която за ценители минава за деликатес.

Старите моряци: Рибата си знае пътя!

С пътя на рибата не очакваме да се случи нищо особено, смята Красимир Вангелов, капитан на риболовен кораб. Това ще е просто изкуствено прокопан канал и тя може да го използва, а може да си върви по стария или по двата. "Това е Божа работа, а ние не сме Господ, а сме си просто рибари", отсича капитанът. И разсъждава, че от хилядолетия рибата си знае пътя. "Рибата все пак си има някакво ДНК и си влиза от Черно в Мраморно море всяка есен, а на пролет по обратния път. От векове. В Царево риболовците пък смятат, че нещо няма се промени. Не смеят да мечтаят, че струпване на пасажи ще се получи и то край нашите брегове. С прокопаването на „Новия Босфор" мнозина мечтаят пак да се появи рибата тон. Преди години огромният "оркинос" (вид риба тон) го имало в Черно море. Несебърски рибари дори са се снимали през 30-те край уловен оркинос, яхнат от дете.