Нищо не гълта пари както оръжейните програми, а Европа е най-неефективният купувач

Често националните отбранителни системи са несъвместими

Правителствата мечтаят за бойни самолети, които да се ъпгрейдват

BAE Systems бе зарязана от Airbus като партньор за следващото поколение бойни самолети след гласуването за Брекзит, но все пак опита да се представи достойно на авиоизложението във Фарнбъро в понеделник. Тя показа модел в пълен размер на това как евентуално ще изглежда след 20 години проектираният от нея изтребител Tempest, а също разкри обещана подкрепа от британското правителство в размер на 2 млрд. паунда.

Имайки предвид, че програмата за изтребителя пето поколение F-35 на Lockheed Martin, изграждан в партньорство с BAE, струва 400 млрд. щ.д., с тези пари надали ще се стигне далеч.

Застоят след студената война и последвалата кризата от 2008 г. вече отминаха и за отбранителната индустрия отново настанаха доходни времена. Доналд Тръмп не само вдигна военния бюджет на САЩ, но и прекара миналата седмица в мъмрене на съюзниците си от НАТО за непостигнати цели по отношение на разходите.

Но нищо не гълта пари както оръжейните програми и подобни заръки за повече харчове са истинска рецепта за пилеене на средства. Ако европейците и американците искат да бъдат по-добре защитени от възраждащата се военна заплаха на Русия, Китай и други сили, това няма да им излезе евтино. И ще бъде особено неефективно във фрагментирания и национално разделен европейски пазар.

BAE показа само модел на изтребителя Tempest, защото нищо от него още не е разработено на практика – нито авионика, нито сензори, нито ракети, нито двигателите, които „Ролс-Ройс“ ще проектира, ако BAE и кралските ВВС намерят партньори извън италианската отбранителна компания „Леонардо“ и производителя на оръжия MBDA. Цялото летателно средство всъщност е един огромен подвиг на въображението.

Не може да се разчита и на намаление на разходите чрез масово производство. F-35 са предназначени за ползване от съюзниците на НАТО, но струват около 90 млн. щ.д. всеки. 310 вече са произведени, а крайната цел е едва 3000 бройки.

Спънки има и във веригата за доставки.

Тези предизвикателства са достатъчно големи за САЩ, които ще изхарчат около 623 млрд. щ.д. от общия отбранителен бюджет от 936 млрд. щ.д. на НАТО за годината. Те са още по-големи за Европа, както показа британското търсене на партньори за Tempest през седмицата.

Брекзит също не помага, но трудностите са по-дълбоки от кашата, в която е затънала Великобритания. Не само поръчките се правят на национални равнища, но често пъти софтуерът и системите са несъвместими помежду си.

През 2016 г. страните-членки на Европейската агенция по отбрана, този зародишен опит на ЕС за обединяване на усилията, са експлоатирали 178 големи оръжейни системи в сравнение с едва 30 в САЩ. Европа има 20 вида изтребители, докато САЩ имат шест.

Правителствата мечтаят за бойни самолети, способни да се ъпгрейдват като iPhone, вместо за остарели технологии отпреди 30 години.

Пентагонът сега говори за "креативно съответствие" – ускоряване на иновациите чрез стимулиране на отбранителната промишленост за бързо внедряване на технологии, вместо създаване на бюрократични спънки. Ако се намерят партньори за изграждане на Tempest, кралските ВВС също ще искат той има отворена архитектура и възможности да преконфигуриране, а не фиксиран софтуер, който да остарее още преди първия полет.

Всичко това звучи разумно, но историята на поръчките в областта на отбраната сочи друго.

Трудно е да се каже кое ще се случи първо – европейската интеграция в областта на отбраната, или шестото поколение изтребители. Междувременно, една индустрия със сериозен проблем в предлагането ще се мъчи да го реши, като повишава търсенето. Моделът на Tempest има поне едно предимство пред самолетите, които действително могат да летят – той е евтин.

(Със съкращения)