В името на България и предимно на властта

Каракачанов и Симеонов демонстрират самочувствието на политици, чийто звезден час е настъпил или много скоро ще настъпи

Честно казано, до последно никой не би се заклел дали ще има, или няма да има предсрочни избори, макар на всички да ни е ясно, че мачът е свирен. Макар и да е свирен, пак не знаем детайлите - кога ще са тези избори, в каква форма, ще има ли промени в Изборния кодекс. Това, което обаче е напълно сигурно, е, че дори в тази рехава мъгла предизборната кампания вече започна.

Изненадващо или не, най-активни до този момент са в Патриотичния фронт. Ситуацията е изключително благоприятна за тях. Големи социални разслоения и сериозни антиелитни, антилиберални и антиглобалистки настроения не само клокочат, но и заливат нашата иначе гостоприемна България.

Заплаха от емигрантска вълна, съчетана със задълбочаваща се дезинтеграция на родните малцинства - турци, роми. Тежката криза на легитимност на политическите „системни играчи“, задълбочаващите се и все по-осезаеми нагласи за радикална промяна.

Съвкупността от тези процеси са прекрасна хранителна среда за радикалната десница и националпопулистки политически програми. Достатъчно е да погледнем какво се случва в Германия с партията „Алтернатива за Германия“, в Австрия с Австрийската партия на свободата, във Великобритания с Британската партия на независимостта, във Франция с Националния фронт, за да си дадем сметка за нарастващото влияние и все по-голямата роля на тези партии в политическия процес в Европа.

Ето едно нещо, в което сме много близо до европейските стандарти. С малки изключения, произтичащи от специфичната национална култура, ПФ до голяма степен се доближава до профила на гореизброените партии. В този смисъл Каракачанов и Симеонов с право демонстрират самочувствието на политици, чийто звезден час е настъпил или много скоро ще настъпи.

С поведението си обаче по-скоро са на път да станат звезди от TV спектакъл, а не на политическата сцена.

Патриотите започнаха да „правят правителство“, без да са получили мандат от президента, и попаднаха в положението на футболния национал Илиян Киряков, който навремето бойкотираше националния отбор, без никой да го е канил. Нещо повече, това се случи в момент, в който най-големите парламентарно представени партии (без които подобен кабинет е невъзможен) ясно бяха заявили желанието си за предсрочни парламентарни избори.

Аспектите на реалистичността на това предложение бяха засенчени от блясъка на „национално отговорната позиция“. Така въпросите с чия подкрепа ще се случи това, с каква програма и каква ще е легитимността на подобен кабинет останаха на заден план. За патриотите беше и все още е важно да покажат, че са единствените, които искат властта и могат да носят отговорността на управлението. Детайлите и технологията на тяхното властване са оставени на въображението на публиката.

Поради тази причина мнозина все още се съмняват в искреността на тяхната заявка и с основание си задават въпроса наистина ли Каракачанов и Симеонов искат да управляват, или използват удобния момент да стартират предизборната си кампания. Най-добрият вариант за тях е да получат мандат, но да не успеят да получат политическа подкрепа. Това ще бъде удобен повод да бъдат в светлината на прожекторите още известно време, а по време на кампанията да развият аргументите си за безотговорните политици, които са отказали офертата по спасяване на родината. Ако не получат мандат, ще го отнесе президентът.

Политическият опит на Каракачанов и прагматизмът на Симеонов със сигурност им подсказват, че евентуално управление с мандата на ПФ силно ще отслаби популярността им. И тук не става въпрос дали ще се справят или не. Просто подобен тип формации черпят легитимността от антиелитно, радикално поведение, критика и търсене на вина, които са невъзможни, когато си на власт. Виновните този път ще бъдат те. На пръв поглед може да изглежда парадоксално, но едно управление на ПФ би могло да бъде здравословно за българската демокрация. Така избирателите ще могат реално и рационално да сравнят управленските способности и качества на кандидатите за политическа слава.

За да бъде спектакълът завършен, в главната роля влезе и Валери Симеонов с, меко казано, екзотичното предложение съставът на патриотичното правителство да повтори този на кабинета в оставка, с друг премиер и някои корекции. Симеонов аргументира идеята си с „експертността и професионализма“ на повечето министри, но това беше индиректно признание за липсата на собствени кадри и политическа немощ.

От друга страна, лидерът на НФСБ едва ли се е консултирал със своите избиратели, преди да изрече тази сакрална формула. Защото избирателите на ПФ в огромната си част подкрепиха Румен Радев на втория тур на президентските избори освен заради друго и заради желанието да покажат негативната си оценка към кабинета „Борисов”.

Усещайки се на гребена на вълната, в желанието си да извлекат допълнителни ползи от благоприятните за тях обстоятелства лидерите на ПФ поеха риска да се движат на границата между политиката и TV говоренето. И ако те са забравили думите на Хайтов - едно е да искаш, второ е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш - техните избиратели не са. И със сигурност няма да им простят, че залагат на карта тяхното достойнство.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи