Няма драма с освобождаването на генерал-майор Румен Радев от военна служба. На заседанието си на 3 август правителството не е обсъждало неговия рапорт за уволнение. Чу се, че военният съвет ще приеме оставката, но по-интересно е размахването на пръст, че видите ли,  той е още действащ военнослужещ и съдбата му е в ръцете на властта. Веднага започнаха коментари, че “Ненчев и Плевнелиев могат да провалят кандидат-президента Румен Радев”. Как? Като бавят предложението на Министерския съвет и указа на президента и тъй като “армията е деполитизирана”, генералът няма право да участва в избори по закон.

Там е работата, че законът не може да бъде над конституцията, а военните не са лишени от конституционни права, иначе нямаше да им позволяват и да гласуват. От такива привилегии са лишени само хора с влезли в сила присъди, а допускам, че и Ненчев, и Плевнелиев не приемат офицерите за престъпници.

Какво казва обаче буквата на закона? Законът за отбраната и въоръжените сили дава две хипотези за участие на военнослужещ в избори. И двете дават право на генерала да се включи в тях, без някой да му попречи. Преди всичко законът не забранява на военнослужещ да се кандидатира за президент, вицепрезидент на републиката, народен представител, член на Европейския парламент от Република България, общински съветник или кмет.

Кои са двете хипотези?

При първата военнослужещият, в случая генерал Радев, участва в изборите като партийна кандидатура. Законодателят е регламентирал следното: „Военнослужещ, регистриран за кандидат за изборна длъжност от политическа партия или коалиция, се освобождава от военна служба след обявяване на регистрацията от съответната избирателна комисия.” Т.е. при регистрацията по закон трябва да бъде освободен от военна служба. Дотогава може да бъде действащ военнослужещ.

При втората хипотеза военнослужещият може да се кандидатира за президент, вицепрезидент или за другите изборни длъжности, без да се уволнява. По време на мандата си той ще се смята в неплатен отпуск и след прекратяване на пълномощията му се осигурява заемането на същата или друга длъжност в съответствие с притежаваното военно звание и квалификация. Това е при условие, че кандидатурата му е издигната от независима листа, т.е. от инициативен комитет.

Както вече е известно, партиите в лявото пространство продължават разговорите за единна кандидатура. Те обаче не са коалиция или друго формално политическо обединение. Едва ли някоя от тях ще се съгласи кандидатите за президент и вицепрезидент да бъдат издигнати от една от преговарящите партии. Очевидно е, че ще трябва да се формира инициативен комитет, който да издигне кандидатите. Както бе през лятото на 2006 г. за втория мандат на президента Георги Първанов. Тогава инициативният комитет бе подкрепен от БСП и ДПС.

Всичко това показва, че генерал-майор Румен Радев не е подал рапорт за уволнение заради участие в изборите. Той не е посочил и такъв мотив. Причината да направи това е несъгласие с политиката по отношение на охраната на въздушното ни пространство.

Очевидно е, че коментарите, че правителството и президентът ще бавят освобождаването му с процедурни хватки, за да попречат на участието му в изборите, нямат основание. Никой няма полза от подобно протакане. Или по точно управляващите нямат полза, защото така създават образа на мъченик на генерал Радев, а българският народ си мре за мъченици.

Генерал Шивиков скокна за кмет и го подсякоха с дела

Друг генерал, вече от резерва, Димитър Шивиков, командирът на 61-ва Стрямска бригада, бе наклеветен от анонимен донос, а заради делото бе лишен от достъп до секретна информация и заплашен с уволнение. Генералът, обиден, подаде оставка и след това се кандидатира за кмет на Карлово. Веднага срещу него бяха заведени няколко дела, като най-обидното е за това, че е върнал от Афганистан в България 20 броя футболни топки, които не е раздал на пущуните, а ги изпратил обратно у нас. Плашат го с до 10 години затвор.