Визитата на Столтенберг в САЩ е възможност за сверяване на часовниците преди юбилейната среща на Алианса в Лондон

Европейските съюзници чакат Тръмп да потвърди, че член 5-и от договора все още е валиден

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг започна своята визита в САЩ, където ще се срещне с Доналд Тръмп. До юбилейната среща на върха на Алианса в Лондон има по-малко от месец, но ситуацията в НАТО не е най-добрата. Еманюел Макрон говори за действителната „мозъчна смърт“ на военния блок. Намеци, че организацията е остаряла, направи и държавният секретар на САЩ. Що се отнася до европейските съюзници, те чакат Тръмп да потвърди, че член пети от договора за колективната сигурност все още е валиден.

За генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг визитата в САЩ е възможност за сверяване на часовниците преди юбилейната среща на върха, която ще се проведе в Лондон в началото на декември. Тя ще бъде посветена на 70-годишния юбилей на съюза, възникнал като съюз на страните от Европа и САЩ по времето на Студената война.

Но за ръководителя на военния блок посещението във Вашингтон изобщо не му носи празнично настроение, заради противоречията между администрацията на Тръмп и съюзниците. Триенето вътре в НАТО привлича вниманието на чуждестранната преса.

На първо място, под „триене“ се разбират думите на френския президент Еманюел Макрон, който наскоро направи остра критика на съюза. В интервю за Economist той каза, че НАТО е в кома, тъй като координацията по стратегическите решения между САЩ и съюзниците от НАТО напълно отсъства.

„Това, което сега преживяваме, е мозъчната смърт на НАТО“, каза той. Според Макрон европейците вече не могат да разчитат на военната защита на САЩ и са „на ръба на пропастта“. В тази връзка френският лидер за пореден път говори за необходимостта европейските държави да изградят свои отбранителни способности.

Подобни твърди изказвания на Макрон по отношение на НАТО са свързани преди всичко с желанието му да развие своята дългогодишна идея да създаде европейска армия. Но източник от ЕС, обясни че никой не поддържа това и: „Тези дискусии не са на дневен ред, те се обсъждат само от медиите“.

Думите на френския президент предизвикаха сериозна критика от страна на обичайно сдържания генерален секретар на НАТО Столтенберг и той каза, че всеки опит за „създаване на дистанция между Европа и Северна Америка не само ще отслаби съюза, но и ще донесе риск от разделянето на Европа“. „Европейското единство не може да бъде заменено с трансатлантическото единство“, подчерта той.

Думите на Макрон бяха критикувани и от страна на канцлера Ангела Меркел, която заяви, че Алианса е независим и с това даде ясен знак на Макрон, че изразите му са твърде резки. От своя страна немският външен министър Хайко Маас посочи, че без сътрудничество със САЩ в рамките на НАТО, Германия и Европа не са в състояние ефективно да се защитават. Маас подчерта, че Европа ще се нуждае от съюза още много години. НАТО е отговорен за международното сътрудничество, за разпределение на натоварването и затова европейската политика без участието на САЩ би била пример за безотговорност.

Безплатното сирене свърши

Въпреки различните позиции по отношение на НАТО, нито Макрон, нито Меркел ще успеят да задоволят главния съюзник в Алианса - президента на САЩ Доналд Тръмп. Тези страни все още не са започнали да плащат необходимите 2% от БВП за колективна отбрана, което Тръмп изисква от страните членки. В същото време САЩ осигуряват 22% от бюджета на НАТО.

Понастоящем само шест държави са достигнали нивото на вноски от 2% от БВП за бюджета на съюза за отбрана. Това са Гърция, Полша, Великобритания и трите балтийски държави - Латвия, Литва и Естония. В Канада разходите за отбрана паднаха с 11% през 2018. При това Германия и Франция, въпреки че не отговарят на тези изисквания, имат мощни военни сили.

Желанието за увеличаване на разходите на европейците за НАТО беше част от предизборната програма на Тръмп и изглежда, че той няма намерение да отстъпи от нея. „САЩ си поставят конкретни цели: безплатното сирене свърши - давайте повече пари“, казва Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалната политика“. Експертът отбелязва, че подобни изявления са правени и при предишния президент на САЩ Барак Обама, но при Тръмп те придобиха „остри форми“.

Не е изключено, разговорът за необходимостта да се плаща повече да продължи отново по време на срещата на Столтенберг с Тръмп и с Майк Помпео - ръководителя на Държавния департамент. Помпео също каза в навечерието на визитата на генералния секретар на Алианса, че НАТО наистина може да остарее. Според него подобна ситуация може да възникне, ако страните членки на Алианса решат, че могат да имат изгода без НАТО и няма да изпълняват занапред своите задължения. „Съществува риск НАТО да стане неефективен или остарял“, бяха точните думи на Помпео.

Това „дума по дума“ може да бъде повторено на Столтенберг и на срещата му с Тръмп на 14 ноември (която беше в четвъртък вечерта, бел. ред.). Генералният секретар на НАТО ще трябва само да изслуша американския президент. „Трябва да разберем, че въпреки опита и сдържаността на Столтенберг, много малко зависи от него, тъй като той действа като нает мениджър“, казва Лукянов.

Срещата на върха - тъжен празник

Изявленията на Тръмп, както и на Макрон, превръщат предстоящата среща на върха на НАТО в Лондон в тъжен празник, смята Лукиянов.

Европейците ще очакват само едно нещо - потвърждение от Тръмп за валидността на член 5 от Хартата на НАТО, чийто смисъл е: при атака срещу един от членовете на Алианса, това ще се счита за атака срещу всички.

Досега член 5 в най-новата история на НАТО е приложен само веднъж - след терористичната атака от 11 септември 2001 г. В тази връзка НАТО реши да подкрепи мисията на САЩ в Афганистан, но Алиансът не участва в другите операции в Близкия изток - в Ирак и Сирия. С появата на Тръмп, който по време на предизборната кампания нарече НАТО „остаряла организация“, отношенията между европейските членове и САЩ се влошиха.

Напоследък поведението на Турция, също създава главоболие. Анкара започна своята операция в Сирия, без да се съобразява със САЩ и Европа. Във Вашингтон влиятелни републикански сенатори дори искаха Турция да бъде отстранена изцяло от НАТО. В тази връзка Столтенберг беше принуден да каже, че в устава на съюза не са предвидени тези мерки.

Но въпреки противоречивата ситуация в НАТО, влизането на Крим в състава на Русия и военните операции в Украйна всъщност вдъхнаха нов живот в НАТО. Някога спящият съюз се активизира. Зачестиха ученията и присъствието на кораби в Черно море, създадоха се сили за бързо реагиране и Киев започна да получава финансова и логистична помощ от съюза. А отношенията с Москва бяха замразени и новата стратегия на Алианса спрямо Русия беше наречена „сдържане и диалог“.

„Руската заплаха“ остава основния двигател на военната машина на Алианса и на предстоящата среща на върха едва ли ще може да се говори за нови хоризонти пред НАТО, но според Лукянов промените не са далеч. Експертът е уверен, че в близко бъдеще САЩ няма да говорят за „трансатлантически съюз“, а за съюз срещу Китай, което на съюзниците няма да им хареса.

Известно е, че в САЩ днес сериозно обмислят предизвикателствата от страна на Китай, поставяйки Пекин и Москва в доктрината за отбрана, които предизвикват Вашингтон.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)