Трите послания на българското председателство – консенсус, конкурентоспособност и кохезия са одобрявани от 80% от българите. Това не е предположение, а сериозно социологическо проучване. Разбрахме го от ресорния вицепремиер Лиляна Павлова.

Добре, без да се фокусираме върху думата “кохезия”, която се обзалагам, че 99% от българите не разбират, трите думички вече акушираха доста коментари, при това в предимно негативен аспект.

Вечно сърдитите и недоволни пост-преходни дисиденти съзряха интересен контекст в трите „К“ на посланията. Те го разчетоха като “#Кой, #Кой, #Кой” - вечната вътрешна драма. Други пък – тези фанатичните защитниците на мултикултурализма, крайния либерализъм и свободното придвижване на преселници из континента, се притесниха, че „консенсус, конкурентоспособност и кохезия“ могат да се разчетат от гостите като ККК – абревиатурата на Ку Клукс Клан. Ужас, чужденците ще кажат, че българите подкрепят „Великото бяло братство“, което бесеше и изгаряше чернокожи в САЩ в продължение на десетилетия.

Ами не, приятели, това си е просто „консенсус, конкурентоспособност и кохезия“. Просто е необяснимо как 80 на сто подкрепят думичките, пък всеки си ги тълкува както си ще. Но заради такива хора, на които им се привиждат мишки във всеки ъгъл, мултикултурни редактори пренаписаха “Чичо Томовата колиба“ и Чичо Том вече не е „негър“, а „афроамерканец“, защото не било коректно. А книгата е толкова човеколюбива. Скоро ще чуем, че родните роми вече не са роми, заради негативния контекст в обществото и ще ги наричаме „индо-българи“, примерно.

Но пък в крайна сметка това е обществото – различни, антагонистични на пръв поглед клетки, които образуват едно цяло. „Ин и Ян“, кой и той.

Точно това прилепване на отделните клетки и обществени групички около нещо спорно, колкото едно послание, може да мине за “социалната кохезия”. Във физиката “кохезия” е междумолекулярното привличане на подобни частици. Благодарение на него се създава повърхностно напрежение. Едно от веществата с най-силна кохезия е водата, където има и наистина силно повърхностно напрежение. Не случайно ако си прекалено чист и свят човек, можеш да ходиш без проблем по нея. Вярно, само един го е постигал досега, но допускам, че в ГЕРБ ще скочат 82% от партийците и ще кажат “Не си прав, Емиле! Скоро ще има и още един.“ Ще се наложи да репликирам “Възможно е, но само с душа не става, трябва и диета.”

Засега на ГЕРБ й върви като по вода, особено с „кохезионните фондове“. Кохезионните фондове нямат нищо общо с физиката, а с естеството на усвояване на европейски пари, по изграждане на транспортната инфраструктура. Разбирай магистрали, естакади, тунели, мунели. Те са нужни, за да сме свързани с другите държави от Европейския съюз, за да може когото председателстваме в продължение на шест месеца, да има по какво да ни дойдат чужденците. С добра инфраструктура можем да бъдем конкурентноспособни и, ако в НДК има кохезия покрай напрежението между различните клетки в ГРЕБ, да постигнем консенсус и да кажем „Боже, колко хубаво председателство беше“.

Ето ви “консенсус, конкурентоспособност и кохезия”! Но ходи го обяснявай на младите, красивите и мрънкащите, дето в рая да задремят ще се стряскат с “#Кой, #Кой, #Кой”.

Тъкмо народът се кротна около този кохезионен акцент в председателството и на дневен ред дойде ред на слогана United we stand strong! Или както е познато на всички българчета “Съединението прави силата”.

Между другото какъвто и да беше лозунгът – все тая. Можехме да предложим и “Върви Европа възродена! Към светла бъднина върви!” и пак щеше да е все тая. Гледах всичките слогани и лога на предшествениците ни – все тая.

Но пък стратегически погледната песента на Михайловски за солунските двама братя щеше породи кохезия и в прилепващите се два народа – македонски и български. Нещо, което ще бъде и тема в председателството ни: интегриране на Западните балкани.

Но да се върнем към историческия контекст на United we stand strong! Всички знаем легендата за хан Кубрат (известен в някои части на България като Ханко брат), в която той събрал синовете си и им демонстрирал със сноп стрели как ако братята са заедно, нищо не може да ги сломи. Също така знаем, че никой не го послушал и младите се разбягали – кой накъдето му видят очите. На пръв поглед Курбат се е провалил. Историята обаче трябва да се оценява в нейната целост. Преди 1300 години бихме поклатили глава и да порицаем тези непослушни и глупави момчета Батбаян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек. Но днес България никога нямаше да бъде председател на ЕС за тези шест месеца, ако Аспарух не беше препускал към Онгъла. Ето, тези които са останали при Волга, днес говорят руски език и са приели исляма в голямата си част. Това не е блян днес.

Но ако бяхме останали, ни Волга и руски език нямаше да говорим, защото нямаше учениците на Кирил и Методий къде да отидат, кой да ги приюти, кой мастило и книги да им даде, камо ли да идат в Киевска Рус.

Тайната на добре изпълнения европейски проект е в приемлив проект, добра визуализация и аплодиран отчет. Нищо друго няма значение. Няма да има значение къде ще се провеждат хилядите събития, няма значение лого, слоган, нито дори какъв паметник има пред НДК. Всичко е предварително похарчено и банкет ще има. Вервайте ми.

Естония заложи на баланса

Символът в Естонското председателство на Съвета на Еворпа е “баланс”, а мотото - “Единство чрез баланс”. Разбира се и тук се търси консенсуса, който и без това е заложен в системата за вземане на решения в ЕС. Естонската перспектива на баланса, обаче има друг смисъл. В една от най-технологично напредничавите държави в света, председателството е и начин да се покаже как държавата изгражда баланса между природа и високите технологии. Това в Естония не е пожелание, а реалност. Точно и затова слоганът звучи естествено, без напрежение.