Глас народен: 2 509 864 пъти „да“, но за какво ?

Какво се случи ? На 6 ноември т.г. се проведе национален референдум с въпрос №1: Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?. Гласът на народа каза 2 509 864 пъти „да“. Тези гласове искат нови лица в политиката. Жалко само, че в референдума нямаше и въпрос №4: Подкрепяте ли кметовете да се избират по действащата избирателна система?. Вероятно на същите 2 509 864 избиратели им е омръзнало „старото лице“ на един и същ кмет, който вече 10 г. не се справя с пътищата, канализацията, сметта и т.н. и същите тези избиратели биха отговорили с „не“ на последния въпрос. Проблемът е, че това отрицание би обезсмислило положителния отговор на първия въпрос – старите кметове се избират точно по мажоритарната система, която се пожелава за новите народни представители. Приказката да внимаваме какво си пожелаваме, че действително може да се сбъдне, е актуална покрай изборите и Коледа.

И още един въпрос – ако приемем за лоша пропорционалната система, как ще избираме след година-две членовете ни за Европейския парламент и общинските съветници? Техният избор е по тази система или „като му дойде времето ще мислим“.

На 21 ноември омбудсманът Мая Манолова внесе в НС предложение за усъвършенстване на законодателната уредба като материализира волята на гласувалите български граждани. Тя безспорно има това право – чл.18 от Закона за нормативните актове и чл.19, ал.1, т.6 от Закона за омбудсмана .

Но дали това е панацеята и тя не е сигурна. „Не искам да се ангажирам с прогнози какво ще се случи след въвеждането на мажоритарната система, нито да давам оценки, коя от избирателните системи е най-добра“ , казва тя. /в.Труд 22.11.2016г/. Нейните колебания са плод на добра информираност и при всички случаи тя заслужава поздравление. Предложението й е една добра база за работа. Ясно е, че липсва еднозначна оценка коя избирателна система е най-добра.

Дебатът в България по този въпрос е много стар, поне от 2002 г. когато в 39 НС бяха внесени няколко законопроекта - от част от групата на НДСВ и Новото време, от Емил Кошлуков и група народни представители.

Избирателната система е технология, трансмисия между избиратели и избраници, която следва да обезпечи представителност на първите и ефективност на вторите.

Представителността на избирателите при всички случаи, ще пострада при мажоритарната система. Литература по въпроса много, примери също – Великобритания, САЩ, Франция. Основно бипартиен модел, често придружен и и с „невъзможна“ математика – 18% от гласовете е равно на 42 % от мандатите.

И още нещо – Съединението ли прави силата или раздробяването? Изброените държави не граничат със Султана с Голямото сърце. Да не „харижем“ Родопа планина преписвайки от Запада. Дано да преувеличавам, но в тези бедни райони 6-7000 гласа не са проблем за Високата порта.

Като позитив на мажоритарния „кастинг“, се изтъква, че работа в Парламента получават най –добрите, че след избора връзката „избиратели – избраник“ е много тясна. Последното твърдение е илюзорно по действащата ни Конституция – избирателите не могат да отзоват избраника си от своя район, както е при т.нар. императивен мандат.

Отношенията на императивния мандат бяха уредени в Конституциите от 1947 и от 1971 г. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от първата гласи: "Представителите на народа във всички представителни органи са отговорни пред избирателите. Избраниците могат да бъдат отзовани и преди срока, за който са избрани." . Подобен е тестът на чл.7, ал.1 от Конституцията от 1971г.

В разпоредбата на чл. 67 от Конституцията обаче е заложен принципът на свободния мандат, който принцип е основополагащ и за Търновската конституция (чл.87).

Сходна е уредбата на свободния мандат и в другите правни системи. Изключението - императивен мандат - се прилага в част от САЩ – регламентиран е в 15 щата и във федералния окръг Колумбия .

Толкова по „тясната“ връзка между избиратели от конкретен район и избрания от тях народен, а не „районен“, представител.

При пропорционалната система – се поставя проблема за „ефективността“ на избраниците. Техният професионализъм, работоспособност, диалогичност.

Към момента, в 43 -то НС има 23 парламентарни комисии ,а в МС има 18 министерства. За всяка от тези позиции се изисква експертност. В този смисъл всяка партия/коалиция следва да представи палитра от професионалисти – юристи, икономисти, агрономи, лекари, учители, представители на културата, изкуствата, спорта, бизнеса, които ако бъдат избрани, се предполага че следва да работят професионално в съответните комисии/министерства. Това вече е проблем, защото за съжаление в България все още се приема, че „добро момче“ е професия – лоялен, верен на партията, но с нулев стаж, извън политиката. Лоялността е абсолютно задължително качество, в личен план –никога не съм забравял протегната към мен ръка, но не е достатъчна.

Затова си струва да се положат усилия - да се вземат само позитивите и от двете системи. Нещо до което законотворците от 2002 г. са се доближили.

Не би било добре, за пореден път, да се демонстрира ефектът на махалото – от едната крайност на „партийните назначения“ към другата крайност на мажоритарно избрани, обвързани само с определени райони, вероятно и с определени финанси, избраници.

Изключително важно при мажоритарна система е районирането на тези 240 едномандатни изборни райони. Тук подводните камъни и „заиграването“ с територия и население биха били най-коварни. До сега беше ясно – по Закона за административно-териториалното устройство на България са регламентирани 28 области, като прибавим още 2 за София-град и 1 за Пловдив-област, общата сума от 31 изборни района е законово определена. Само допълнителни детайли се определят от Президента / чл.249 ИК/.

Към момента не ми е известен проект за методика при новото райониране. Проблемът не е само наш, подобни манипулации с граници и избиратели, не са чужди на страните с мажоритарна система - най-отдавна проблема „Джеримандъринг“ /Gerrymandering/ се проявил в САЩ.

Не би следвало тотално да се отнеме правото на партиите да бъдат национални „селекционери“ на отбора. Вярно е , че и при мажоритарните избори се представя партийна листа за съответния район, но при единствен критерий – разпознаваемост и избираемост на кандидата. Дори да приеме, че в следващия парламент ще влязат 240 звезди, любимци на народа това не значи непременно добър отбор

Следващият въпрос, който заслужава внимание са инициативните комитети – добра форма за локална, гражданска активност , стига да има гаранции за необвързаност. Когато няма такива гаранции, че избрания народен представител ще представлява всички избиратели и че няма да е обвързан със задължителен мандат се компрометира чл.67 от Конституцията.

Известно е , че политиката е изкуството да постигнеш възможното, тя е колективна игра, когато органът е колективен . Не е за индивидуалисти от инициативни комитети. За кметовете е различно – едноличен орган. Съгласно чл.11, ал.3 от Конституцията – партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Това е принципа, другите „колективни“ участници в политическия процес следва да са изключения.

В противен случай вместо за парламентарно представени партии, ще се говори за парламентарно представени фондации - „ А-ляска за България“, за парламентарно представени проекти - “Заешки главички“, за парламентарно представени хотелски вериги - “ За морето и Рейзи – завинаги“ и т.н.

Ако това искат 2 509 864 български избиратели – глас народен, глас божий. Честито и наздраве!

* Авторът е юрист, народен представител в 41-то Народно събрание

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Крими и право