Гайска Мендиета е един от най-големите халфове на съвременния футбол. Но и най-нещастните. Два пъти бе избран за най-добър полузащитик на Шампионската лига, но два пъти загуби финала. После не успя и в мача за титлата за Купата на УЕФА.

Мендиета е една от суперзвездите на благотворителния мач на Димитър Бербатов. Испанецът даде ексклузивно интервю за „Труд”.

- Сеньор Мендиета. спряхте с футбола само на 34 години. Не ви ли липсва?

- Винаги ми липсва футбола и искам постоянно да играя. Това съм правил цял живот. Само че човек трябва да е разумен. И да е наясно кога е дошъл краят на кариерата. Слава Богу, че има много благотворителни и бенефисни мачове, на които си спомням какво е да си на терена с известни колеги.

- Защо все пак спряхте млад?

- Бях изкарал пет сезона във Висша лига. Винаги съм искал да се боря за трофеи. Започнах да усещам, че краката вече не ме държат по същия начин. Нямаше да съм полезен. И може да има носталгия по играта, но не съжалявам в нито един момент.

- Когато стартирахте кариерата си във „Валенсия”, Любо Пенев беше капитан на отбора. Какво помните от времето, когато играехте заедно?

- На първо място, че беше фантастичен футболист. И много добър съотборник. Любо вкарваше много голове, но не му пречеше да играе и като халф. Пенев беше боец за отбора си, за съотборниците си. Правеше всичко, което се изисква от добрия капитан. Като по учебник.

- Говореше ли често с младите като вас?

- Ние се учихме от него за всичко. Пенев беше световна звезда по онова време. Показваше ни как да стреляме, как да се движим. И може би на първо място - как да уважаваш останалите.

- По същото време Христо Стоичков беше една от най-големите звезди на „Барселона” и света. Спомняте ли си срещи с него?

- О, много пъти съм играл срещу Христо. И с „Валенсия” срещу „Барса”, а и с националния отбор на Испания срещу България. А вече като ветерани неведнъж сме били рамо до рамо и в един отбор - за легендите на „Барселона” по различни краища на света. Христо е един от най-най-големите в цялата история. Слушал съм хора, които казват, че имал само един ляв крак. Но, Господи, дано всички имат ляв крак като неговия. Стоичков беше идол за „Барселона”, а предполагам, че и за България. С удоволствие съм го гледал как играе не само в „Барса”.

- Кои български футболисти харесвате? Вече казахте за Стоичков и Пенев.

- Лечков на първо място. И имахте един с дълга коса, който игра на световното първенство в Америка. Трифон Иванов се казваше, нали?

- Вие започнахте да играете редовно във „Валенсия” при Клаудио Раниери. Повярвахте ли, че ще стане шампион на Англия с „Лестър”?

- Това е една от най-интересните футболни приказки, която ще се разказва още десетилетия. Сигурно и Клаудио, и никой в „Лестър” не е очаквал да стане шампион. Такива неща просто не се случват. Но футболът е такъв - стават и чудеса. Радвам се за Раниери, който е много голям треньор. Името му завинаги ще остане записано със златни букви във футболната история.

- Какъв човек е Раниери?

- Добър човек, който държи винаги да е съвсем близо до футболистите си. Когато бяхме във „Валенсия”, не спираше да ни учи на тактика. Затова, ако погледнете неговите отбори, те винаги са изключително организирани. Отношенията му с футболистите помагат да се постигне колектив, който да гони сериозни успехи. „Лестър” е достатъчно добър пример за това. Не е нужно да има най-силните футболисти.

- Вие сте участвал два пъти във финал на Шампионската лига, но нито веднъж не спечелихте трофея. Реално бяхте ли далече от успеха?

