Безтаксов превоз в столицата през почивните дни - да или не

Опитът на 400 града в света

Преди пет години гражданско сдружение „Софийски обществен съвет“ на основание чл. 109 от АПК, внесе предложение до столичната община за пробно въвеждане на безтаксов превоз в столицата през празничните дни. До днес няма отговор и не се знае изобщо разглеждано ли е предложението или не.

За какво иде реч?

Идеята не е нова: практикува се с успех в над 400 града по света: Талин (Естония, след референдум), Хаселт, Монс (Белгия), Булон-Биланкур, Обан, много предградия на Париж (Франция), Илиуполи (Гърция), Прага (Чехия, частично), Плоещ (Румъния, частично), Паулиния, Марика (Бразилия), Чепъл Хил, Айлънд каунти, Мисула, Веро бийч (частично), Мейсън каунти (САЩ).

Безтаксовият или нулев транспорт се разглежда в контекста на тенденцията към социализация на публичните услуги (транспорт, ток, вода, парно и др.) и отнемането им от монополисти, печалбари и мутри. В света отдавна са установили безспорните ползи от въвеждането му. Ето ги.

По-бърз достъп до крайната точка; по-голяма ефективност; рязък спадна оперативните разходи (отпечатване и продажба на билети, заплати и осигуровки на персонала);

Спад на задръстванията; по-висока средна скорост на МПС; по-лесно паркиране; по-малко ПТП; икономии от намаляване износването на уличната мрежа;

Ръст на търговията; впрочем, големите вериги отдавна практикуват безплатен транспорт до хипермаркети и молове;

Подобряване на околната среда, а оттам и здравето на хората;

Смекчаване проблемите, произтичащи от глобалното затопляне и изчерпване на въглеводородите.

Към предложението от 2014 г. беше приложенаследната сметка: според отчета на Центъра за градска мобилност (ЦГМ), реализираният приход от градски транспорт в столицата за 2014 г..възлиза на 220 490 000 лв., или:

- 95 679 000 лв. от продажба на билети и абонаментни карти;

- 92 531 000 лв. „компенсации“ от Столичната община;

- 23 790 000 лв. „компенсации“ от държавния бюджет;

- 8 500 000 лв. „компенсации“ от Столичния електро- и автотранспорт за покриване на загуби (!).

Разходите по подръжката на столичния градски транспорт са около 100-110 милиона лв. годишно, вкл. 26 277 000 лв. за материали, външни услуги, възнаграждения и осигуровки на персонал от1 222 души;* тоест, по-малко от „компенсациите“, които общината и държавата превеждат от нашите данъци на ЦГМ. Къде отиват тогава приходите след като градският транспорт на практика се финансира от публични средства? Откъде идва произволното налагане на по-висока „цена“ на билета с цели 60%, жалбата срещу която, се точи вече четири години в съда?

Оказва се, че цялостната дейност на ЦГМ престъпва законите на страната: Столичната община няма законови правомощия да контролира превоза на пътници; единствено кметът може да издава наказателни актове, но не и да превъзлага функциите си; МВР няма право да отдава държавни служители под наем за ползване от търговски дружества; служителите на МВР нямат право да извършват контролна дейност, както и дейност по опазване на обществения ред по силата на „договор“; принудителното задържане от контрольор престъпва конституционно гарантираните права на лична свобода и неприкосновеност, и превръща деянието на контрольора в криминално престъпление.**

Оказва се още, че плащаме веднъж чрез данъците и таксите; втори път - като ни принуждават да купуваме превозни документи. Дупченето на билет и играта на „контрол“ всъщност е параван за лично обогатяване на общинари и „наши хора“ в т.нар. „Център за градска мобилност“, както и за пълнене на черни партийни каси. И въобще, кому е нужен посредникът ЦГМ?

