Ген. Румен Миланов пред „Труд“: Авторитетът не зависи от броя на пистолетите, а от знанието

Ген. Румен Миланов е бил практически на всички ръководни длъжности в системата на МВР и на сигурността. Има огромен опит, от който могат да почерпят и сегашните шефове на ведомството. Разговаряме с него за тероризма и антитерористичните мерки в Европа и в света. Не можем обаче да не дискутираме сегашното състояние на българските служби за сигурност, за проблемите на полицията и на полицейската професия.

- Г-н Миланов, отново има терор в Европа и то с много жертви и ранени. Защо се случват тези неща?

- За съжаление, най-вероятно това няма да е последният подобен акт. Има два принципни въпроса. Трябва да си изясним механизмите на причината и механизмите на следствието. Причината – това е един явно макрополитически и икономически процес, който трябва да бъде анализиран много внимателно от големите сили. За да има балансирано отношение към него. Трябва да се анализират процесите в страни като Ирак, Либия, Афганистан, включително и Сирия. Стигаме до следствието – ние не познаваме добре механизмите, по които се извършват тези терористични актове. Не като непосредственото взривяване, а като ангажиране на хората. Все още работим по едни стари категории, явно има нови механизми, нови въздействия. Фактът, че огромният процент от терористичните актове в Европа се извършват от хора, много радикални, но те са натурализирани в Европа, не са дошли случайно. Значи има някакви други форми за въздействие и ангажиране на такива хора. Затова, ако искаме да успеем, ще трябва да се обединят усилията на Европа и на САЩ, на страни като Русия, за да се намери най-адекватната реакция.

- За съжаление държавите в ЕС не обичат да споделят тайните си…

- Да, това е вярно. Колкото повече се крием и проявяваме взаимно недоверие, толкова по-ефективни ще бъдат подобни терористични актове.

- Кога се чувствате по-сигурен пред колегите журналисти - когато се обръщат към вас като „генерал Миланов“ или като „професор Миланов“? Питам, защото се чудя от какъв характер да е следващия ми въпрос - за пътищата, градоустройствените проблеми, корупцията или битката с престъпността?

- Сигурно съм най-добрият професор сред генералите и най-добрият генерал сред професорите. Може би нито едното, нито другото (смее се). По ирония на съдбата се занимавам с тези на пръв поглед различни дейности, но в генезиса на тяхното управление има доста общо. Поне на мен това ми е помагало. Така че не съжалявам за нито едното, нито за другото.

- На много постове в системата на МВР и на сигурността сте били досега. Как успявахте да се справите?

- Благодаря за оценката. Най-вероятно човек трябва да има добра подготовка. Тази подготовка започва от примерно „седемте години“. Нямам предвид седемте години от възрастова гледна точка. По-скоро е въпрос на възпитание, на образование, семейната среда… Човек трябва да е трудолюбив, да се старае, да бъде балансиран, да не се взима на сериозно, да не бърза, когато се налага да взима големи решения. Например, когато е имало сложни задачи и съм бил ръководител, никога не съм се изказвал първи, защото така косвено манипулираш своите колеги. Може би това са факторите, които са помогнали. Човек трябва постоянно да се учи, за да знае.

- Колко пъти са ви предлагали да оглавите МВР?

- Може би два пъти, но по стечение на обстоятелствата, не съм приемал. Не съжалявам за това. Някои вкарват тук политически и други въздействия, но това са били мои лични решения. Както се казва – пито, платено. Има колеги, които се сърдят, че не е трябвало да отказвам. Но от гледна точка на професията смятам, че съм постъпил правилно.

- През последните няколко години търсили ли са ви от ръководството на МВР?

- Не. Смятам, че съм доста добре запознат със полицейските системи. Но академията на МВР не проявява интерес. За съжаление този опит ще си отмине заедно с мен…

- Автор сте на единствената национална стратегия за борба с престъпността, за която май нито се чува, нито се говори, откакто се появи. Вместо това постоянно се появяват някакви идеи за националната сигурност, за антикорупцията, за битката с престъпността. Имате ли впечатление за тези, които постоянно говорят като специалисти, дали въобще са чели, не говоря дали са разбрали националната ни доктрина?

- В момента пак е актуална темата. Когато през 2011 година разработвахме стратегията, ме впечатли проекта на стратегия на Великобритания. Консервативната, традиционната Великобритания казва, че на всеки пет години трябва да се прави актуализация на тази стратегия. Нашата стратегия има дефанзивен характер, не е офанзивна. Характерът се определяше от две компоненти – едната е политическата позиция на България по отношение на Балканите. Втората е, че докато не си си изградил всички компоненти на националната сигурност, да търсиш офанзивно поведение. В резултат беше променено законодателството – приеха се три закона за службите. Но от гледна точка на управление на системата все още бусуваме. Там има много резерви, те не изискват огромни средства, нито някакви законодателни промени. Иска се само желание и стремеж за ефективно управление.

- БСП излязоха със свой проект за антикорупционно законодателство. Запознат ли сте с него и ако – да, бихте ли го коментирали?

- Не съм детайлно запознат с цялостния проект. Има няколко принципни, основни въпроса. Безспорно борбата с корупцията е основен приоритет в стратегията. Въпросът е, как този приоритет ще се задейства, чрез какво механизми? И каква е ролята и мястото на лидерите в управлението на държавата по тази тема. Ако лидерите на държавата искат категорично да се противопоставят на корупцията, ефектът ще е много по-голям. Сега се появява идея за нови структури за противодействие на корупцията. Но аз се питам: За всеки проблем ли ще правим нова структура. Доста скъпо е такова мероприятие. Когато се конструираха идеите за БОРКОР, за противодействие на киберпрестъпността и кибератаките, се стигна до извода, че нашият управленски модел е много феодален. Работим относително добре по вертикала, връзките там са добре изградени. Но ги няма хоризонталните. Не работим интеринституционално, счита се, че това е загубено време. Не е така в напредналия свят – в стрни като САЩ, Великобритания, Франция… Какво означава това? Такава беше идеята за БОРКОР – има структурна част от 10-20 души. Всички останали са привлечени от други институции, министерства. Имаше преди време идея да се изгради такъв интердисциплинарен център за борба с наркотиците – с участието на всички служби, които имат отношение към проблема. Но ние не обичаме да работим по този начин. Има проблем с кадрите. Но пропускаме и обучението на ръководните кадри.

- Има ли нужда от нови органи и структури?

Мисля, че имаме достатъчно и сега. Важното е да се концентрира енергията и силата на тези структури, за да има ефективност. Иначе ще направим поредната структура и след пет години тя ще се деформира. Тук опираме и до възможността за развитие в кариерата. Да се върви стъпка по стъпка, да не се прескачат нива, защото това води до провал. Ако в Англия принцовете Уйлям и Хари искат да станат полицаи, две години трябва да отидат на улицата. Това няма кой да го отмени или прескочи. През 1992 година бях на посещение във Великобритания. Казаха ми каква е разликата между мобилния и пешия полицай. Първият вижда много, но знае малко. И се похвалиха, че не са копирали изцяло американската система.

- Как да се повиши мотивацията на служителите в системата. Едва ли това може да стане само с по-високи заплати?

- Заплащането безспорно оказва влияние. Но има поне още два фактора. Единият е устойчивост и надеждност в развитието на кариерата. Съществува порочната практика с политическите промени да се променят и кадрите от средния и висшия ешелон в МВР. Много важен фактор са и условията на труд. В момента те са доста плачевни. Да, въпросът опира до пари, но е важно тези средства да бъдат насочвани правилно. Важно е и знанието. Авторитетът на професията се определя не от това колко пистолета носиш, а с какво знание разполагаш.

- Смятате ли, че са необходими структурни промени в МВР. Например къде трябва да е Гражданската защита? А Пожарната?

- Мисля, че няма нужда от повече структурни промени. Защото с тях винаги се намалява капацитета на структурите. Това е показал досега опитът. Какво направихме с БОП – един път ги вадим от МВР и ги хвърляме на ДАНС, после – обратното. Така се губи енергия вместо да се влива. Въпросът за мястото на Гражданската защита и пожарната е доста стар. Преди време бяха разделени, имахме министерство на извънредните ситуации. Действаха разделено. А проблемите при аварийни и бедствени ситуации и при пожари и наводнения са почти еднакви. Смятам, че тази структура може да работи ефективно и трябва да е в МВР.

- Преди доста време Гражданска защита беше дори към отбраната…

- Да, но тогава функциите й бяха други – да способства за отбранителната способност на държавата.

- През последните дни много се шуми за битката с шума по черноморските дискотеки. Работа ли е на вицепремиер и министър да обикаля заведенията и да конфискува апаратура. Не трябва ли това да е всекидневна задача на общинските органи и тези на районните служби на МВР?

- Ако не е МВР, кой да се бори с това? Но зависи от източника на шума. Ако са заведения за развлечения, там е ролята и мястото на общината – да ограничава, контролира и санкционира. Но ако говорим примерно за мотористи, които препускат по булевардите с невъобразим шум – това е работа на полицията. Особено в по-малките населени места нарушителите се знаят, познават ги всички. Но полицията не намира механизъм да ги респектира и санкционира.

Личното ми мнение е, че не е работа на вицепремиер да обикаля и да контролира кой вдига шум в дискотеките. Работа на ръководител от такъв ранг е да създаде организация за противодействие на проблема и да има система за контрол. Ако тръгне да обикаля, как ще огрее в цялата страна. Не е работа това…

- Но законите и наредбите съществуват. Само че не се спазват.

- Да, защото системата не е ефективна. Това са административни нарушения. Административно-наказателният кодекс е неефективен. Събирането на глобите за нарушения на движението по пътищата е много ниско. Не работят принципите. Как може в едни държави да имат събираемост от 70-80 процента, а у нас да е около 40 процента? Необходимо ни е да имаме достатъчно ефективен контрол. Нищо ново не казвам под слънцето.

Нашият гост

Румен Миланов е роден е на 14 май 1948 г. в София. Завършва УНСС. От 1975 г. е на работа в МВР. През 1993 г. става началник на направление „Пътна полиция“ при ДНСП. Специализира в Скотланд ярд. Между 1995 и 1996 г. преподава в Академията на МВР. През 1997 г. е назначен за заместник-директор на Националната полиция. По късно става директор на Национална служба „Жандармерия“. Бил е директор на НСБОП. Между 2005-а и 2007-а е директор на Националната служба за охрана. През 2011 г. е назначен за началник на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР). Сега е професор и преподавател в УАСГ в София.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта