Ген. Спас Спасов, председател на Фондация „Български ВВС“, пред „Труд: Стартираме инициативата за авиошоу на Балканите

Ако ще вземаме самолети втора ръка, по-добре да ни ги подарят, заслужаваме го

Категоричен съм, че ни трябват нови самолети и че сме закъснели с модернизацията на авиацията, казва председателят на Управителния съвет на Фондация „Български ВВС“ ген. Спас Спасов. Разговаряме с него за перспективите пред българската бойна авиация. Генералът разказва и за новата инициатива да се организира голямо авиошоу с участието на самолети и пилоти от Балканските страни. Обмисля се също така да бъдат поканени участници и от други европейски страни, които да демонстрират своята летателна техника.

- Г-н генерал, от октомври 2014 г., когато беше авиошоуто „Това сме ние“ в софийския квартал Враждебна, нашата бойна авиация не е демонстрирала способностите си пред широката общественост. Разбирам, че фондацията, която ръководите започва такава инициатива.

- Така е. Но тук искам да бъда точен. Фондация „Български ВВС“ е организирала и провеждала авиационни фестивали, в партньорство със Българските Военновъздушни сили. Шоуто през 2014 г. беше по план и организация изключително на командването на ВВС. Ние бяхме поканени за логистична и финансова подкрепа. От тогава до сега не е провеждано друго подобно мероприятие, на което да се видят възможностите на нашите пилоти и на осигуряващия състав. Ще припомня само, че на следващата година отбелязахме 100 години от първия полет в небето на България със самолет, произведен у нас. Това е самолетът на Асен Йорданов, наречен „Асен Йорданов 1“. Беше издадена юбилейна монета, осъществи се третата въздушна обиколка на България, включително и с въздушни демонстрации, но само на леката авиация, т.е. без участието на Военновъздушните сили. С помощта на Министерството на отбраната и на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ реализирахме проект за изработването на макет на този самолет. Организирахме и наземна изложба на изработена от българи летателна техника в Музея на авиацията в Крумово. Един от съвременните ни конструктори Александър Мариносян демонстрира пилотските си умения, като летя със собствен самолет. Досега е направил пет самолета, които могат да служат за първоначално мотивиране и обучение на пилотите. Така се правят много по-малко разходи, което, впрочем, е идея на ВВС още от времето, когато командир бе ген. Румен Радев.

- От леката минавате на бойната авиация. Защо отивате отново на организиране на такава демонстрация, както през 2014 г.?

- Полетите преди близо три години предизвикаха доста противоречиви реакции. Обичащите авиацията бяха удовлетворени и щастливи на 100 процента да видят уменията на нашите бойни пилоти. Тези впечатления са и от реакцията на широката общественост. Разбира се, имаше и доста критики, включително статии в медиите.

- Защо?

- Възникна въпросът защо летим на стари самолети и вертолети. Разбира се, не всички бяха стари, като „Пилатус“ и „Кугър“. Но имаше и стари, като МиГ-29 и МиГ-21. Тогава нямахме за цел да демонстрираме, както някои казваха, старата съветска техника, а уменията и възможностите на нашите пилоти. Пример за това бе гвоздеят на програмата – МиГ-29, пилотиран от командира на ВВС. И другите пилоти, много по-млади, показаха, че са на високо професионално ниво, въпреки ограниченията на ресурсите. За това и мотото на авиошоуто беше „Това сме ние!“.

- Тогава защо ни трябват нови самолети?

- Категоричен съм, че ни трябват и че сме закъснели с модернизацията на авиацията. Необходими са ни нови самолети. На не едно правителство до сега тегне отговорността или по-правилното е да се каже безотговорността за сегашното състояние на армията ни, а в отговор на вашия въпрос – на авиацията ни. Дори бих казал, че се получи като че ли някакво анти съревнование при кое правителство ще се достигне по-голям упадък на нашата бойна авиация. Достигнахме до там, че да станем за подигравка от страна на голяма част от обществото ни, дори и от тези, които безкористно са живели, работили или служели в редовете й. Да, закъснели сме много относно модернизацията на ВВС.

- А МиГ-29?

- Захласването във възможностите на МиГ-29 да прави ефектни пируети в небето приобщи машината към клас вечни, но това не е достатъчно. Да, това е прекрасен самолет, независимо от възрастта му, но на този етап, с неговия потенциал можем да изпълняваме съвсем тесен спектър от бойни задачи. Всъщност не бих нарекъл тези възможности спектър, а просто ограничен до минимум брой бойни възможности. Но подчертавам, че можем и повече, далеч повече от това, което днес показваме при съвместните учения със съюзниците ни.

- Нови или втора употреба?

- За летящите не е от толкова голямо значение дали ще бъде някой от предлаганите сега Ф-16, „Юрофайтър“ или „Грипен“. Важното е да направим тази крачка. Естествено е, че експертите ще преценят каква машина ни е необходима за изпълнение на задачите, които стоят пред нас. И не само експертите от ВВС, но и от Сухопътни войски и ВМС. Това се налага от факта, че търсим многоцелеви самолет, който да върши работа на трите вида въоръжени сили. В края на краищата, обаче, думата имат политиците, защото те предлагат и гласуват средствата.

- Има вече мнения, че ни е достатъчен изтребител само за въздушно патрулиране.

- Ако въпросът опира само до Air Policing, може да изпълняваме тази задача още дълги години с МиГ-29. Необходими са ни обаче и нови способности.

- Още веднъж ще ви попитам, какъв самолет да изберем?

- Аз и колегите ми естествено ще предпочетем новата машина. Но нека всеки един от нас си спомни летял ли е на стари самолети. Може би по-голяма част от пилотите ни ще кажат да. И каква е разликата. Когато си в кабината, не се замисляш стар ли е, нов ли е – летиш с настървеност за изпълнение на задачата, за постигане на целта и това е главното. Но тук възниква въпросът какви цели и задачи можеш да изпълниш и на каква цена. Летял съм и съм наблюдавал работата на самолети със „завидна“ възраст, но ъпгрейдвани и те постигат повече, в сравнение с други самолети, които са били нови, но оставени със системи, както „майка ги е родила“. В крайна сметка – за нов самолет съм, ако отговаря на съответните критерии за многоцелеви и на финансовата рамка, разбира се. Ако е стар, бих го приел като подарък, докато се сдобием с финансова възможност да закупим нов. Така и така, това което ни се предлага е добро, но на години и едва ли има навалица да го купят, за това нека ни го предоставят безвъзмезно. Мисля, че заслужаваме. Оръжието и новите системи за модернизация ще си платим.

- Как в тази ситуация се вписва инициативата на фондацията за провеждане на Международен авиофестивал „Небето на Балканите - небе на приятели“?

- Вярно е, че нашите пилоти ще летят на сегашната техника. Прояви от този вид обаче са много необходими в днешната ситуация, когато е наложително да се вдигне духът на личния състав на ВВС. Нека обществеността още веднъж да види какво могат българските пилоти, за да знае в какви ръце ще отидат новите самолети, които безспорно са доста скъпи. Освен това, участието на представители на авиациите на наши съседи, а и от други страни, ще покаже какви самолети бихме могли да имаме.

- Кого смятате да поканите?

- Преди всичко нашите съседи. (Разбира се, изпращането на покани ще стане чрез командването на ВВС и Министерството на отбраната.) Имам предвид всички страни на Балканския полуостров. Някои от тях ще дойдат с материална част, която, може би, е наше бъдеще. Във въздуха и на земята ще покажат възможностите на самолетите си. Мислим да поканим представители и на други авиации, които не са дислоцирани в нашия регион, особено тези, които провеждат учения у нас.Това е отворено небе. Искаме да видят добронамереността на нашата държава, гостоприемството ни като българи, силата ни като воини и любовта ни към мира. За това така и наричаме фестивала „Небето на Балканите – небе на приятели“. От началото на миналия век с всички наши съседи сме били и съюзници, и врагове. Сега искаме да проведем едно авиационно събитие на приятелството.

- Имате ли конкретен план за времето на провеждане на фестивала?

- От 20 години сме фондация на ВВС. Естествено, решенията взема командването на ВВС, което се санкционира от Щаба на отбраната и Министерството на отбраната. Най-удобното време е през септември 2018 г. За конкретна дата е рано да говорим.

- Нямаше ли идея фестивалът да се проведе през тази година?

- Така беше, но на организацията ни попречиха честите смени в ръководството на държавата, на Министерството на отбраната, Щаба на отбраната и на командването на ВВС. Защото едно такова мероприятие не е само на Военновъздушните сили. То е национално. Включват се много ведомства и институции.

- Други държави правят ли подобни авиопрояви?

- Правят и то всяка година. Ще дам пример с унгарците, румънците, гърците, чехите и др. Единствено ние не правим всяка година. Последното бе през 2014 г. Имаме голям застой.

- Какви самолети очаквате да дойдат на авиошоуто?

- Ще дойдат с тези машини, с които са въоръжени. Това са Ф-16, МиГ-29, МиГ-21.

- А „Юрофайтър“ и „Грипен“?

- Италианците биха могли да дойдат с „Юрофайтър“. Ще поканим и от тези страни в Европа, които летят на „Грипен“. Знаете, че сега у нас има борба на мнения по въпроса за избор на нов тип боен самолет. Нека хората да ги видят. Разбира се, става въпрос за пилотаж. На авиошоу почти не показваме бойни възможности. Ще поканим фирмите, които вече изявиха желание да ни доставят изтребители. Още повече, че отново се заговори за нови преценки, едва ли не за рестарт на процедурата. Всички ще бъдат добре дошли, в т. ч. и демонстративни групи, които вече са идвали у нас.

- Кога трябва да се вземе решение?

- Това трябва да стане до края на септември и началото на октомври, за да могат участниците да си го заложат в плановете.

Нашият гост

Бригаден генерал от запаса Спас Спасов е роден на 29 март 1952 г. През 1975 г. завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. Минава през множество длъжности като командир на звено, на ескадрила и др.

През 1992 г. и 1993 г. е командир на 23-ти изтребителен авиополк, а след реорганизация е командир на 25-та изтребително-бомбардировъчна авиобаза до 1 септември 1998 г. По-късно е заместник - командир и началник - щаб на Командване на тактическа авиация и негов командир от юли 2004 до юни 2006 г. До юни 2008 г. е началник на управление „Личен състав“ към Генералния щаб на Българската армия. Летял е на самолети като Л-29 и Л-39; МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21 и МиГ-23БН, както и на вертолет Бел-206.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта