Вълчо Арабаджиев, член на Националния борд по туризъм: Трябва да привлечем богати туристи от САЩ и арабските страни

- След четири години прекъсване се възражда Националният борд по туризъм. Защо сега и какви цели си поставяте?

- Рестартираме Националния борд по туризъм, защото сме много окуражени от положителните резултати на летния сезон през 2016 г. и прогнозите за предстоящия зимен сезон. Създаването на Министерство на туризма в кабинета „Борисов” се оказа изключително ефективно и работещо решение за сектора. Оценяваме много високо работата на министър Николина Ангелкова и целия й екип, защото за първи път браншът в тяхно лице срещна разбиране и подкрепа. Предлагаме шест спешни мерки, които да дадат тласък на туризма до 2026 г., които сме изпратили до премиера в оставка Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев и до министрите Ангелкова и Горанов. Най-важното за бизнеса е подкрепата при въвеждането на единна система за туристическа информация, която ще изсветли сектора. Трябва да бъдат създадени допълнителни условия за подобряване на местните икономики и откриване на нови работни места за целогодишен туризъм, включващи увеличение на средната брутна заплата на заетите в сектора до 1400 евро. Търсим подкрепа на идеята за емитиране на ваучери за здравна превенция в размер на 720 лв. годишно, както и създаването на туристически бизнес паркове. Предлагаме още туристическият данък, събиран от общините, да бъде превеждан в републиканския бюджет, но сумата да бъде целево разходвана за нуждите на националната реклама в чужбина. И не на последно място в проекта за бюджет на Министерството на туризма за 2017 г. да се заложат 28 млн. лв.

Идеята на Националния борд по туризъм е да решава проблемите в бранша с правителството и отговорните в държавата фактори, защото този сектор е изключително важен не само за икономическото развитие на България, но и за облика на държавата ни в световен мащаб.

- Кои са главните проблеми пред българския туризъм?

- За да стоим гордо на европейската туристическа карта, трябва спешно и устойчиво да решим няколко основни въпроса, като сред челните места се нарежда проблемът с човешките ресурси. Всички индустрии изпитват остър недостиг на квалифицирани и неквалифицирани кадри. Конкретно за сектор туризъм - преди 10 години над 26 000 души, заети в така наречените аутсорсинг компании, бяха достъпни за други индустрии, приоритетни за българската икономика. Над 80% от тях отговарят на профила на туристическата индустрия - на възраст до 30 години, с един или повече чужди езици. За да се реши този проблем, е нужен комплексен подход. Бизнесът трябва да подсигури стандарти на работа, кариерни пътеки и възможност за развитие, докато държавата трябва да създаде подходящ, атрактивен пакет за хората, работещи в сектора (наречен приоритетен), който не е базиран единствено на високи заплати, а съдържа различни облекчения и стимули - данъчни, финансови и социални. Във „Виктория груп” сме готови с нашите кариерни пътеки и стандарти, разполагаме и със собствен център за професионално обучение, който да помогне в преквалификацията на незаети българи и най-вече в налагането на стандарти и процедури на работа за собствените си служители. „Хотелиерска Лига”, както е името на нашия център за професионално обучение, е готов да приеме хора по програмите за сезонна заетост, както и по ваучерните програми за квалификация и преквалификция.

Друг съществен проблем е инфраструктурата. Представете си какви са първите впечатления на турист, който трябва да пропътува разстоянието аерогара Бургас - Слънчев бряг за над 1 час или пък Северното Черноморие, заложник на магистрала „Хемус”, която държи в застой цял регион и тези в близост до него. Задължително трябва да се опишат всички основни инфраструктурни проблеми и да започне тяхното решаване при пределна прозрачност.

Друг приоритет е опазването и устойчивото използване на ресурсите, в това число природни, културни и антропогенни. Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура. Това е много добре развито в съседна Гърция, която въпреки че е отлично наложена марка, инвестира двойно повече средства в реклама.

Развитието на родния туризъм е възпрепятствано от достъпа до много скъп финансов ресурс спрямо други конкурентни индустрии. По този начин се ограничава достъпът до свежи средства на малкия и средния бизнес в сектора, който е много важен за облика на дестинацията. Ако сравним ресурса у нас и в нашите преки конкуренти, ще установим разлики до 50% в ущърб на родните компании.

- Поискахте част от туристическия данък да отива за реклама. Нужна ли е повече реклама на България?

- Да, България има огромна нужда от допълнителна реклама. Като пример ще дам нашата съседка Гърция, която успя да реализира тримесечна тактическа рекламна кампания преди летния сезон на стойност над 1 млн.лв. в Yahoo и Travel Channel насочена към САЩ, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия, Оман и Бахрейн. В сравнение с нашата страна целият бюджет на Министерството на туризма възлизаше на 9 млн. лева. През 2014 г. предвиденият рекламен бюджет на Гърция достигаше над 20 млн. лв., като се има предвид, че тя е доста разпознаваема туристическа страна.

България трябва да догонва другите държави в рекламно отношение. Сега обликът на страната ни в очите на крайния потребител се определя основно от туроператори и посредници.

- Все още ли привличаме неплатежоспособни туристи?

- За нас всеки турист е добре дошъл. Факторите, които определят нашата страна като желана дестинация, са не само прекрасната природа, но и качеството на предлаганата услуга. Всички ние в бранша имаме за цел да поддържаме високо ниво на обслужване, но без важните за развитието на бизнеса фактори ние няма как да успяваме сами. България все още привлича неплатежоспособни туристи, но с правилната държавна политика и добро сътрудничество с бизнеса ние имаме шанс да променим ситуацията.

Трябва да се изгради краткосрочна, агресивна маркетингова политика, за да се възползваме от конкретната ситуация.

Голяма част от испанския туристически продукт също привлича неплатежоспособни туристи и в това няма нищо лошо.

- Кои са страните, от които можем да привличаме нови туристи?

- Добре е да се обединят усилията на регионално ниво. Защо да не работим с Гърция и да позиционираме българския продукт на пазарите, които южната ни съседка атакува миналото лято - САЩ, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия, Оман и Бахрейн.

Ситуацията в Англия с Brexit и слабия паунд също би могла да отклони британците от стандартните им, условно наречени „скъпи” дестинации, и да ги насочи към места с по-ниска цена и сравнително добро качество като България.

Слабата рубла намали туристите от Русия до 4,5%, но се очаква през следващите 4-5 години да се достигне ръст от 8% на този пазар. Исландия, Словакия и Кипър възстановяват руските си туристи с най-бързи темпове. Забраната на руски туристи да посещават Турция също падна, но опасността от политическата нестабилност е предпоставка за сравнително бавно възстановяване на пътуванията на руснаци в традиционно любимите курорти отвъд Босфора и Истанбул. Сравнително малък е ръстът на туристи от САЩ в Европа - около 7% , гостите от Китай на Стария континент са около 13% . Те са основно обиколни групи, попадащи в категорията платежоспособни, и биват привлечени в Европа главно от интерес към културата, историята, архитектурата и пазаруването.

България може да се обърне и към старите пазари, които позагубихме в годините, но които ни познават и имат прекрасни спомени от детските години - Иран, Казахстан, Узбекистан.

- Има ли интерес от чужди инвеститори?

- Както в повечето индустрии, така и в туристическия бранш преките чуждестранни инвестиции намаляват. Сложната геополитика, бежанската криза и различни други фактори позволяват съвсем леко активизиране. Туризмът винаги е имал свой собствен път и е въпрос на време да се върне интересът към сектора от страна на чуждите инвеститори.

- Успява ли българският бизнес да се възползва от евросредствата за развитие на туризма?

- Има малко на брой програми за развитие на туризма. Трябва да се създадат облекчения за инвеститори, които ще вдигнат нивото на продукта. Приоритет за държавата трябва да бъдат здравен, балнео, спа, уелнес, къмпинг, селски, културен, приключенски, еко, винен, гурме, събитиен, ловен, яхтен, голф и конгресен туризъм.

- Достатъчни ли са средствата, заложени в бюджет 2017 за сектор туризъм?

- Сравнени в процентно изражение, бюджет 2017 изглежда внушително. Сравнени като абсолютни стойности, цифрите показват по-скоро задържане на позициите, отколкото сериозни стъпки в посока извеждане на сектора на следващо ниво.

- Вашата прогноза за предстоящия зимен и летен сезон?

- Предстоящите сезони ще бъдат добри. Налице са и някои положителни стъпки и от страна на бизнеса, и от страна на държавата, но всички нас ни чака дълъг път до постигане на устойчиво развитие, което да ни постави трайно до лидерите в Европа.

Нашият гост

Вълчо Арабаджиев е роден в гр. Асеновград. Завършил е международен туризъм в Университета за национално и световно стопанство. Член е на Националния борд по туризъм.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта