Кметските армии могат да узурпират обществения ред, вместо да го опазят

Президентът Радев и главният прокурор Цацаров атакуваха пред Конституционния съд Закона за охранителната дейност, с който държавата възлага на частни фирми грижата за обществения ред. С този закон се дават на гардовете полицейски права. Това ще спре ли апашкия терор по селата? Ген. Румен Миланов знае това – той е полицай от кариерата с безупречна репутация, ръководил последователно КАТ, жандармерията, антимафията, службата за безопасност на държавниците, Съвета за сигурност към правителството и аналитичния орган против корупцията.

- Ген. Миланов, каква стана тя? Вместо обещаното „Във всяко село полицай” ще имаме „Във всяко село частна охрана”. Като спец по сигурността как гледате на тази промяна?

- Доста скептично гледам. Тезата „Във всяко село полицай” по дефиниция отпада, защото е невъзможно да се реализира на практика и това е ясно на всеки от бранша. Друго би било, ако се уточни, че става дума за всяко голямо село с над 300 жители. Но от гледна точка на престъпността по-големият проблем е в малките селца, където живеят до 100 човека и са подложени на престъпна агресия.

- Важното е, че сега властта сменя дефиницията и предлага във всяко село да има вместо един полицай, петима охранители. На мен това добре ми звучи.

- А защо решихте, че охранителите ще са петима? Няма никаква яснота те непрекъснато ли ще работят, или само денем, или само нощем? Ако става дума за денонощен пост с петима охранители, те по Кодекса на труда стават веднага 15. Има и друг въпрос, по-важен: редно ли общественият ред да се осигурява от частни фирми, а не от държавата?

- Президентът и главният прокурор смятат, че това е противоконституционно, както знаете.

- Това, което знае всеки полицай е, че за да се държи под контрол престъпността, е нужна не само охранителна, а и оперативно издирвателна дейност – да се установят извършителите на всяко престъпление, за да им се потърси наказателна отговорност. Не 15, а и 50 охранители да наеме кметът, те не могат да свършат работата на районния инспектор по закона на МВР. Защото той осигурява в населеното място полицейски надзор - познава хората, разговаря с тях, събира информация и я докладва, за да послужи на разследващите след това. Информацията е най-силното оръжие срещу престъпността.

- Че какво пречи и охранителите да се научат да събират информация?

- Първо, има риск някой от тях да злоупотреби с информацията. Представете си, че му хрумне да я докладва вместо в РПУ-то, в някоя престъпна група. Ще е по-доходно за него, със сигурност. Не е изключено хора с престъпни намерения да станат охранители. Влиза някой в къщата – „здрасти, бабо, как си?” - оглежда, пита я къде си държи парите, дали са на сигурно място, че да не й ги откраднат и уведомява апашите...Но да кажем, че в селото има коректна охранителна фирма с 15 служители. Те са минали 40-часов курс в частните институти за подготовка на охранители. Това прави ли ги обучени за новите функции? Ясно е, че подготовката им трябва да се увеличи по нови програми и то съгласувани, а не писани по усмотрение на собственика на колежа, примерно. Учебният процес трябва да е контролиран, за да не е формален – идват, разписват се и си отиват...Как да стане това? И този въпрос е висящ. Мен ако питате, по-лесно е да се намерят средства, да се назначат повече полицаи и да се пуснат мобилни екипи по селата, отколкото да се намерят отговори на трудните въпроси, висящи около спорния закон.

- Вие пък! Сякаш всички полицаи са много грамотни! И честни, и неподкупни!

- Е, ако полицаите с 6-месечен курс в утвърдени школи не са грамотни, какво очаквате от пенсионера, постъпил от немай къде в охранителна фирма? За 40 часа да се ограмоти? Да, полицаят също може злоупотреби по служба. Но него законът по-здраво го държи. Охранителят днес е в тая фирма, утре кара такси или си гледа старините. А ние какво правим по принцип? Вместо да повишим качеството на полицейската услуга, я заменяме с количество охранители.

- Ще има повече охранители, които правораздават на улицата, задържат хора и ги водят в РПУ-то. Това пък може да стресне бандитите?

- Но може да стресне и нормалните хора. Тази система може да се деформира в произвол. Частната фирма се избира от кмета, тя може да го възнагради, че я е предпочел. Има корупционен риск, но и друг: той да й възлага особени функции – например да следи и респектира негови лични врагове или конкуренти на избори. Да, хуманен е стремежът да се осигури охрана на малките населени места, но не са проиграни вариантите му, които са антихуманни. И рушат демокрацията.

- Всеки кмет ще си има частна армия, казват от прокуратурата.

- Именно. Общественият ред може да се опази, но може и да се узурпира от тези армии.

- Обаче държавата няма пари за повече полицаи!

- А откъде пари за частна охрана?

- От данъкоплатеца.

- Така ли? Той да плаща веднъж данъци на държавата, та МВР да го пази, а втори път на общината за частна охрана? И да му вдигнат местните данъци? Това или не е премислено, или е измислено, за да бъдат усвоени тези средства от частни лица.

- Може пък на кметовете да се дава държавна субсидия?

- Възможно е. Но представете си, че управляващата партия да реши да си дава на нейните общини. Така нейните кметове ще са добри, а другите ще са лоши, без значение кой е тъп, кой умен, кой мързелив и крадлив. А държавата, като замести полицаите с охранители колко пари ще спести? Един охранител струва на фирмата си към 1000 лева, ако не е в сивия сектор. Един полицай струва 2200 лева на МВР. На пръв поглед охранителят е 2 пъти по-евтин. Но колко охранители могат да заместят един полицай? В общия случай полицаите са млади, а охранителите – пенсионери. Полицаите са мотивирани да изпълняват задълженията си, защото носят отговорност, стремят се към растеж в йерархията и си пазят заплатата. Охранителят днес е тук, утре го няма. Вижда зор и подминава. Защо да предотвратява престъпления и да гони опасни бандити? Защо да разпитва хората в селото? Те не са длъжни да му съдействат, нито да му показват лична карта, ако реши да провери самоличността.

- Но какво да се прави тогава?

- От гледна точка на полицистологията – науката за управление на полицейските системи, те са 3 вида: децентрализиран – като в САЩ, централизиран – като във Франция и у нас, и смесен – като при англичаните. Смесеният е най-добър, затова американците се стремят към централизация. А ние се стремим към децентрализация. Даваме повече права на областните служби на МВР – добре. Но не е добре да вървим към това, което е било в Америка 200 години назад, когато всеки кмет си наема шериф – харесва си някой каубой и му дава значка. И сега в САЩ има местна полиция, но тя спазва закона безупречно, защото над нея има щатска и федерална, и всички са в държавна полицейска пирамида.

- А как е във Франция?

- Там жандармерия пази селата от Френската революция досега. Но жандармерията във Франция не е тежка полиция с бетеери като нашата.

- Ами в Англия? Има ли боби във всяко село там?

- Не. Вижте историята. На 29 септември 1829 г. в Лондон излизат 600 мъже в костюми, с цилиндри и бастуни, и поемат опазването на обществения ред. Тогава вътрешен министър е Робърт Пил и ги наричат „бобита” - момчетата на Боб. Именно Боб Пил формулира 4 принципа за работата на полицията, които в цял свят още са валидни. На първо място е превенцията на престъпленията. На второ – преследването на извършителите. Трето – равенството на гражданите пред закона. Четвърто – че всеки има право на полицейска услуга. Кажете ми вие, може ли тези принципи да се приложат при охранителите?

- Не, струва ми се.

- Категорично не. Ние не успяваме да ги приложим в полицията, камо ли във фирмите.

- Но у нас един полицай отговаря за 8 села и няма кола. Като иде със сутришния автобус в едното село, връща се с вечерния. И не може да реагира, ако в другото село стане грабеж с убийство. И бабите, горките спят с брадви зад вратите, но пак ги крадат и изнасилват.

- Така е, уви.

- 30 000 са полицаите. А охранителите са 400 000! Защо да не помогнат, като има нужда?

- Аз не съм чул, впрочем, за друга държава с такова съотношение между охранители и полицаи. В Унгария полицията има доброволни сътрудници, но пряко ги контролира. Това с частните охранители и кметовете – работодатели е мощен шедьовър. Наш.

- Въпросът е дали ще е ефективен?

- Напишете на един лист плюсовете и минусите, и ще видите. Плюсове има, но се боя, че са доста повече минусите.

- Защо не вземем английския модел на полицията, вместо да правим шедьоври нечувани и невиждани?

