Приемник на легендарния Петьо Пандира сваля с вицове рускини и полякини

Наследник на култовия бургазлия, обичания от поколения зевзек Петьо Пандира броди цяло лято по ивицата и сваля наред рускини, чехкини и полякини. Без майтап, гларусите не са изчезнали - не съвсем.

Той се казва Живко и вече си е спечелил напълно заслужено прозвището Гларуса. Живко е жепеец, владее отлично руски, полски и чешки и кръстосва надлъж и шир да си търси половинки. Със себе си винаги носи изрезки от вестници с вицове, които превежда на чужденките. Българки в списъка на Гларуса не фигурират, защото не му обръщат внимание. Живко си намира приятелки и защото е обаятелен и кавалер. На 55 е, от Бургас. Ако чужденката го хареса и нещата станат дълбоки, през зимата той задължително й гостува. И защото пътува безплатно по железниците.

Обичай децата, за да те обичат и майките им

Освен трика с вицовете Гларуса има и друг подход. Набелязва си самотна майка и отива при малчугана. Започва търпеливо да майстори замъци от мокър пясък и да се прави на шут, следвайки правилото "Обичай децата, за да те обичат майките им".

Този разказ нижат бургаските спасители на плажа и се подсмихват. В края на сезона, натрупали завиден тен, те са доволни - на ивицата им нямаше тежки инциденти.

Разказът за Живко Гларуса обаче е съвсем истински, въздишат морските. И се изкарват чисти паници - те вече не били "гларуси", не можело да се задяват с плажуващите красавици, защото има действащ морален кодекс, на БЧК. Той е от 2014 г. и не позволява контакти с дами, за да не се разсейват спасителите.

Но въпреки кодекса, все пак изказват компетентното си мнение. Най- хубавите жени на плажа и тази година са българките и рускините. Чак след това идват полякините.

Чайките са на мода

Рускините са високи, светли, със сини очи, много красиви жени. Нашенките са по-екзотични, като испанки са, заключават морските вълци и пак повтарят: Не сме гларуси, това лято на мода са чайките. Наистина преди този сезон чайките сякаш бяха изчезнали. Сега обаче те са се завърнали в Бургаския залив. "Бяха във Варна, сега са дошли по на юг, защото очевидно тук има повече риба", разсъждават морските вълци.

Петър Русев е старши спасител на Северния плаж. По професия е хорист в операта. Пеенето му е страст, но не като сегашната му професия. За да си спасител, се иска не само добро плуване, но и смело сърце - думите са на Русев, станали крилата фраза за морските вълци по вишките.

Спасителите си имат своите тайни, споделя старшията. Като например как се ориентират, когато морето е бурно. Невероятно е, но това става по чайките, гларусите и корабите.

Ако чайките и гларусите кацат сред вълните, морето ще се оправя. Ако на групи се събират на брега, трябва да се чака лошо време, вълната ще се вдигне. За компаси им служат и корабите. Гледа се накъде е обърнат носът на морския съд - оттам идва вятърът. Щом вятърът например е североизточен или западен, флагът е червен или жълт.

Губят се малки и големи

Тази година спасителите на плажа пак са били на нокти заради мъртвака. Той се появявал буквално през няколко дни, но държал най-много по десетина дена. За разлика от миналото лято, когато месец и половина мъртвото вълнение не се вдигнало и буквално побъркало стражите на плажа.

Сагата с изгубените деца също продължава и този сезон. Както „Труд“ писа, заради малчуганите, които изчезват, и родителите, които подлудяват целия плаж, паникьосани, че децата ги няма, спасителите бяха си измислили сигнализация. Един от тях качва на раменете си детето и така майката и бащата могат да го видят и разпознаят отдалеч.

Тази година обаче сигнализацията има конкуренция. Тъй като по вишките има много спасителки жени, децата ги припознават като свои майки. Мине се не мине и изгубено хлапе с рев се хвърля в прегръдките на морската спасителка.

Както се губят децата, така се губят и възрастните, разказва Петър Русев. На няколко пъти спасителите буквално изоравали морето да търсят изгубили се хора. Влизали с жива верига сред вълните и проверявали дъното, а накрая се оказвало, че "изчезналите" са седнали на цаца и бира на крайбрежните капани, а близките им си изкарват ангелите за нищо.

Това със страха не е шега работа, защото има няколко случая, в които на косъм спасявали давещи се от водата. Спасените реагират различно. Някои благодарят, други черпят, а трети от шока дори забравят да стиснат ръката на спасителя. Събират си трескаво багажа и заминават.

Никой естествено не им се сърди. Напротив - всички са радостни, когато плажът е спокоен и броят на влизанията в морето от страна на туристите е равен на броя на излизанията.

Кой открадна гларуса на Пандира

На бургаския плаж преди повече от година бе издигнат паметник на легендарния зевзек Петьо Пандира. Той се превърна в любимо място за селфи и снимки на туристите. Прегърнали вечно усмихнатия веселяк, те с удоволствие позират и показват из цял свят снимките си на фона на морето.

Скулптурата на Пандира е като жива - с каскета, усмивката и обаянието, което излъчва тя е досущ като образа му, който бургазлии пазят в сърцата си. Малко след като бе монтирана край морето момиче и момче откраднаха бронзовия гларус, кацнал на ръката на Пандира. Камерите наоколо са запечатали момента как в тъмна доба младежът и девойката приближават и момчето изтръгва птицата.

Въпреки че вандалщината е документирана, до ден днешен извършителите не са установени.

Истинското име на Петьо Пандира е Петър Благоев. Роден е в поморийското село Каменар. Баща му е от Карнобат, а майка му - от странджанското село Граматиково. Работил е като шеф на плажните спасители и си е извоювал славата на вечен майтапчия, колоритен зевзек и бургаски бохем.