Срине ли студът през зимата термометрите край Дунав под минус 10 градуса и задържи ли така цяла седмица, по реката тръгват късове лед. Постепенно те нарастват, сливат се и поемат по течението като бели конвои. Ледоходът покрива водата от бряг до бряг, сякаш реката се намята със синкавата завивка, за да опази от студа в дълбините си риби и вековни тайни.

„Като се умори от моряци и рибари, от пек и мраз, Дунав ляга да си почине. Завива се в лед и потъва като мечка в зимен сън!“, казват хората край водата. Големите замръзвания на Дунав не са само през последните години, открай време в най-мразовитите зими реката се сковава в лед и прогонва кораби и лодки към сушата, твърдят летописци.

В написаната в началото на ХХ век „История на Лом и Ломска околия“ етнографът и историк Димитър Маринов съобщава, че според бележките на дядо Гено Абаджията Дунав е замръзвал през 1828, 1836, 1858, 1869, 1881 и 1888 г.

„Големият студ и мраз, придружен със североизточен вятър, наречен „козица“, замръзва Дунава. Това става, когато зимната температура спадне до -15 или -17 градуса Целзиеви и задуха „козицата“. Туй замръзване става само през месец януарий“, пише авторът. „Когато замръзне Дунавът, по леда може да се ходи не само пеш, но и с файтон и конье!“, допълва Маринов.

Според данните на метеорологичните служби в крайдунавските градове реката е замръзвала и през 1902, 1929, 1942 и 1950 г. От 1900 до 1964 г. ледът е сковавал Дунав 27 пъти. Как се ражда ледоходът - разказва по лични наблюдения капитан Васил Цветанов от Лом, по-известен по реката с прякора си Мецаната.

- Последното голямо замръзване на Дунав, което помня, беше през 1985 година – реди, захапал лулата си, белокосият речен вълк. Заледяването на водата започва обикновено на тесните места, където при суша изскачат така наречените пясъчни тепета. На тези места се натрупват парчета лед, които моряците наричат „сиги“, парчетата започват да се качват едно върху друго и първо тръгват срещу течението. Когато сигите се слеят в големи и дебели ледени платна, реката ги понася надолу…

- През 1985 година ледоходът беше грамаден, почти покри реката, мерил съм парчета с дебелина 20-25 см, спомня си Васко Мецаната. Ледоходът от 1985 г. е и сред най-впечатляващите речни спомени на сегашния шеф на „Морска администрация“ в Лом капитан Тони Тодоров. Тогава - още млад курсант във Военноморското училище, той се прибрал в отпуск в родния Лом и веднага отишъл до любимата река.

- Огромни ледени парчета се носеха по водата, блъскаха се и се изправяха нагоре на десетина метра височина. После рухваха с трясък като бомби. Беше величествена гледка, много хора я наблюдаваха със страх и изумление, разказва морският шеф. В онази зима ледените грамади се носели като на парад по Дунав и застрашили скрилите се зад островите кораби, затова се наложило да бъдат взривявани, допълва Васко Мецаната. В мразовитите дни обаче имало и весели моменти. По бялата покривка на реката от Румъния в България преминавали сърни и цели стада диви прасета.

- През реката, която беше като снежна магистрала, се носеха в тръст и едри свине на бели и черни петна. Казваха, че това са порода полудиви животни, които румънците пускат да пасат на воля край реката. Тогава наши ловци и рибари тръшнаха доста от влашките нерези и напълниха хладилниците с пържоли, смее се капитан Мецана. Според писателят Йордан Радичков пък, когато Дунав замръзне, по леда преминават бели карпатски вълци. „Цялата област някога е била вълче вървище, където са се кръстосвали пътищата на идващите от Карпатите бели вълци и слизащите от планината сиви вълци“, твърди разказвачът. При големите замръзвания на реката по леда край Лом се разхождали и любопитни граждани и си правели снимки. Имало и семейства, които се пързаляли с кънки.

- Това обаче е много опасно, ледът не е еднакво дебел, на места кората му е много тънка и човек може да пропадне, а понесе ли го течението, няма излизане - предупреждават опитни моряци. Стари рибари, които познават реката като собствените си дворове, твърдят, че и в сушавите месеци, и в зимните замръзвания има маршрути през реката, които са сигурни като прясно асфалтирано шосе. Можеш да минеш без никакъв риск. Но малцина ги знаят.

- Баща ми разказваше, че в началото на миналия век реката замръзвала от край до край, а ледът бил дебел и здрав като от наредени павета. Нашенци отивали с каруци в Румъния до отсрещните села на гости на познати и роднини. Някои млади дори се връщали с булки, спомня си старият рибар Петър Трайков – бай Таки, от село Горни Цибър. Ледените сватби се вихрели като общоселски празници, каруците и файтоните се носели по Дунав в облаци снежен прах, конете цвилели, музики гърмели, а на брега вдигали пара казани с манджи и кофи с вино.

Писателят Георги Алексиев дори описва как в такива ледени сватби мъжете, начело с младоженците, топлели премръзнали ръце в пазвите на жените. В ледоход може да има и разходки, и сватби, но риболовът, дори реката да не е замръзнала изцяло, е много опасен, предупреждават майсторите на мрежите. Най-печените рибари обаче не се спират дори и в арктическите дни по голямата река. „В най-студените зими се лови много риба. Човек обаче трябва да е много смел и опитен!“, разказваше преди години един от доайените на ломските рибари бай Тодор Гицов. „Влизаш в реката и ловиш. Като опреш в лед, изтегляш лодката на него и я влачиш, стигнеш ли до вода - пак я спускаш. Но ледът не е еднакво дебел, някъде е като хартия… На два пъти съм пропадал, но съм се хващал за лодката, иначе течението те завлича под леда и изчезваш!“, споделяше старецът. Силата на носените от водата огромни айсберги е голяма, притиснат ли кораб - го мачкат като капачка за буркан, твърдят моряци.

- През 1902 година, когато заледяването продължило 29 дни, ледените блокове изтласкали край Русе параходите от реката към брега и ги потрошили. Бедствието било запечатано в пощенска картичка, издадена от М. Камерман, която била озаглавена „Русе - Коледната катастрофа 1902 г.“. Картичката се съхранява във фонда на Държавния архив във Варна. От много десетилетия обаче корабокрушения заради ледоход по Дунав вече няма. При опасност „Морска администрация“ предупреждава капитаните на съдовете да се приберат на стоянки край пристанищата или да хвърлят котва край опашките на дунавските острови.

- Най-вероятно ледоходите такива, каквито ги помнят дедите ни - с огромни ледени блокове и замръзване на Дунав от бряг до бряг, вече няма да има. Според мен след постояването на хидровъзела „Железни врати 2“ ледът от Горния Дунав се спира от бентовете в Сърбия и не стига до наши води. Зараждащият се при нас ледоход трудно може да скове цялата река, той стига по-големи мащаби чак към Русе и Силистра. Но ако студовете са много големи и много дълги - нищо не се знае!, казва шефът на „Морска администрация“ в Лом кап. Тодоров.