В Сямън БРИКС тръгна в настъпление

Александър Блок преди 100 години: Към вас ще тръгне Изтокът. Кожите ви ще отидат за китайски барабани

Нож с две остриета е това. Понякога хората сякаш не дооценяват нещата и могат и да злоупотребят. Случвало ми се е вече да ме будят, защото решили, че нямат сапун. Колко да е спешно това състояние, не знам?

На 4 и 5 т. м. в китайския град Сямън се проведе среща на върха на страните от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Присъстваха и президентите на Мексико, Египет, Гвинея и Таджикистан, премиерът на Тайланд, както и държавните глави на още 30 страни. „Да се впуснем във велико плаване с надути платна към разноцветно и както и прекрасно бъдеще“, прикани присъстващите китайският лидер Си Дзинпин.

Намек за емблемата на БРИКС – разноцветно корабно платно. И дискретна препратка към една от любимите фрази на учителя Мао Дзедун „Нека цъфтят сто цветя“.

През 2011 г. на китайския остров Хайнан по време на среща на „петорката“ се обозначи главната й претенция: създава се матрица на нова световна етнокултурна общност. Още тогава някои анализатори припомниха за неевропоцентричните виждания на Освалд Шпенглерза развитието в световната история и прогнозите на Арнолд Тойнби за бъдеще, в което субекти на световната политика ще бъдат не държави, а културно-исторически формации.

След срещата в Сямън по-ясно се вижда, че макар на този етап да са различно нюансирани, намеренията на страните-членки са в тази посока. БРИКС настоява да олицетворява многополярността на днешния свят. Забележим напредък се наблюдава в координацията на действията на страните в икономическата и политическата области, въпреки все още наличните противоречия между някои от тях. В една или друга степен са привлечени към взаимодействие страни от ислямския свят, Юго-Източна Азия, Африка.

Факт от последните години са консолидирани позиции по особено важни световни проблеми. Все по-решително се настоява за реорганизиране на ООН и други международни организации, чиито правила и процедури все повече не съответстват на новите реалности в света. „Необходимо е да се създаде по-справедлив и рационален световен ред, „петорката“ трябва активно да участва в глобалното управление“, каза председателят Си.

През октомври 1998 г. в „Монитор“ писахме, че „С удара по Югославия САЩ ще обединят Русия и Китай“, тъй като не им оставят друг стратегически избор. Но тогава Бил Клинтън беше зает да отбива ударите вътре в страната по повод историите с Моника Люински в „Оралния“ кабинет. На следващата 1999 г. Ройтерс съобщи за редица експерти по външна политика, които смятат, че фаталната бомбардировка над китайското посолство в Белград може да доведе до дългосрочно сближаване на Русия и Китай. „Прекъсната е положителната тенденция в отношенията между САЩ и Китай“, заяви тогавашният американски посланик в Пекин Джеймс Сасър.

За Пекин скоростно отлетя експремиерът Виктор Черномирдин, в края на годината нетрезвият и политически президент Борис Елицин сдаде поста на бившия разузнавач Владимир Путин. След това Вашингтон с референдум на косоварите създаде държавата Косово и си монтира в нея огромна военна база. По-късно Москва си организира референдум в Крим и присъедини полуострова към Русия.

През март 1999 г. писахме в “Монитор“: „Нов евразийски проект замислят в Русия“. През 2001 от лидерите на Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия беше основана Шанхайската организация за сътрудничество върху 60% от територията на Евразия, а през юни т. г. към нея се присъединиха Индия и Пакистан. Четири ядрени държави членуват в ШОС с огромна тежест не само в Евразия! За намерения за присъединяване се говори и в Анкара. Постоянно расте нивото на военното сътрудничество между тези страни, особено между Русия и Китай.

Днешните комунисти в Китай все по-ясно проявяват националистически елементи, комунистическото общество е отложено за след сто години. Наред с открито глобалистическата линия в БРИКС, Пекин настъпателно прокарва и тесните си национални интереси. От което следват редица противоречия с Русия и Индия, основателно има защо да се притесняват САЩ и Европа. Икономическата и военната мощ винаги са източник и на тревожеща политическа сила.

През 1918 г. Русия е в крайно тежко положение с вътрешна кървава революция и страшен външен натиск от Запада за откъсване на огромни територии. Руският поет Александър Блок пише стихотворението „Скити“. „Варвари сме, казвате? Добре, ще ви покажем какво е това варвари. Ако вие с вашия „демократичен свят“ не измиете позора от военния си патриотизъм... ще отворим широко вратата на Изток. Ще погледнем към вашите мутри с присвития си лукав поглед, ще се разберем с азиатците и към вас ще тръгне Изтокът. Кожите ви ще отидат за китайски барабани“.

В Сямън на общата снимка в центъра е председателят Си, до дясното му рамо е президентът Путин. Стокооборът между „петорката“ за м. г. е бил $235 млрд, има 31% от световния БВП. Никакви икономически санкции не могат да ги стреснат при такова сътрудничество. Дори силно притисканата и „изолирана“ от Запада Русия за т. г. върви към 2% икономически ръст, за какъвто у тях си съобщават Сингапур и Япония.

Особено внимание по време на срещата е отделено на Новата банка за развитие на БРИКС, която би могла да стане алтернатива на напълно контролираните от САЩ Световна банка и МВФ. Ще бъдат кредитирани няколко руски ЖП проекти по трасето Пекин-Москва и на запад. Китай упорито строи и други високоскоростни ЖП линии на юг от Русия. В контекста на „Новия път на коприната“ с голям транспортен коридор да си гарантира търговските връзки в Евразия в случай на морска блокада между Индийския и Тихия океани.

В същото време Москва последователно движи проекта „Северен морски път“ , за което строи ледоразбивачи и разгръща военни активи в Арктика и Чукотка за охраната му. Англоамериканската „стратегия на Анакондата“ – обкръжаване на Русия и Китай с конфликти и мощни пръстени от военни бази - невъзвратимо се проваля. Пречещите от векове на Поднебесната и Руската империи Япония и Турция днес се сближават с тях, въобще не възнамеряват да въртят катани и ятагани, а да търгуват и общуват. Замислената в пълна изгода на англосаксонците глобализация се преобразува в полезен за много други страни вид, налаган от БРИКС, а не от Вашингтон.

Какво да правят петвековните хегемонисти, как да спрат или поне забавят процеси, които не могат да управляват? Онзи ден новият френският президент Макрон заяви, че „Европа рискува да стане подвластна на Kитай и САЩ, освен ако не засили суверенитета си“. Договедил се, завалията! От вътрешнополитическите си неуспехи се е разтревожил повече, започнал е да губи обществено доверие по-бързо, отколкото напълно провалилия се негов предшественик Оланд.

От плътното приближаване на Китай му е главоболието, САЩ е добавил в съгласие с традиционното западноевропейско лицемерие. Американците отдавна са окупирали ЕС с близо 300 военни бази. Съюзът си е техен проект, а не европейски. Контролират го финансово-икономически, подритват го политически чрез британците и източноевропейската си агентура за влияние, силово натрапват английския език и американската поп-култура. И Макрон си е техен човек.

Франция и всички в ЕС активно или пасивно подкрепят англо-американската стратегия за помпане на хаос около Евразия. Така беше с „арабските пролети“, така беше с патакламите в Близкия и Средния Изток, с появата на ИДИЛ, с нискоефективните и скъпоструващи санкции срещу Русия, с притискането на Китай в Южнокитайско море. Така е сега и с активността около малоумните на пръв поглед ядрени изцепки на диктатора Ким Чен Ун.

Пак, както беше със Саддам и Кадафи, се пробутва старата сатанизираща схема за „новия Хитлер“ с последващо налагане на старото решение „всички срещу тогоз, водени от чичо Сам-Демократизатора!“ Последствията са пред очите ни, както и извънредното положение във Франция. Този Ким има и ядрено оръжие, поучил се е от съдбата гореспоменатите „хитлери“. Тръмп огласи своя вариант – атомен удар по Северна Корея. Изгодна за Ун и особено за Доналд игра, който успя по този провод да продаде оръжия за много милиарди на съюзниците си.

Но и много опасна е тази игра. Защото неизбежно засегнати от смъртоносната радиация ще бъдат и ядрените Китайи Русия, сигурно са съобщили на Вашингтон, че ще отговорят съответно. Съзнават какво ги чака при такова „разрешение“ Южна Корея и Япония, вече откликнаха положително на най-високо ниво на предложението на Пекин и Москва за преговори. Ким би бил щастлив да участва, да се говори за него. Тръмп ще е недоволен, не е американски този вариант, не е той Омиротворителят. Болезнено е да се губи световната хегемония, но ще се наложи, ако не успеят да разбият някак БРИКС.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи