На прага сме на най-обещаващото да хвърли в смут света събитие – изборите за президент на САЩ на 8 ноември. Голямата врява, която винаги се вдига около избора на американците е разбираема. В крайна сметка става въпрос кой ще оглави най-голямата военна и ядрена сила в света. Пък и като основни износители на демокрация на планетата, САЩ са практически задължени да провеждат изборите си показно. За това кампанията трае 18 месеца. Този път обаче нещата сериозно излязоха от контрол. От една страна е висящата като „Дамоклеев меч” перспектива Доналд Тръмп да бъде избран за президент и всичко, което вероятно ще произлезе от това. От другата е до болка познатото лице на Хилъри Клинтън и … всичко, което ще произлезе от това. Важно е да се отбележи от самото начало, че антипатията, която сигурно будят у вас и двамата кандидати напълно отговаря на настроенията отвъд „голямата вода”. И Тръмп и Клинтън се ползват със средно 60 % недоверие от страна на собствените си избиратели, всеки един от които мотивира избора си с „по-малкото” необратимо зло.

Противоречивите кандидати и откровено ниската като реторика президентска кампания доведоха до крайно полязиране на общественото мнение и пълно разединение на расов, етнически, дори религиозен признак на всяко едно ниво в САЩ. И основната вина за това имат медиите, които паднаха жертва на професионалната си етика. По време на кампанията за „Брекзит” през пролетта на тази година, най-тиражните медии във Великобритания бяха единен фронт за убеждаване на избирателите да гласуват за излизане от ЕС и успяха.

Колегите зад Океана се озоваха в капана всекидневно да занимават аудиторията си със скандалите около Доналд Тръмп. От изказванията за малцинствата (всички, които можете да се представите – цветнокожите американци, които са заявили подкрепа за милиардера са 2%), до компроматите за ранно-средновековното му отношение към жените, новините от кампанията на кандидата на републиканците (от когото до момента се е отрекла половината върхушка на партията му) много рядко засягаха политически теми. А когато се случваше, целият свят настръхваше. Този всекидневен натиск практически превърна Тръмп в „мъченик” в очите на голяма част от средностатистическите американци на средна възраст, доходи и разбирания. Които не се интересуват какво мисли светът за тях, а защитават собствените си интереси и идеали. И разбират вотът за милиардера като вот срещу статуквото и либералните медии, и ценности, които ги притискат от екраните.

Тръмп им го казва на митингите си и те го виждат с очите си по телевизора. Или по-скоро не го виждат. Още повече че и скандалите около Хилъри Клънтън са не по-малко тревожни и също засягат личната и професионалната етика на кандидата на демократите – лобиране пред големия банков бизнес, в разрез с изповядваните ценности на кампанията й; съмнителни спонсори и съмнения за мащабни финансови машинации през фондацията която управлява със съпруга си; нехайно боравене със секретна информация по време на мандата й като държавен секретар на САЩ – черните точки са много. И ако опонента й не беше Доналд Тръмп, а конвенционален политик, кампанията на Хилъри Клинтън щеше да е залязла отдавна.

И като се заговорихме за компромати - кой ли не се намеси в американската предизборна кампания, а? И все играчи на които не им там мястото – Владимир Путин, „Уикилийкс”, Федералното бюро за разследване. Признавам че горчиво ще се смеем ако сценарият: „Президентът Доналд Тръмп”, се окаже разработка на Кремъл, но да не изпадаме в семантика. Другият вариант няма да ни стопли повече. При всички положения мачът за Белия дом се играе всяка една секунда до края на изборния ден утре и нищо не е предрешено.

Играят се и по-дребни залози

Паралелно на вота за президент, американците също така подменят и част от законодателите си, като има сериозна тенденция демократите да си върнат контрола върху Сената на САЩ. Което би било много удобно следващите две години за новия президент, ако това e Хилъри Клинтън. Ако е Доналд Тръмп, никой не може да каже със сигурност какво ще се случи. При всички положения пет щата ще произведат и референдуми за узаконяване на свободната употреба на марихуана. Предвид на какво ги подлагат тези хора, си е съвсем разбираемо.