- През 1991 г. бяхме почнали да правим полиция по английски тертип. Дойдоха англичани тук и ние там отидохме. Гледаме – навсякъде пеши патрули. Питаме: къде са им колите? Отговорът беше: „О, добре, че не качихме по американски модел бобитата на коли, че после нямаше да можем да ги свалим. От патрулния автомобил полицаят много вижда, но малко знае. Като върви пеш, ще се отбие тук–там, ще заговори някого, ще му помогне и ще получи информация.” Често дават награда на бобито за докладвана информация, послужила за разкриване на престъпление. Не му казват за коя. Той се сеща или не, но се стреми да печели доверие, за да научава още. Показаха ни как търсят с вертолет козата на една бабичка: „Тая коза може да е нищо, но за бабата е всичко!”, казват. Английското боби има 7 задачи дневно – и край! Изчислили, че дадат ли му повече, няма да се справи и доверието към него ще спадне.

- Друго е с нашия квартален. Той има 77 задачи и го няма никъде, защото е някъде другаде.

- Бобитата са навсякъде. 51% от парите за тях са от държавата, 49% от общината. Изпълняват и общински, и държавни задачи. Ние, като по-богати си правим общинска полиция отделно от държавната. Там във всяко графство има Комисия за обществен ред с двама представители на съда, двама на управляващата партия, двама на опозицията и двама бивши полицаи. Тя дава оценка на полицейския началник на графството. По нейно предложение той може да бъде сменен от министъра. Ако министърът иска да го смени, трябва съгласие на комисията. При спор – арбитраж. Изпитана система с баланс между центъра и местната власт. Обичайно полицейският началник работи добре. Пораснал е стъпка по стъпка в кариерата: 2 години на улицата, после 2 г. детектив и охранител с наставник, после 10 г. действа сам. Ако атестатите му са добри, расте, ако не - замразяват го. Полицейската академия е в замък – тръпки ме побиха, като я видях. Как отдават чест – не може да се опише! Та така, почнахме реформата по английски, но се смени правителството и дотук. От нея ни остана конкурсното начало.

- Но то у нас не стига до конкурсен край.

- После правихме полиция по испански.

- Оттогава ви остана униформата с пискюли като на конгуански генерали.

- Аз тази униформа се зарекох да не я облека. И не се наложи, минах на друга работа...Иначе в Испания гвардия „Сивил” пази селата. Почнахме да въвеждаме испанската стратегия „Полицията в близост до обществото”. Да, ама тя не е само лозунг. Трябва да се формулират задачи за полицаите в този дух, а не в административно-наказателен - да събират глоби и така репресивната функция да е на преден план. Така че и от реформата по испански нищо не стана.

- И реформа по американски правихме, май?

- Американската система действа от 150 г. насам. Те вътрешно министерство нямат. От 1893 г. имат Асоциация на полицейските началници - събират се местните шефове и обменят информация. Дойде един американец да ни помогне да си направим полицейски закон. А ние отидохме в САЩ да се учим как се реагира в екстремни ситуации. Секретарят на МВР Румен Стоилов водеше делегацията. Връщаме се, Румен носи записки, но на летището разбира, че е уволнен и в неговия кабинет седи вече Милчо Бенгарски. Американците не можаха да го проумеят. Три дни даваха накъсо и питаха: защо харчихме пари? Така и не довършихме американския модел, както и руския, и английския, и испанския. Сега го караме по българския модел „Тюрлюгювеч”.

- В тоя модел доста полицейски началници са пенсионери. Излизат в пенсия, вземат 12 заплати, връщат се и зор си не дават...най-много да ги пенсионират пак. Поредният случаен министър не ги закача, понеже не им разбира от работата. Или греша?

- Не. Един колега ми описа участниците в националните съвещания на МВР така: като видиш някой дядка – той е шеф на РПУ, видиш ли младеж – областен началник е.

- Защото областният е назначен на партията.

- И не е задължително да си разбира от работата. А районният е забравен някъде, където млади хора няма, а и кандидатите за работа в МВР намаляват. Цялата ни система е надолу с главата.

Нашият гост

Румен Миланов е роден на 14 май 1948 г. в София. Завършил Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). През 1975 г. постъпва в МВР. Пораснал в кариерата до началник на КАТ (1993-1997), на жандармерията (1999-2000), НСБОП (2000-2005) и НСО (2005-2007). През 2007 г. е пенсиониран и награден от президента с орден “За военна заслуга” с мечове 1-ва степен. После е съветник в политическия кабинет на Борисов, секретар на Съвета за сигурност към МС и директор на БОРКОР. Освободен е изненадващо от всички постове през пролетта на 2012 г. Сега е професор и преподавател в УАСГ.