Геният на Гьоте и Шилер изписан върху дланта

Издателска компания „Маркет пул” е подготвила за печат произведението „Тайните на ръката” на французина Адолф Дебарол (1801-1886).

Книгата е издадена за първи път в Париж през 1859 година и се смята за класически труд по хиромантия.

Дебарол е определян като основател на научния и аналитичен подход към хиромантията, а „Тайните на ръката” е имала стотици издания през последните 150 години и е преведена на всички световни езици. Това е настолна книга за всички гадатели и окултисти на планетата.

Заслугата на Дебарол е не само в това, че е привлякъл вниманието към хиромантията на световни величия като Балзак, Александър Дюма-баща, Фредерик Льометр, Ламартин, но и за това, че за първи път е приложил към своите практически изчисления солидна теоретична база.

В неговия труд хиромантията е неразривно свързана с древни херметични науки като Кабала, астрология, алхимия, теософия, а чрез тях и с френология и физиогномика.

По този начин „Тайните на ръката” не само тълкува рисунките от линиите на ръката на човек, но и открехват вратата към невидим астрален свят, който не само се допира до реалния свят, но буквално го пронизва.

Книгата на Дебарол е оказала влияние върху цялата теория и практика на световния окултизъм, водейки към синтез на древни и полузабравени науки със съвременността.

Авторът е известен и като художник. Той сам илюстрира книгата си, в която синтезира цялото езотерическо познание на своето време.

Книгата е преведена и издадена в България през 1905 г. в Свищов от братята Никола и Петър Славкови в „Скоропечатницата на Петър А. Славков”.

Подготвеното за печат издание от „Маркет пул” е точно копие на изданието на братя Славкови, като единствено е осъвременен правописът.

„Труд” публикува в няколко поредни съботни броя откъси от книгата „Тайните на ръката - За изкуството да се познава по пръстите и дланите на ръцете: живота, характера, наклонностите и бъдещето на человека.”

По снимката на Бисмарк може да се прочете обичта му към музиката, изобретенията, отмъстителността, хитростта и сценичния талант, който често му е бил полезен. Този човек, който е преследвал целта си, несъмнено е бил гений, но лош гений. Бисмарковата гениалност се е зидала изключително на основата на разоренията и убийствата.

Йохан Волфганг фон Гьоте

Той е вярвал във влиянието на планетите и самият се е намирал под влиянието на Слънцето (Аполон). Но несъмнено, той е принадлежал донякъде и на лунния тип. Обичал е да се вглежда с телескоп в Луната, за да се запознаел по-добре с нея. Всяка година е ходил в Карлови Вари или в Емс, за да лекува с минерални води болести, присъщи на лунния тип- подаграта и ревматизъм. Но основното нещо, което го е издавало, че е от лунния тип, е било пристрастието му към хората от бедното съсловие.

Към влиянието на Слънцето и Луната е необходимо се се присъединят и влиянията на Юпитер и Венера. Младежките години на Гьоте са били малко развратни, благодарение на венериното и лунно влияние. Слънцето му е давало таланта да пише, Луната му е дарила способността да предчувства (той е разказвал чудновати съновидения), а Юпитер е влияел на честолюбието му. Гьоте е бил егоист, но тъй също и велик поет. Той е поразявал, пленявал, очаровал, и провокирал вяра в безконечната му нежност и любов.

Много интересно е да се изучи ръката на Гьоте, а и като се знае характерът, особеностите и биографията му, лесно може да се опише дланта му. Всички издигнатини на ръцете му (особено лунната и венерината) са били силно развити, следователно е притежавал силна ръка. Пръстите му трябва да са били дълги и равни, защото според собствените му думи, той не обичал да смята. Обичал да сравнява и имал способност към стихосложението. Философските възли при него са били слабо забележими. Главната линия, без съмнение, е била много дълга (той е бил много положителен и находчив) - и малко наведена към Луната. Слънчевата и сатурновата линия са минавали през цялата ръка. Аполоновия пръст трябва да е бил дълъг, но малко по-дълъг от Юпитер. Сатурн е бил малко наведен към Аполон. На юпитеровата издигнатина е имало блестяща звезда или хубав кръст.

Ръката на Гьоте е била изящна и мъжествена. Благоприятните издигнатини, които споменахме, са били особено развити. Сатурн ясно се е отличавал. Като попадащ под типа на Луната, Гьоте е пеел с охота, а гласът му е бил звучен. Той е бил материалист и философ. Сатурновият му пръст е имал лопатовидна форма, следователно, понякога е бил нервен и припрян. Това му е помогнало да създаде „Страданията на младия Вертер“ и някои сцени от „Фауст“. Гьоте познавал меланхолията и умеел да я използва, като я опише в творбите си.

Пръстите, в основата си, са били дебели, което показва чувственост. Сърдечната му линия, както и другите линии, е била разкошна. Към главната линия, под Аполон, се е присъединявала друга линия, която се спуска към Луната - признак за борба на идеала с разсъдъка и алчността с духовността. Луната понякога затъмнявала Слънцето и Гьоте сам е казвал, че в неговите произведения има много загадки, отговорът, на които никога няма да се разбере. Чернодробната линия, която показва здрав стомах, е била права и ясна.

С изключение на сатурновия (независимост и съмнение) и слънчевия (изкуство) пръст, които са били лопатообразни, всичките останали пръсти са били квадратни. Много издадената слънчева издигнатина ставаща още по-дебела със сливането с меркуриевата издигнатина, показвала знаците на естествените науки и медицината. Колосалната марсова издигнатина съединена с Луната, предавала спокоен характер, обезпечен от волята.

Но дори и линиите на ръката на Гьоте да са били ясно начертани, дланта му не е била много набраздена. Решетка е имало само на лунната издигнатина, която е показвала голяма поетическа дарба, а във физическо отношение - подагра. Дългият меркуриев пръст показвал големите му знания.

Шилер

Той е бил забележително висок (Сатурн), а гърдите му са били широки (Марс). Шилер ходел с гордо издигната глава, (Марс), която била и малко наведена на една страна (Слънце). Той се е движел с големи крачки, като си е играел с пръчка в ръка (Марс). Походката му е била небрежна (Луна) и само, когато е бил развълнуван, крачките му са ставали по-отсечени. Шилер е бил мек, кротък и приветлив (Венера). Винаги е бил зле облечен, затова са го наричали в училището с прозвището „Schwein Pelz" (свинска кожа).

От срамежлив и съсредоточен веднага ставал енергичен (Марс, с къси нокти). Вратът му е бил дълъг, ръцете - също дълги, а маниерът му е бил леко непохватен (Сатурн). Челото му е било широко (Слънце). Носът му - тьнък, във вид на клюн. Шилеровите вежди са били червеникави и сключени (Марс). В горната част на лицето си Шилер е имал твърде много бръчки, устните му са били тънки, а долната - изпъкнала (Сатурн). Бузите му са били бледи и вдлъбнати (Сатурн), а лицето му е било покрито с лунички (Марс). Косите на Шилер са били много гъсти, със светло червеникав цвят и заресани назад. Погледът на сивите му очи бил смел (Марс), а клепачите - често възпалени (Юпитер). Коленете му се доближавали едно към друго (Сатурн), а вратът му искрял с ослепителна белина. Външността на Шилер е била много привлекателна. Лицето му винаги е имало душевно и меко изражение, а ръцете му са движели магически (Венера и Слънце).

Гьоте е бил очарователен егоист, а Шилер - човек на чувствата и самопожертвованията. Животът на Гьоте е бил поредица от всевъзможни триумфи. Той даже е бил министър, приятел на аристокрацията и идол на цяла Германия, докато с Шилер е било точно обратното. По пътя си е срещал само скали и тръни. Винаги е бил беден, нещастен и жестоко наказван от съдбата. Но колкото и да са нямали сходство помежду си, творческата сила на тези двама велики поети, се е оказала еднакво могъща. Едновременно с това и съвършено против тяхната воля, благодарение на творческата си сила, двамата са направили много злини на родината си. Гьоте, със своя Вертер произвел цяла епидемия от самоубийства, а Шилер е повлиял така силно на учащата се младеж с трагедията си „Разбойниците“, че се появили подражаващи шайки крадци и бандити. Властта е била принудена да забрани представлението на тази пиеса в театрите.

Като анализирахме ръката на Гьоте, видяхме, че на дланта му юпитеровата издигнатина беше силно развита. Това означава, че в него е преобладавало честолюбието, обичта към комфорта и егоизма. На ръката на Гьоте всичко благоприятстваше към успеха, а дългата главна линия му даваше хладнокръвие, пресметливост и благоразумие. Гьоте първо мисли за себе си, а Шилер - за другите. Шилер е пълен с огън и енергия, а Гьоте е истински син на Севера.

Ръката на Шилер била дълга, а пръстите - равни сухи, с форма на лопатки. Той е бил независим и горд, с голяма сърдечна линия, раздвоена в края си и отделена от животната линия. Главната линия му дава смелост, която се поддържа от дългия аполонов пръст. Шилер пробива и рискува с всичко. Той знае, че може да изтърпи всичко, даже бедност и глад. Дългата главна линия, която се спуска към Луната, е набраздена и предава на мозъка такъв силен нервен ток, че въздържанието му може да го заплаши с нервно страдание, а даже и с умствено разстройство.

При Гьоте умът замества сърцето. При Шилер сърцето управлява разсъдъка. Гьоте е представител на Германия, а Шилер - на цялото човечество, Гьоте се намира под влиянието на всички благоприятстващи планети, а Шилер е покровителстван само от Сатурн.

Слънчевата линия у Шилер, в нищо не отстъпва на слънчевата линия на Гьоте - тя е великолепна. Но сатурновата му линия е изпочупена и изкривена, а юпитеровата издигнатина - много по-малка от тази на Гьоте. Марсовата издигнатина при Шилер е колосална и целият му гений е изобразен с линията, която отива от Марс към Аполон. Големият пръст при Гьоте е дълъг и заострен, а този на Шилер - широк, което показва настойчивостта, която го е довела до успех.

Големият пръст на Гьоте е наведен към Юпитер, което показва неговата страст да притежава имоти, докато при Шилер големият пръст е отблъснат. Това е ясен знак за щедрост и прахосничество. Бащата на Гьоте е бил дребнав, но акуратен и знатен човек, а майка му - много нежна, поетична и мистична до суеверие жена. Бащата на Шилер пък е бил военен хирург - енергичен и войнствен лекар, а майката - кротка, спокойна, много религиозна жена, която желаела синът й да стане свещеник. Наследствеността се отпечатала силно върху Шилер и Гьоте, но при еднакъв и равен гений, съдбата на единият се е отличавала от съдбата на другия. Такова различие може да се обясни само с влиянието на планетите.

Бисмарк

За Бисмарк може да съдим само по портрета и факсимилието му. За съжаление, нямаме ръката му, по която да предскажем как би могла да свърши политическата му кариера, обезпокоила цяла Европа. Почеркът му се спуска силно надолу и ако вярваме на 30 годишния си опит, това е признак за нещастие и разорение. За посредствените натури този знак предсказва дълбока скръб, но за велико лице като Бисмарк - падение от величието, дълбоко нещастие, съдбоносна катастрофа. Обърнете внимание на почерка на Наполеон I и ще видите, че редовете му се повдигат нагоре, в дните на славата и успех, а се спускат надолу, когато е на остров Св. Елена.

...Бисмарковият почерк много добре предава характера му. В него ясно може да се види честолюбието му, войнствения дух и смелостта му. Почеркът е висок, което значи, голям служебен пост, честолюбие, жажда за известност и неимоверна гордост. Написаните от него букви, са били много по високи и едри, дори от тези на Людовик XIV, наречен Краля Слънце. Бисмарк е концентриран в енергията си, стегнат, точен и никъде в почерка му не се забелязват онези завъртулки и зачерквания, които издават разпаленост и емоция.

Буквите на Бисмарк са леко наведени, което предполага, че в него има сърдечност. Може би, сърдечност той е проявявал към семейството или родината си, но предвид неговото непобедимо честолюбие, това чувство се е губело пред всичко останало. Неговото свръхестествено честолюбие се проявява във всичко. Силната му воля се проявява в очебиещата яснота на буквите и тяхната стегнатост. Упорството му също се отразява в почерка - редовете му представляват нещо като барикада, през която не може да престъпи човешката слабост. Категоричността, с която са написани буквите показва, че са написани от човек, който знае какво иска и държи да разбере и да го разберат. Той не допуска противоречие. Жаждата към парите също се забелязва в буквите по липсата на нито един излишен знак, кукичка, или излишна чертичка.

Бисмарк има всички отличителни черти на марсовия тип и когато е бил още в университета има славата на дуелист. Отличава се е с ексцентричните си маниери и е бил бележита натура, която не може да бъде незабелязана. Погледът му е студен, устремен и неподвижен, а силно наведените му вежди правят погледа му напълно заплашителен. От този поглед човек трепери. Ноздрите на Бисмарк са раздути, което е признак на разпаленост. Устните му са дебели и чувствени, брадата му - двойна, което означава материализъм, отличаващ се още и по трапчинката на брадата.

По снимката на Бисмарк може да се прочете обичта му към музиката, изобретенията, отмъстителността, хитростта и сценичния талант, който често му е бил полезен. Този човек, който е преследвал целта си, несъмнено е бил гений, но лош гений. Бисмарковата гениалност се е зидала изключително на основата на разоренията и убийствата.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл