За феновете на "Левски" малиецът Гара Дембеле е последният голям централен нападател. В един сезон в 37 мача той вкара 39 гола. Бе един от най-добрите в Европа, спечели за "сините" вечното дерби. Е, имаше и проблеми с полицията - алкохол, фалшива книжка. Дембеле е и последният играч, за когото "Левски" взе много пари - 2,5 милиона евро от "Фрайбург".

След напускането на България футболният живот на нападателя тръгна само надолу. За да стигне до четвъртодивизионния швейцарски "Солотурн". След първата контрола за 2017 година Дембеле даде ексклузивно интервю за "Труд".

- Здравейте, Гара! Намираме ви в швейцарския "Солотурн". Как дойдохте тук?

Имам контакти. Един приятел посредничи. Не беше трудно да дойда в Швейцария. Намерих този клуб и искам да играя приличен футбол. След края на престоя ми в Дубай това е най-важното. Не можах да намеря нов отбор, а искам да поддържам форма.

- От кога играете за "Солотурн" и колко гола сте вкарали?

Тук започнах сезона. Сега сме по средата на първенството. Не играх всички мачове през първия полусезон, защото бях контузен. Мисля, че вкарах досега четири гола.

- Знаете ли, че много липсвате на феновете на "Левски"?

Може би да. Изненадан съм, че "Левски" смени своя манталитет като клуб. Мисля, че "Левски" е най-големият клуб в България. Трудно ми е да чета вестниците и да разбирам какво се случва там. Но трябва да го приема. Това е футболът. Надявам се, че това положение скоро ще се промени. Там има един-двама млади футболисти. Но за да се върнат успехите, това трябва да се промени.

- Явно следите всичко около "Левски"?

Да, защото обичам футбола. "Левски" е отборът, в който направих най-добрия си сезон. Винаги проверявам какво се случва там. Следя кои играят и други подобни неща.

- Казахте за манталитета. Какъв е манталитетът на "Левски" сега и какъв беше по ваше време?

Не знам какъв точно е манталитетът сега, но помня какъв беше, когато аз играех там. Бяхме един тим, всички заедно на терена и извън него. Това беше много важно през моя период, защото създадохме много силна група. Въпреки че не спечелихме трофей, бяхме силни заедно. Ако в един отбор няма такова нещо, трудно може да има добри резултати.

- Помните ли как дойдохте в България? Първо в "Локомотив" (Пловдив).

Бях в Гърция и играех във втора дивизия. Един приятел ми се обади. Казва се Юнес Бенжалюн и играеше в "Локо" (Пловдив). Той говори с Коко Динев и той, собственикът, ми се обади.

- Започнахте кариерата си във френския "Оксер". Какво бихте ни разказали за съвместната работа с треньора Ги Ру?

Мога да кажа, че мосю Ги Ру е моят втори баща. Той е голям човек, голяма личност! Дава всичко за футбола и за своя отбор "Оксер". Пое тима в пета дивизия и го изведе до първа лига. Този треньор се грижи за футболистите си и следи всяко нещо около тях. Периодът в "Оксер" е много специален за мен. Бях млад и научих много там. "Оксер" беше най-добрата школа във Франция.

- Мечтаете ли да се завърнете отново във Франция, за да играете футбол?

Не, трудно е да се завърна във Франция. Защото французите - треньори и директори, имат различен манталитет. Когато бях млад, направих някои грешки. Те гледат на мен само по тези грешки. Мислят, че един човек не може да се промени. Тогава бях на 16, на 18 години. Сега съм на 30. Мисля, че хората се променят. А тези, които мислят, че това не е възможно, са глупаци. Минах през грешките. Сега имам семейство, имам деца. Съвсем различен съм. И да... Не мисля, че мога да се завърна във Франция.

- Какво разбрахте за нашата страна, когато дойдохте в "Локо" (Пловдив)? Знаехте ли нещо за България преди това?

Абсолютно нищо. Когато дойдох в България, видях един различен футбол от Гърция и от местата, където бях преди това. Знаех, че трябва да се опитам възможно най-бързо да се адаптирам. Но не беше лесно, защото не говорих езика. В отбора имаше нови играчи, нов треньор. За мен това беше добър период. В живота си съм пътувал много, видял съм различни държави. Когато отидеш в нова страна, трябва да разбереш манталитета й, какъв е животът. В България не беше толкова трудно. Опознах хората. Смятам, че има много по-луди страни от България.

- Какъв е манталитетът ни? Какво харесахте и какво не?

От моя гледна точка не харесах вашите журналисти. За мен имаше някои неверни статии. В моите интервюта имаше 80 процента измислици и 20 процента мои думи. Какво да ви кажа... В България не съм правил много неща.

- Има ли място в България, което обичате?

Не съм бил на много места. Няма да забравя, когато ходихме да играем във Варна. Много хубаво място, но за... почивка. Столицата София определено е красив град.

- "Левски" ли е най-успешното място за вас?

Да, на сто процента. Никога не съм бил по-щастлив в един сезон от кариерата ми. Имахме класен отбор, добър спортен директор, добър треньор. Както казах - бяхме един истински тим. Чувствахме се силни и подкрепяни. Вярно е - не спечелихме нищо, но бяхме добри.

- Кой е любимият ви мач и любимият ви гол за "Левски"?

Най-любимият ми гол е, когато играхме в Лига Европа. Не си спомням точно мача... Май беше срещу АИК.

- Да, "Левски" игра срещу този шведски отбор.

Да, много важен гол беше, защото губихме с 0:1, а спечелихме с 2:1 или 3:2.

- Феновете на "Левски" сигурно биха посочили друг гол - срещу ЦСКА в първото ви вечно дерби?

А, да, да. Бях забравил за този мач. Помня, че когато дойдох, "Левски" не беше печелил от години срещу ЦСКА. Да, нека кажем, че това е най-важният ми гол.

- Помните ли колко гола в колко мача вкарахте за "Левски"?

Ако не се лъжа, 26 мача и 24 гола. Нещо такова.

- В Уикипедия пише 37 мача и 39 гола във всички турнири.

Да, за всички турнири е така. Може би хората мислят, че в българската лига е лесно да се вкарват голове. Но не е толкова лесно. И тук срещу теб има четирима хищни защитници, има вратар и ти трябва да вкараш гол. Помня, че успявах, защото имах много добри съотборници. Дарко Тасевски играеше зад мен. Подаваше ми много асистенции. Можете да видите статистиката. Целият отбор играеше за моите качества. И това работеше отлично. Не искам да персонализирам. Вкарах тези голове благодарение на всички в отбора.

- Кой беше вашият пример?

По това време нямах никой за пример. Харесвах обаче много Рууд ван Нистелрой и бразилеца Роналдо. Но те са различни играчи. Ван Нистелрой можеше да не пипне топката през целия мач, но да ти вкара три гола. Роналдо можеше да вземе топката от центъра на терена и сам да тръгне и да вкара. Не съм имал любим играч. Харесвах техния стил.

- Пазите ли контакти с България?

Да, не са много. Преди месец си говорих с един футболист и той ми разказа за "Левски".

- Ще ни кажете ли кой е той?

Не. Каза ми, че сега е различно. Каза, че българският футбол много се е променил.

- За добро или за лошо?

За лошо.

- Имате ли приятели в България?

Не, не, не. Нямам приятел там.

- Но сте играли заедно с Абел Анисе в "Оксер"?

Да, когато бях там, Анисе беше при децата. Ако не се лъжа, бе на 13 години. Беше много, много добър футболист. Вие виждате колко е израснал и играе в добър български отбор. Радвам се за него.

- Говорите ли с него?

Не много. Когато говорих за последно, ми разказа за неговия клуб. Радвам се, че печели трофеи с "Лудогорец". Пожелавам му всичко най-добро.

- Мислите ли, че трансферът във "Фрайбург" беше грешка?

Грешка? За мен не беше грешка. Когато отидох, треньорът на "Фрайбург" Маркус Цорк много ме искаше. След три месеца обаче го изгониха. Дойде нов треньор. Беше напълно различен. Този треньор въобще не ми даде шанс да играя. Беше много трудно. Проблемът е, че имах договор за 4 години. Клубът беше платил много пари и моментът бе неприятен. Но какво да се прави - такъв е футболът.

- Имахте ли други оферти?

След ситуацията във „Фрайбург“ беше много трудно.

- Не, преди да напуснете "Левски"?

Да, много.

- Бихте ли ни казали някои от тях?

Например "Вердер". Говорих също с "Локомотив" (Москва). Имаше няколко отбора. Трансферът във „Фрайбург“ не беше на сто процента моето желание.

- Защо?

Защо ли? Хората трябва да знаят, че "Левски" не ми позволи да избера новия си отбор. Пратиха ме във "Фрайбург", защото германците платиха 2,5 милиона евро наведнъж.

- Смятате, че не са се отнесли честно?

Със сигурност. За мен това не беше честно. Когато играех за "Левски", давах най-доброто за клуба. Феновете на "Левски" много добре знаят това. Не беше честно да завърша кариерата си там по този начин. Когато видят парите, хората стават малко луди.

- Ядосан ли сте на шефовете на "Левски"?

Не, такъв е животът. Трябва да го приема. Когато хората не са честни с теб, на френски казваме "ларотон".

- Може ли да ни го обясните на български?

Не, не. Когато бях в България, бях научил някои думи. Но сега не помня нищо. Дори немски опитах да проговоря, но е трудно.

- Но все пак опитайте да ни обясните тази дума?

Това е, когато правиш нещо лошо на някого. И че ще дойде твоят ред да направиш нещо на този човек.

- Може би визирате, че ще се срещнете за втори път в живота?

Да.

- Играхте и в Китай. Днес всички говорят за китайския футбол. Какъв е животът и футбола там?

Не е лесно да живееш в Китай. Проблемът е, когато си черен. Те не са расисти, но проблемът е, че там не са виждали много черни хора. По телевизията има 500 канала, но те нямат европейски програми. Само китайски. Когато за първи път отидох там, хората ме гледаха много странно. Някои искаха да ме докоснат. Непрекъснато искаха да се снимат с мен.

- А футболът?

Китай иска да направи лигата си по-силна. Всички го виждаме. Имат бюджет да купуват футболисти. Когато аз бях там, "Гуанджоу" с бразилеца Луиш Фелипе Сколари винаги побеждаваше. Нивото като цяло не беше много високо.

- Мислите ли, че сега могат да купят най-добрите в света?

Да, могат. Те го показват.

- Футболът ви заведе и в Дубай. Изкарахте една година в емирствата.

Да, една година с много лош опит за мен. Аз не изиграх нито един официален мач, защото така и не ме картотекираха в листата на футболистите. Защо ли? Много е сложно. Те мислеха, че съм контузен и така съм подписал договор.

- Вярно ли беше?

Не, не беше истина. Трудно е да не играеш нито веднъж. Ставах в 5 часа сутринта и тренирах сам. А вечер тренировките бяха от 23 часа. Реално те направиха всичко, за да ме подлудят и да ми скъсат договора. Проблемът е, че нямах контакти тогава. Една година тренирах по два пъти дневно.

- Сега сте на 30 години. Как планирате да рестартирате кариерата си? Какви са целите?

Да ви кажа - скоро ще навърша 31 години. Нямам мечта. Искам да играя футбол. Ще видим. Не мога да кажа, че желая да премина в някой голям отбор. Нека просто да играя сега. Нека първо да задържа формата си и ако нещо се появи, ще видим. Не трябва да забравям, че имам семейство.

- Ако "Левски" се свърже с вас и ви предложи завръщане?

Ще ви кажа истината - няма да се върна.

- Защо?

Мисля, че направих, каквото трябваше там. Може би хората в клуба са се сменили, но няма да забравя как напуснах. И че не бяха коректни с мен.

- Никой ли от "Левски" не се е свързвал с вас през последните 7 години?

Не. Обадиха ми се само да участвам в някакво парти по случай 100-годишнината на клуба. Но аз директно казах "Не".

- Защото мислите, че не са били коректни?

Да.

- Знаете ли какво се случва в българския футбол? Не само в "Левски".

Не знам с подробности. Но искам да знам. Любопитен съм да разбера. Знам, че футболът се е променил. Когато бях в България, имаше "Левски", имаше ЦСКА, имаше "Литекс". Когато трябваше да играем срещу "Черно море" във Варна, винаги беше трудно. Те поливаха 48 часа терена с вода, за да не може да се играе. Много трудно бе да се играе в Монтана.

- Всичко ли помните?

Помня много неща.

- Ако някой друг тим - например ЦСКА или някой друг ви покани?

ЦСКА ли? Искате феновете на "Левски" да ме убият ли? Ще ви разкажа нещо смешно. Живеех в София - на 200 метра от стадиона на ЦСКА. Помня, че понякога бях на терасата на моя апартамент. Фенове на ЦСКА минаваха под балкона ми, за да отидат на мач. Викаха ми отдолу: "Дембеле! Дембеле!"

- Наистина ли ви скандираха името?

Да, много пъти. Никога не съм имал проблеми с феновете на ЦСКА. Спомням си как дори си говорих приятелски с една група от тях. В България имах малки кученца и понякога слизах с тях на улицата. Веднъж видях 15 или 20 души да вървят към стадиона. Казах ми: "Ние те уважаваме, въпреки че ни вкара гол. Ти си добър футболист и винаги ще те уважаваме."

- Значи въпреки това ЦСКА не е вариант за вас?

Не е вариант. Първо те трябва да ми се обадят, а после аз трябва да обмисля.

- А ако някой друг клуб ви поиска?

Защо не? Отворен съм към разговори. Ако някой ден се завърна в България, ще очакват от мен пак да вкарам над 30 гола. Това не е възможно. Футболът се променя. Трябва да играеш в силен отбор.

- Били ли сте жертва на расизъм в България?

Не. Не. Никога. Може би някой глупаци, когато сме играли срещу малки отбори, са крещели нещо.

- Трябва да ви припомним, че имаше проблем с полицията в София. Каква е истината за тази история?

Всеки знае историята - имах фалшива шофьорска книжка. Когато полицията ме спря и видя тази карта, я взе. Това е всичко. Видяха, че е фалшива. След това ме дадоха на съд. Това е моя грешка, защото имах фалшива книжка.

- Не беше ли ваша?

Беше, но беше фалшива.