Исторически високи са нивата на недоверие към президента в края на мандата на Росен Плевнелиев и обичайно високи са нивата на недоверие към парламент и правителство в края на техните мандати. Това отчете „Галъп интернешънъл” на база проучване на доверието към институциите.

Проучването е проведено по метода лични стандартизирани интервюта „лице в лице“ сред 1000/800 души на възраст 18+, разпределени с 181 гнезда. Извадката е формирана на случаен принцип и е базирана на актуална информация от избирателните списъци на населинието.

В края на мандата си парламентът трайно се ползва с положителни оценки сред около и под 20% от пълнолетните българи и с негативни – сред над 70%. Малко по-благоприятно изглежда картината по отношение на правителството - с около и под 30% средни позитивни оценки в последните месеци и около и над 60% - негативни.

По нива на доверие отиващите си парламент и правителство изглеждат по-добре в сравнение с мандата „Орешарски“, но без ентусиазъм в подкрепата – какъвто имаше в първия мандат на Борисов.

В последните месеци преди президентските избори доверието в президента се колебаеше в дялове около една четвърт от запитаните, а недоверието – около две трети. Така президентската институция записа исторически високи нива на недоверие по време на мандата „Плевнелиев“.

Подобна трайна негативна ситуация в показателите за одобрение на президента за последно беше фиксирана в края на мандата на президента Желю Желев. Разбира се, сравняването на различни мандати трябва да се съобразява с факта, че в различните исторически периоди ситуацията се различава съществено, уточняват от „Галъп интернешънъл” .

Помолени да изберат между доверие и недоверие в дадена институция, българите продължават да декларират по-скоро негативни оценки – често дори и по инерция, коментират от „Галъп“.

В по-голямата част от мандата доверието в парламента и правителството запази относителната стабилност. На фона на предишния мандат на Бойко Борисов обаче нивата на доверие този път закономерно оставаха без особен ентусиазъм.

Победата в местните избори от есента на 2015 г. даде психологически „бонус“ подкрепа за властта, респективно за правителството. Загубата в президентските избори през есента на 2016 г. пък подейства обратно. Тя явно се отрази негативно и на личния рейтинг на премиера. Бойко Борисов започна новата година с 25% доверие и с 61% недоверие.

Подробният демографски анализ показва, че доверието във властта е закономерно по-високо в групите с по-високи доходи и образование. Неодобрението към парламента е повсеместно. Това не е новост в българския политически процес. С годините тази институция явно фокусира негативното отношение към българския политически процес като цяло. Разбира се, сред електоратите на управляващите формации отношението към парламента съдържа повече положителни оценки, но дори и там те не надделяват.

В последната година доверието в Цецка Цачева – председател на Народното събрание – се движеше на нива от около 20%, а недоверието – около 65%.

Мандатът на президента Плевнелиев се разви на фона на сложна политическа обстановка и това явно беше неблагоприятно за популярността на институцията.

През 2013 г. беше първият осезаем спад в доверието към президента. Тогава Росен Плевнелиев подкрепи едната от страните в мащабната обществена дискусия по повод протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски и загуби подкрепата на отсрещната страна.

През есента на 2015 г. беше проведен референдум за въвеждане на електронно гласуване, който беше иницииран с основното участие на президента Плевнелиев. Може би това беше едно от обстоятелствата, довели до временен спад в недоверието.

Допълнителна роля явно изигра и фактът, че в провелите се успоредно с референдума местни избори спечели ГЕРБ – партията, която издигна Плевнелиев (въпреки че в хода на мандата между него и ГЕРБ се проявяваха различия). Подобни „бонуси“ на подкрепа бяха характерни за ситуация около избори.

В месеците от края на мандата вицепрезидентът Маргарита Попова са ползваше с двайсетина процента положителни оценки и с над 60% отрицателни.