Звярът атакува отново, но от големия екран

Истории за супер акулата, наречена мегалодон, са хит това лято с две августовски премиери. В “Мега звяр” срещу един от най-страховитите хищници в историята на Земята се изправя “железният” Джейсън Стейтъм. Премиера в САЩ преди дни имаше и лентата “Мегалодон” с екшън ветерана Майкъл Медсън в главната роля.

Експерти обаче успокояват, че днес в морските дълбини не съществуват гигантски хищни риби от подобен мащаб. Супер акулата е кръстосвала земните морета и океани преди около 2,6 милиона години. Мегалодонът е далеч по-едър от най-голямата днешна акула и има невероятна сила на захапката (виж графиката), достигаща около 18 тона - най-мощната, позната на човечеството. Знанията на учените за чудовищната риба идват от открити на всички земни континенти, освен Антарктида, фосили от нейни зъби, които са достигали до внушителните 18 сантиметра. Мегалодон означава именно “голям зъб”.

Една от най-големите заслуги в описанието на мегалодона е на австралийския учен д-р Джон Роу, който посочва и теглото на хищника – около 100 тона или 30 повече от най-голямата бяла акула.

Екипът на д-р Роу е използвал високотехнологичен метод, за да сравни черепите на бяла акула и мегалодон, създавайки негов дигиатален модел с висока резолюция. Специалистите разкриват, че праисторическият ловец се е хранил дори с китове, които са убивани с помощта на откъсване на големи “хапки от тях”. “Тези акули са изчаквали плячката си в засада, след което са ги наранявали и са изчаквали жертвата си да умре”, каза Роу. И допълва, че мегалодонът се е хранел изключително внимателно, за да не увреди зъбите си, ако захапе твърде дълбоко.

Първите открити фосили от зъби на мегалодон, от които идва почти цялата информация за хищника, датират отпреди 20 млн. години. “От тях съдим, че мегалодонът е бил не само най-голямата акула в света, но и една от най-големите риби, които някога са съществували”, коментира Ема Бърнард, специалист по палеобиология.

Мегалодонът се е адаптирал към тропически и субтропически води и за изчезването му се смята, че е виновно глобално захлаждане в края на плиоцена (преди около 2,6 млн. години).

Учените са на мнение, че една трета от морските гиганти, включително 43% от костенурките и 35% от морските птици са загинали с падането на температурите в резултат на ефекта на доминото в хранителната верига.

“Иначе днес съществуването на морски хищник от подобен мащаб в океаните е абсолютно невъзможно”, категорична е Ема Бърнард. “Със сигурност щяхме да го забележим, още повече че е приспособен към по-топли води, а не към студените, в които по-лесно може да се скрие, без да знаем”, казва тя.