- Ако знаете колко ми се искаше... Нямахме два пъти късмет. Ако преди 20 години ме бяхте питали, щях да отговоря, че би ми било страхотна мечта да съм на два финала на Шампионската лига. Сега обаче се чувствам тъжно, че поне веднъж не успях да го спечеля. Не искам да се връщам в миналото. Голямо постижение и знак за постоянство е да играеш в два поредни финала на най-големия турнир. При това с „Валенсия”.

- В първия мач загубихте от „Реал” с 0:3, но във втория паднахте с дузпи от „Байерн”. Боли ли много?

- Това е най-лошото в живота на един футболист. Срещу „Байерн” бяхме по-подготвени и много добри. Нямахме обаче късмета на германците. Футболът може да е много жесток понякога. Накрая се налага да си кажеш, че просто трябва да продължиш да работиш. И това се случи. „Валенсия” стана шампион след това, спечели и Купата на УЕФА.

- Какво означава за вас, че и в двата сезона с финали в Шампионска лига УЕФА ви избра за най-добрия халф на турнира?

- Голямо постижение за мен. Но повече ми се иска да бяхме спечелили трофея. Като индивидуална награда е фантастично. Това е най-голямото признание в кариерата ми.

- „Валенсия” ви трансферира в „Лацио” за 48 милиона евро, което беше шестият най-голям трансфер за времето си. Тежи ли тази сума?

- На мен никога не ми е тежала. Играех аз, а не парите. Не съм мислил за тях. Парите никога не са отивали в краката ми на терена.

- Защо останахте само една година в „Лацио”?

- Нещата не се развиха както очаквахме. Смениха се много играчи, президентът, треньорът... В нито един момент не почувствах, че ще ми се даде шанс да се установя за дълго в „Лацио”.

- Следващата ви стъпка беше „Барселона”. Не е ли това изпълнена мечта за един футболист?

- Беше точно така. Взе ме един от най-великите клубове в света. Освен това се прибрах в родината ми. Само че и на "Камп Ноу", подобно на ситуацията в „Лацио”, това бе време на промени. Смениха се и футболистите, и треньорът. Нямах късмет. Две години поред отидох в клуб, където имаше очевидна нестабилност.

- „Мидълзбро” е последният клуб в кариерата ви след „Барса”. Това не е един от грандовете в Англия. Защо го избрахте?

- След последните две години реших, че трябва на всяка цена да намеря място, където да има стабилност. Исках отборът да има амбиции. „Мидълзбро” беше такъв. Един фантастичен проект. Там спечелих Купата на Лигата. „Мидълзбро” не бе печелил нищо в повече от стогодишната си история. За англичаните, които наистина пазят традициите и ги почитат, една купа означава нещо велико. Аз пък точно бях отишъл във Висшата лига и започнах с трофей. И това точно исках да имам като отбор и клуб.

- Имал ли сте оферта от други английски клубове, които са били по-големи от „Мидълзбро”?

- Не съм мислил да сменям „Мидълзбро”. Две години по-късно играхме във финал за Купата на УЕФА. Бяха събрани големи футболисти. Попаднах в амбициозен клуб и не ми трябваше да търся друго предизвикателство.

- Загубихте от „Севиля” с 0:4 във финала на Купата на УЕФА. Прокълнат ли сте в тези еврофинали?

- Не вярвам в такива неща. Спомнете си какво се случи с „Атлетико”. И те загубиха наскоро два финала в Шампионската лига. Трудно е да се приеме, но това е част от живота.

- Ще продължи ли дълго доминацията на Испания в евротурнирите?

- Не виждам кой може да ги спре. Когато дойдат елиминациите, виждаме непрекъснато испански отбори. В Примера дивисион се играе най-силният футбол.

- За 4 години испанският национален отбор бе абсолютен доминант. Защо това продължи кратко?

- Спечелихме две европейски първенства и едно световно. Никой друг в историята не го е правил. Не можеш да печелиш всяко голямо състезание. Този цикъл свърши и сега се правят промени. Сигурен съм, че пак ще сме на върха. Нашият тим беше най-добър като качество в цялата история.