Вълни от поезия на Фотев заляха Бургас

Бургазлии вече не ходят по тротоарите, а летят на крилете на поезията. Возвисяват ги стихове на легендарния поет Христо Фотев, вградени в настилката на улиците.

Нежните слова можете да видите по малките улици, до обновената “Богориди”, култовата бургаска алея, водеща до морето - “най-голямото събитие”, според поета.

Идеята е на община Бургас. Хрумнало им, че вграждайки стиховете, хората ще се почувстват по- романтично, по приятно и ще се откъснат макар и за миг от сивото ежедневие. Минувачите спират и четат : “Не е измислица. Морето и щастието съществува”.

Христо Фотев е специален за всеки, роден в морския град. Още повече, че наближава рожденият му ден- навръх Благовещение, 25 март.

За себе си пише: “Роден в Истанбул....Но българин. И жител на Бургас”. Фотев наистина е роден в Турция, но родителите му рано се преместват в Бургас- градът, който става вдъхновение на живота и поезията му. Завършва фабрично-заводско училище в Сливен. После става моряк на моторен кораб. Морски е от 1953 до 1954 година. По-късно става художник в стенописно ателие в Ямбол, след което е драматург на Бургаския драматичен театър “Адриана Будевска”,творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели (1964-1990) и главен редактор на алманах “Море”.

Христо Фотев е поетът на Бургас. Няма жител на града, който да не знае наизуст поне един от тях. На всеки две години Община Бургас, Съюзът на българските писатели, Сдружението на български писатели, Министерството на културата и Сдружение “Бургаска писателска общност”, организират конкурс на името на големия поет. Миналата година участваха 70 български творци. Голямата награда грабна Александър Секулов за книгата си “Море на живите”. Следващият конкурс е догодина.

“Спъвайки се в стиховете, ставаме по- щастливи, усещаме морето и забравяме ядовете от деня”, обясни случаен минувач по “Лермонтова”. Според група художници, тази идея, прави жив духа на града- символ на романтиката и таланта през годините.

“Всеки стих на Христо Фотев ми носи усещането, че морето се плиска във вените ми. Мястото на стиховете върху тротоара е необичайно, неочаквано. Пред мен вървеше мъж, спря се до плочата, прочете, предполагам, написаното и я заобиколи, не стъпи върху нея. Аз направих същото и продължих пътя си – с чанта в ръка и с морско синьо в душата”, каза поетесата Калина Телянова.

Измислица ли е морето?

Измислица ли е морето?

И щастието ли? Не вярвайте!

Не вярвайте на капитаните,

които го продадоха!

Не вярвайте и на проститутките

които го забравиха!

Не вярвайте и на поетите

които го изгубиха!

Не е измислица морето

и щастието съществува!

Достатъчно е да се вслушате

във тишината на сърцето си.

Достатъчно е да протегнете

ръката си, да се усмихнете

на някого и да му върнете

отнетото от капитаните

и проститутките-

о, мъничко

от вярата си във дърветата,

във най-щастливите предчувствия,

във поздравите на другарите,

във делниците и светкавично

вий ще намерите морето...

Най-синьото и най-лъчистото

ще се усмихне във очите ви.

И портокаловото слънце

ще ви замести капитанската

фуражка, капитане мой!

Здравейте, капитане мой!

Не е измислица морето

и щастието съществува!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Изкуства