Въпросите могат да продължат. От години ЦГМ е известен с корупционни скандали. Достатъчно е да споменем недопустимия монопол по организиране на градския транспорт и паркирането; скандалът около финансиране на частни автобусни линии; непрозрачният, разбирай корупционен, начин на закупуване, подръжка и ремонт на електронни средства за контрол, струващ на столичани над 5 милиона евро. При това тези „апаратчета“ са негодни уреди за контрол, защото нямат независима сертификация. Но „таксуването“ с тях продължава...

Много може да се говори и за издевателствата над граждани, практикувани от т. нар. контрольори. Преди години те пребиха до смърт 78-годишния копривщенец Желязко Петков, известен майстор-резбар, починал дни по-късно. Обществеността бе потресена от насилието, упражнено над уважавания от всички синоптик Минчо Празников. Вълчите разпри кой да разпределя парите за „черните“ каси ли доведоха през 2005 г. до убийството на шефа Георги Василев? Защо бе убит приемникът му Марчело Доковски? Следващият кaпо Симеон Арнаудов (след пореден скандал преместен на друго общинско местенце) пък праща мутри да сложат скоба на колата на екипа на ТV7, при шофьор зад волана и работещ двигател, след като журналистите го питат къде отиват парите от паяци и скоби!

Изход от този разгул може да бъде безтаксовият градски транспорт или нулевата тарифа. Нека не бъркаме безтаксов с безплатен транспорт - такъв няма. Посочихме, че и сега се плаща от „компенсациите“ на общината и държавата, тоест - от нашите данъци. В публикуваната в медиите информация за все по-широко налагане на нулевия транспорт по света, предлага се, съобразно българските условия, и друга възможност: облагане с данък „градски транспорт“ в размер на 1% върху доходите; което ще доведе до непосредствени изгоди за гражданите иикономиката на столицата.

Ето простата сметка.

По данни на НСИ наетите лица по трудово и служебно правоотношение в столичния град тогава, през 2015 г., са били 715 хиляди;*** средногодишната заплата в София е била 14 410 лв.**** Като ги умножим, получава се брутно над 10 милиарда лв. (10 303 150 000 лв.). При 1% данък „градски транспорт“, само от заплатите - това прави 103 031 500 лв. - достатъчни за издръжка на безтаксов транспорт на столицата и околностите. Без „компенсациите“.

Днес столичани се бъркат със 600 лв. годишно (по 50 лв. месечно) за персонализирана карта. При 1% данък, лицата на минимална работна заплата, която по ПМС №139/ 04.06.2015 г. е 4560 лв. (380 лв./месец), ще плащат 45,60 лв. годишно, тоест, колкото сега плащат месечно; а който получава годишно по 120 000 лв. (10 000 лв./месец), ще се бръкне с 1200 лв. Справедливо, нали? И принос на „по-заможните“ за намаляване на трафика и замърсяването!

Но това не е всичко. Преките и косвените приходи на общината и в бюджета рязко ще нарастнат, като с нищожния 1% данък „градски транспорт“ се облагат и билетите за всички транспортни средства (жп, шосейни, въздушни) с дестинация София, както и столичните хотели, пансиони, къмпинги. Ще се повиши атрактивността на столицата, гостите u ще могат безплатно да се придвижват, което ще активизира туризма и търговската дейност. Ще намалеят и преките загуби от задръстванията и закъсненията, които, според Института за пазарна икономика сега възлизат на около 3 млн. лв./ден; или годишно - над 1 милиард!

С ликвидиране на корупционния генератор ЦГМ ще се създадат условия и ресурс за оптимизиране на градския транспорт; за разкриване на нови линии; радикално ще се подобри и модернизира транспорта към крайните квартали и селища; ще секнат конфликтните ситуации; ще се ликвидират проявите на дискриминация и противоправният произвол на т.нар. контрольори, насърчавани сега от ЦГМ; и т.н. Столична община и градският транспорт ще достигнат европейските качествени показатели!

Това, което арогантно ни бе отказано през 2014 г., може да се осъществи през 2019 г. Всичко зависи от нас, гражданите на столицата. Нали?