Ген. Тодор Бояджиев пред „Труд“: Българи изпълнявали “мокри” поръчки на Сталин

Нашенци са пратени да убият съветски нелегал и немски държавник

В съшитата история за Гебрев и Скрипал белите конци се виждат ясно . Това заяви пред „Труд“ преди дни ексразузнавачът ген.Тодор Бояджиев. Той нарече „смешна” версията, че руските служби са направили опит да отровят оръжейния бос Гебрев с „Новичок“ у нас и въпреки, че отровата се е оказала неефикасна, те 4 г. по-късно я дали на бившия шпионин Скрипал в Англия. Това , подчерта генералът, е в пълно противоречие с правилата, по които се изпълняват „мръсни“ поръчки от всички разузнавания. Днес го питаме: а има ли изобщо държавни „мръсни“ поръчки, които са правилни?

- Вие казахте, ген. Бояджиев, че „мръсните“ поръчки са изобретение на специалните служби, но днес се правят „аматьорски“ от частни лица. А как се правят професионално?

– Позволете ми първо да подчертая, че „мокрите“ поръчки не са инструмент, който се ползва само от източните разузнавания.

– Как ще го докажете?

– Ще припомня няколко „мокри“ дела, чието разследване не стигна докрай. Международните истории, свързани с тях, са популярни. Генералният секретар на ООН Дак Хамаршелд загина в самолетна катастрофа през 1961 г., пътувайки с миротворческа мисия за Конго. Катастрофата беше атентат, зад който стоеше западно разузнаване. Патрис Лумумба – известният борец срещу колониализма, първият законно избран президент на Демократична република Конго е убит пак през 1961 г. в операция на белгийското разузнаване. Корабът, с който активисти на „Грийнпис“ (неправителствена екологична организация с офиси в 40 държави) се бяха отправили към атола Муруроа, за да предотвратят изпитание на ядрено оръжие там, е взривен в операция на френското разузнаване. Това става през 1966 г., когато Франция превръща Муруроа в полигон за 180 ядрени опити, причинили радиоактивно замърсяване и ракови заболявания в архипелага. Взривът взима жертва...,както и други от т.нар. „остри мероприятия“, които се провеждат от всяко разузнаване.

– Руското разузнаване се спряга като водещо в тях. Макар, че в екшън филмите повечето убийства са по заповед от ЦРУ.

– Ще ви кажа откога се ползват „мокри“ дела в руското разузнаване – не въобще, а с държавна санкция. На 4 август 1950 г. на бюрото на Сталин е сложена докладна записка от КГБ за създаване на Бюро № 1 - за диверсионна работа зад граница и Бюро №2 - за специални задачи на територията на СССР. Сталин утвърждава с документ и двете структури, в чийто инструментариум има „мокри“ дела. Те са закрити след смъртта му.

– Но практикуват преди това, предполагам?

– Да. И то с българско участие. През 30-те г. по нареждане на Сталин се разработва операция за ликвидиране на Лев Троцки, създателя на Червената армия. Между двамата има вражда. След смъртта на Ленин Троцки е конкурент на Сталин за властта. Затова е отстранен от ЦК на Всесъюзната комунистическа партия, а по-късно изгонен от СССР и лишен от съветско гражданство. Живее в Турция, Франция и Норвегия, после се заселва в Мексико и оттам работи срещу Сталин. В екипа, на който е възложено отстраняването му, няма пряко руско участие. Сталин нарежда на КГБ: „Направете го под чужд флаг! Да не обвинят мен и страната ми!“ „Мозъкът“ на това „мокро“ дело е Григулевич – руски нелегал. Той напира да участва и лично, но не му разрешават, въпреки, че е в Латинска Америка с аржентински паспорт. В първия екип за ликвидирането на Троцки е включен Хосе`Сикейрос - знаменитият мексикански художник, чиито фрески на университета „Мексико сити“ са шедьовър на изобразителното изкуство. Сикейрос е убеден комунист. Той тръгва да ликвидира Троцки, воден от чисти идеологически мотиви– не защото е руски агент, а защото вярва, че Троцки е враг на левите идеи и убийството му е добро дело.

– Да не искате да кажете, че едни мръсни поръчки са по-чисти от други?

– Тъй или инак, поръчката, в която Сикейрос участва, се проваля. Екипът влиза в дома на Троцки, който е крепост, с въоръжена охрана. Започва стрелба. За да избегнат куршумите, Троцки и жена му се пъхат под леглата. Атентаторите стрелят и там, но двамата остават невредими, закриля ги съдбата. Налага се да се повтори атентата – през август 1940 г. от един испанец – Роман Меркардер, който разбива главата на Троцки с пикел (туристическа брадвичка). После лежи в мексикански затвор, но никога не признава, че е извършил убийството по поръчение на руснаците. Версията му е „ревност“ - искал да се ожени за роднина на Троцки в САЩ, но той не давал.

– Нищо не казахте за поръчките с българското участие?

– За две мога да кажа. Първата е от времето, когато се подготвя убийството на Хитлер от военни командири, смятащи, че заради него губят Втората световна война. За операцията под кодово име „Валкирия“ - неуспешния опит да се ликвидира Фюрера на 20 юли 1944 г. има книги и филми...Сталин няма нищо против нея, но от разузнаването знае, че атентаторите ще издигнат начело на нацистка Германия Франц фон Папен - бележит немски държавник, който тогава е посланик в Турция. Сталин е наясно, че заеме ли мястото на Хитлер, той ще сключи мир с англичани и американци, ще остане само на Източния фронт и ще воюва с всички сили против Съветския съюз. Затова дава команда за остро мероприятие. Задачата да ликвидира фон Папен е дадена на български турчин, вербован от СМЕРШ – военното контраразузнаване „Смерть шпионина“. Нашенецът изпълнява поръчката некачествено. Бомбата, която трябва да убие фон Папен и жена му, избухва в ръцете му и го убива. Фон Папен оглушава, но остава жив.

– А втората поръчка с българско участие? В нея има ли гаф?

– Тя е за резидента от военното разузнаване Игнаций Рейс – съветски нелегал, чието истинско име е Порецкий. Той е осъден задочно на смърт за предателство и повикан в Москва, но се сеща, че не е за добро и вместо в Москва, се озовава в западноевропейска столица. Оттам пише срещу Сталин, даже пуска писмо до ЦК на руската комунистическа партия, в което заявява: „Аз се връщам към Ленин, към неговото учение и дело“. Писмото се появява в троцкиския печат и следва команда от Сталин за атентат. Той е успешен. Рейс е ликвидиран в Швейцария от нелегала Афанасиев, който е българин и неговият шурей Правдин. Двамата са служители на руското военно разузнаване. Откриват Порецки в ресторант в Лозана, имитират пиянска свада, качват го в кола и изхвърлят после край пътя трупа му. Това е може би единственото убийство, което швейцарската полиция не успява да разкрие. Афанасиев и Правдин не са хванати.

– Какъв извод правите от всичко това?

– Разузнаването невинаги използва мръсните си инструменти с мръсни цели. Понякога целите оправдават средствата, защото са държавнически. Ето, решението за убийството на фон Патен. То е взето не защото Сталин вижда в германеца личен враг, а защото вижда в политиката му заплаха за съветската държава. Друго е, когато поръчковото убийство се взема на въоръжение от фирми на конкуренти. Според мен такъв е случаят с Гебрев. Той, като оръжеен бизнесмен има силни противници и в България, а не само в Русия.

Нашият гост

Тодор Бояджиев е роден през 1939 г. Работи над 30 г. в българското разузнаване (по-рано Първо главно на ДС), където стига до зам.-началник. Същевременно е зам.-търговски представител на България в САЩ и пълномощен министър в мисията ни към ООН в Ню Йорк. През 1990 г. става първият главен секретар на МВР. Депутат е във Великото и 39-ото Народно събрание.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта