Столичният „Нешънъл джиографик“ посреща новата 2017 г. с ремонт, нов директор, стриктна пиарка и сгушени животинки

Студено е. Прекалено студено. Държавата е скована от студ. Обявяват удължаване на ваканцията. Сибирският мраз е отказал хората да почистват каквото е замръзнало. Същото важи и за Зоологическата градина в София. Ако голямата информационна табела не е боядисана в зелено, можете да я подминете без проблем. Няма и хора. И какво да правят в парк, който е в ремонт, премръзнал и в реформа.

Паркингът е странно празен. Има няколко самотни стари коли - вероятно на хора от поддръжката. Все пак някой трябва да се грижи за всичките животни. Зоопаркът не е затворен. Основната причина е, че за да се затваря вратата както трябва, е нужно много гребане на сняг. Барикада има, но тя е малко по-нататък - преспите.

След неколкоминутен преход се стига до стаичката на охраната. Гордият пазител на животинското разнообразие в столицата обяснява, че няма как да помогне с важната за “Труд” информация “Как оцеляват животните в този мраз”, защото е отговорен единствено за това да изрине снега отпред.

Всеки един следващ въпрос води до усложнения. И тук се намесва мистичната фигура на пиарката, от която зависи всяка една дозвола. Тя обаче не е там, а животните все пак са в Зоопарка. И ето какво се видя.

Първите признаци на живот в тази зимна картина дават дивите гъски и патиците. Те си плуват спокойно и като че ли зимата не им пречи особено. Патките се хранят с хвърления им на полузамръзналото езерце хляб.

Повечето обитатели на парка обаче са се скрили уж на топло. Няма как да ги попиташ - първо, повечето от тях са опасни, второ пиарката е по-опасна.

По повечето алеи снегът не е разчистен е и трудно да се ходи. Няма ги децата, които бягат напред-назад. Няма ги онези, които целят клетките с пуканки, солети и всякаква подобна храна, която животните не обичат.

Никой пък не им и трака по клетките или чука по аквариума. Не се чува лъвът да реве, нито пък малките птички да пеят. Единствено в далечината от време на време се чува да цвърка един папагал. На топло в кафеза. Не навън. Елените са като учениците - във ваканция. Хем са в свои води (макар да са клетки), хем няма посетители да ги дразнят. Ако имаше деца, може би щяха да се оглеждат за Рудолф и за някоя забравена торба с подаръци. Не, няма. Нито Рудолф, нито подаръци.

По снежната алея, която води към сградата с аквариумите и топлите клетки на големите котки, е все така тихо. Отпред до сградата дворът е заграден за ремонт и специална табела, която забранява какво? Влизането!

Вътре е тъмно, а най-странното е, че нито лъвът, нито тигрите се виждат. Това не означава, че те не те виждат, което води до вродения инстинкт да напуснеш залата. Отвън пък лисиците си играят - нито ги интересуват патките, нито легендите. Хвърлят един любопитен поглед, за да се убедят, че в този студ също има човешки същества, и си продължават по собствен план.

Зоопаркът е като замръзналото животинско софийско кралство. В далечината се забелязва жена, която по-късно се оказва, че работи в “екологичния център”. И тя - инструктирана като чичкото на входа - отказва да споделя информация, сякаш Владимир Путин е обявил хибридна война на Зоопарка. Трябвало да има разрешение от директора, за да обясни какви мерки се вземат за животните, които идват от страни, за които не е типично време като днешното. Приключваме бързо, защото тя имала работа.

Орелът стои високо в своята клетка и наблюдава спокойно тишината. Също като орлите на Орлов мост, където - отново нетипично за събота сутрин - е странно тихо. Хората също очевидно са си останали на топло и никой не им досажда. Нямаше ги онези, които им набутват нежелани вестници или флаери. Няма и да се намери някой, който да ти даде уж безплатна картичка за благотворителност. Всички си почиват вкъщи. При семейството. Точно като животните.

Дежурните в Зоопарка внимават и следват стриктно правилата, защото директорът е от скоро. Всъщност от няколко дни - от 3 януари. Чичкото пък вече е изринал и остатъка от снега. Сега отпред е по-чисто. Пътят също вече се вижда. Само животните още не.