Уникална изложба събира фрагменти от колекцията на Националния литературен музей

С изискано тържество в навечерието на Коледа в Националната художествена галерия беше открита изложбата "Художникът среща писателя".

Проектът се реализира по повод на предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС. Представени са интересни и непознати за публиката портрети, пейзажи и илюстрации от 49 художници, както и живописни и графични творби на писатели, изкушени от рисуването. Произведенията са доказателство за личните и творческите познанства между големи имена от българския интелектуален елит от следосвобожденската епоха до края на 20. в.

Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей, изведе акцентите в посланията на тази необикновена творческа амалгама: „Ние сме горди, че събрахме толкова ценни експонати, които стават достояние на изисканата столична публика. Експозицията отговаря на нашите високи стандарти. През 2017 г. бяха отворени къщите музеи на П. Яворов и Д. Димов. С тази изложба бихме искали на привлечем вниманието към безценното културно богатство, което нашите музеи притежават. Всичко тук говори за европейските мащаби на родното изкуство през целия 20. век.”

Срещите между писатели и художници могат да се проследят в подарявани на писатели картини и графики от Иван Мърквичка, Стоян Сотиров, Константин Щъркелов и др.; портрети на писатели от Петър Морозов, Александър Божинов, Борис Георгиев, Михаил Кръстев, Златю Бояджиев, Васил Стоилов, шаржове на Александър Добринов, илюстрации от Дечко Узунов, Румен Скорчев, Илия Петров, Симеон Венов, Харалампи Тачев, Васил Захариев, Вадим Лазаркевич и др. В експозицията са включени малко познати рисунки на Константин Величков, Чудомир, Николай Райнов, Сирак Скитник, Змей Горянин, Борис Шивачев, Димитър Димов, Андрей Германов, в които взаимно се преплитат двата таланта – на писател и на художник. Историческата конкретика в развитието на родното изкуство в началото на века, семейните и приятелски отношения между писатели и художници бяха проследени от изкуствоведа Соня Кирицова: „Тогава хората на изкуството са били малко и са се подкрепяли. Обединявало ги е желанието да усвоят модерните европейските тенденции, но и да запазят идеализираното родно.”

Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата и може да бъде посетена до 11 февруари 2018.