„Сигурни ли сте че не е Е-У-р-о-п-а?!”, питат те. „От над 1000 години сме дълбоко убедени”, обясняват им от българската делегация

Едва ли ви е подминала една новина в информационния поток тази седмица, че Европейската централна банка пуска в обръщение нова банкнота от 50 евро. С най-съвременните форми на защита срещу фалшификации, почти пластмасова на докосване, не се прегъва лесно и въобще си има доста футуристично излъчване. И не съдържа животински мазнини. Особено важно, явно, за най-масовата банкнота в обръщение на територията на ЕС.

Но по-интересното в тази новина е, че с нея завърша един фундаментален за България цикъл. Десет години след приемането ни в Европейския съюз вече на всички масови банкноти (от 5 до 50) на територията му се изписва на български език „евро”. Подмяната на едрите, с деноминал 100 и 200 предстои. Вярно, ние не сме част от еврозоната - по всички съществени причини, свързани с икономическа немощ, причинявана от системно ограбване на ресурси - но пък вече щат, не щат всички ще се сещат за нас. Мигар все още сме единствената държава в съюза, която използва кирилицата - ние я въведохме и в документите, и в табелите и си върнахме поне малко от пустото историческо признание за вековния ни принос към общата европейска цивилизация. Е, да, все още им висим на врата като по-гърбавите братовчеди на гърците (които вече си имаха „евро” на техния език на банкнотите), но пък хайде де, вземете се в ръце!

И се опитайте да си представите колко точно пари им струва на европейците, заради пустата солидарност, за десет години да подменят цялата си валута в обръщение, за да отчетат и нашето присъствие в съюза. Да, естествено че не го направиха гламаво; всички предишни подмени на другите видове банкноти са с подобни високи степени на защита срещу фалшификации, по-устойчиви са като изработка и са една реална инвестиция в икономическото бъдеще на Европейския съюз. С нас в него. Та мисълта ми беше, горе главата, уважаеми сънародници! Луд на шаренко се радва, както е казал народът, а новата банкнота от 50 евро освен български език има и много нюанси на жълтото (освен ако не съм далтонист). С една такава на ден в джоба и да видиш ти национално достойнство! Ама засега през крив макарон, на екрана.

Има обаче една друга история, за изписването на „евро” с „в”, за която съм убеден, че не сте и предполагали. Защото отпечатването й върху банкнотите си върви с една съвсем истинска битка, спечелена от „незнайните воини” от българския преговорен екип. Които най-самоотвержено, напук на политическите трусове и провали, които съпътстваха близо 20-те години на канадската им борба с Брюксел, успяха да вкарат страната в ЕС. Там някъде, през 2007 г., се договаря въвеждането на Лисабонския договор. И понеже сме още пресни членове и никой в този пусти Европейски съюз не е много на „ти” с кирилицата, камо ли с българския език, битуват с убеждението, че у нас казваме „еуро”. Може да са се разминавали с български тираджии, които по онова време го бяха въвели във всекидневния жаргон, понемчено като „ойро”, но това е в сферата на догадките. Така или иначе в цялата история добрите хора от Брюксел са решили въобще да не се занимават с нашето компетентно мнение, а направо са се подготвили на бъдещите нови банкноти българският текст да е „еуро”. Така е написано и в официалните документи. И не само че не признават грешката си, а настояват, че така и така вече всичко е готово, защо просто не клекнем и не почнем да го наричаме с „у”. Една буква, мамка му, какво толкова, нали?!

От наша страна много настойчиво защитават тезата, че с въвеждането на българския език като официален на ЕС с приемането на България ще се спазват българските граматически правила и у нас този континент се нарича „Е-В-р-о-п-а”. „Сигурни ли сте че не е Е-У-р-о-п-а?!”, питат те. „От над 1000 години сме дълбоко убедени”, обясняват им от българската делегация.

Перефразирам, но сами можете да си представите сериозността на доводите на двете страни. Макар и непоклатима, българската логика се оспорва с дни. София стига до директно извиване на ръце и блокира подписването на споразумението за асоцииране с Черна гора, докато ЕС не ревизира изписването на „евро”. След много мърморене под нос и открити обвинения в сляп национализъм Брюксел кляка и се захваща да пренаписва всичко. За честта на нашия отбор трябва да добавим, че по онова време никой не си представяше, че десет години след приемането ни в ЕС ще сме още на същото разстояние от членството в еврозоната (перспектива, която и до днес втриса мисловно четири пети от работещите българи). Пък и позицията им е чисто принципна - като ще ви учим на език, поне го учете правилно. Все някой ще се излъже в крайна сметка наистина да го направи. Макар че познавам и случая на един господин, служител в европейските институции от Западна Европа, който три години подред бил единственият записал се за курса по български език към съответното ведомство. И заради само един човек не наемат преподавател. Не се отказал западнякът и накрая попаднал на частни уроци, както се наричат тези смесени връзки в диаспората. В крайна сметка българи/българки в Брюксел, да искаш.

Дамското присъствие в гореспоменатите институции е само върхът на айсберга. Последното е един друг скрит компонент от „цивилизационния ни принос” към ЕС последните десет години, който си заслужава отделно разглеждане. И по друг повод.

Но да се върнем на „еВро” постижението в основата на това повествование. Когато казвам в изложението на историята „незнайните воини”, защитили българското достойнство в тези преговори с ЕС, искам и да подчертая, че тези хора са известни и утвърдени експерти, които несъмнено ще получат всеки заслуженото признание от историята. Ако не от българската, от общоевропейската. Протоколи има, все пак. Но да си кажем и честно. В крайна сметка национални цели не се постигат без съответните идеали. Или примери за подражание. Самият факт, че никой от споменатите анонимно през годините не е изтъквал или не е бил търсен за приноса си към постигнатото говори сам за себе си. И за всички, които приемат подобни „подробности” като едното „В“ за даденост.