В бар „Цвете” преглъщат беднотията с бира и майтапи

- Животът ни може да е черен, но вечерите ни са цветни. Нали сме в бар „Цвете”! А, наздраве!, казва Манди и надига бутилката с бира. Манди всъщност е Иван – безработен елтехник и самоук философ. А бар „Цвете” е смесен магазин с няколко маси за клиенти в покрайнините на Ковачица – село на 10 километра от Лом. Ковачица е едно от най-големите села в района –  има над 1000 жители, училище, гимназия по селско стопанство и голяма агробаза в полето. Десетилетия на несвършващи промени обаче са го стопили почти наполовина. Много от местните хора са пръснати из страната и в чужбина в търсене на прехрана,  десетки къщи запустяват, в други живеят само старци, а повече от по-младите са безработни.

Безкрайните реформи са унищожили и селските кръчми – някогашните пълни с народ и веселби заведения отдавна са фалирали. Обеднелите хора се събират да пийнат и поприказват в няколкото магазинчета, в които има всичко – от хляб до макари с конци, а край рафтовете със стоки са подредени по две-три маси. До обед заведенията са бакалии – продават олио, салам и вафли и основни посетители са жените. А привечер се превръщат в  кръчми. Мъже от близки и по-далечни къщи присядат на масите, поръчват си по някое питие и разискват местните, държавни и световни проблеми. Бар „Цвете” си има постоянна компания  - Манди, Боби, Камачо, Юли, Жак, Игор Руснака, бай Данчо и Начко се събират почти всеки следобед. Двамата-трима от тях са по-паралии, защото работят в близката агробаза. Другите разчитат на мизерни пенсии и на левчета от работа по дворовете на комшиите. Но всички имат колкото за бира или кафенце. В бар „Цвете” цените са народни – бирата е 0,90 лв., кафето – 0,50 лв., ромът – 1,80 лв. Заведението е край пътя Лом- Козлодуй, само тънък найлон го дели от шосето и фучащите камиони тресат маси и бутилки като земетресение.

- Пропадна България! Жал ми е за държавата и за децата!, казва 54-годишният Георги Георгиев. Той е постоянно присъствие в кръчмата, тя е собственост на семейството му и е наречена на дъщеря му Цветослава. А съпругата му Горанка продава зад щанда. Преди години малката сграда е била лавка на близкото училище, после фамилията я купила и я превърнала в търговско заведение.

- Мъчим се да вържем двата края! Ама как се печели от бедни хора, пълни сме с вересии!, обяснява Георги. Той е бил  шофьор на ТИР, но се отказал. Месеци наред въртял волана на тежката машина из Европа, а  накрая му режели от заплата и  се оказвал, че е блъскал напразно. Затова се прибрал на село, поне да е край децата и внуците.

- Нас, по-старите, вече никой не ни иска на работа. Защото сме отрасли в друго време и сме научили правата си. Искаме заплата, почивка, уважение. А днешните бизнесмени не обичат да  дават, а да вземат. Наемат младоци. Хвърлят им левчета и ги съсипват от работа. Те са и шофьори, и товарачи, и монтьори.  Като се оплачат или разболеят, ги гонят!, споделя бившият тираджия.

Така е! Фирмаджиите не ни броят за хора. Гледат по две кожи да ни одерат!, обажда се и Манди. Той е опитен електротехник, навремето работел в Захарния завод и в Автобусните превози в Лом, печелел добре. Но предприятията в града рухнали и останал на улицата.

- Хванах се в лозовите масиви на „Винпрома”, но там ме използваха за всичко. Режи, връзвай, копай, поправи трактора, а заплата една – мизерна, а и нея не дават навреме. Напуснах!, обяснява Манди. Сега той  работи на парче по къщите на съселяните си -  поправя бойлери и печки, сменя контакти на бабите. С малкото, което изкара, помага на сина си да завърши гимназията по селско стопанство. Ако остане някой лев, сяда на биричка с аверите в „Цветето”. Там е душата на компанията и весели всички с дълбокомислени  фрази и зевзешките закачки.

- Животът не е футболен мач, в него няма 1:0. Вкарват ти голове, ти вкарваш, ама най-често те бият, пък и съдията винаги свири срещу по-бедните!, обобщава Манди.

- България вече е майка само на ония 400 души горе – депутати и министри. Останалите сме  по-нещастни  и от бежанците, дето всеки ден ги ловят по границите и пътищата, казва Георги. Според него всички големи фирми в държавата са свързани с депутати и министри и затова оцеляват и печелят. А бизнесът на дребните собственици загива.

- Минах с тира през Сърбия преди време, видях завода на оня банкер Цветан Василев – палат, направен с милиони. Открадна от тук парите и ги отнесе в чужбина. Ще му видим сега опинците. Кой да го лови и съди – тези дето ядоха, пиха и пяха с него ли?, гневи се шофьорът.

От бизнеса разговорът се прехвърля и към политиката.

- Няма сини и червени! Всички са от една боя. Гледат си само парите! Разправиите  помежду им не са за интереса на народа, а за личните сметки!, обажда се 42-годишният Борислав. Той е пенсионер по болест, но с мижавата си  помощ от държавата, не може да си плати само хляба и тока. За да издържа семейството, жена му от 15 години гледа възрастни хора в Италия. С парите, които праща, Боби си е купил лодка и тъкъми и лови риба в Дунава. Като напълни фризера през лятото, цяла зима има какво да яде. Понякога носи и на приятелите в барчето. Наближаващите президентски избори обаче слабо интересуват мъжете в кръчмата. Споменават ги само, за да теглят някоя попържня на управниците, загърбили грижата за държавата и хората.

- Тук при нас даже предизборна кампания няма. За какво да си харчат парите за това село накрай България. Идват в предпоследния ден, лепят фишовете по стълбовете, правят си агитацията и заминават. Някои черпят по нещо, други нищо не дават!, оплаква се компанията. Повечето от мъжете дори не са научили всички кандидати за държавен глава. Издигнатите от по-големите партии обаче ги знаят от телевизията, но не ги одобряват.<

- Няма да гласуваме за Цецка Цачева, нея я издигна Бойко, ще я ръководи като кукла на конци. Генералът от авиацията  изглежда читав, ама армия е едно, държава  - друго. А стига толкова генерали, ще станем като казарма, умува компанията.

- Че те мераклиите за президенти са повече от работещите в нашето село, бе! И оня – Пищов ли беше,Чифте ли? Шишарка, Орешарка - тия хора направо ни се подиграват!, възмущава се Манди. И отсича : Ще гласувам за Жорж Ганчев -  каквато ни е държавата, такъв да ни е и президентът!

В разгара на кандидат-президентската дискусия се обажда и най-възрастният в компанията – 71-годишният Данчо – дядо на внуци и правнуци.

- И що като ни говорят за изборите, накрая все викат „Купуването и продаването на гласове е престъпление!”? А после ни дават по 20-30 лева да гласуваме!

- Абе политиците са като власите – на принципа две лъжи правят една истина!, обобщава Манди.Приказката за избори и политици омръзва на мъжете и те  пускат музика. В  малката кръчмичка няма уредба и озвучаването става с джиесеми. Всеки сваля  на мобилката си парчета на сръбски и наши фолк звезди и надува на макс. Гръмват барабани, проплакват акордеони и се понасят жалби по любов, късмет и богатство. Все неща, които липсват  на мъжете в кръчмата и ги натъжават и сближават в ноемврийската вечер.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи