Да отидеш на „воля“ на далян „Чайка“ и още нещо

Оттук са минавали чехкини, полякини - и всички са яли рибена чорба

Най-живописният далян на юг от Бургас се е сгушил по стария път за Созопол, на един остър завой. Навремето това място не го знаеше никой,освен рибарите и местни хора, които го пазеха в тайна, за да не се трупа много народ и да не им разваля кефа.

Идваха тук семейно в събота и неделя и на най-обикновени тенекии започваха да цвърчат миди. Други си носеха тенджери от дома и ги варяха, а огъня палеха направо върху черупчестия плаж. Минаваха делфини, по дъното водораслите бяха цветни и красиви, изобщо - рай за спокойна и щастлива почивка. Това разказват старите бургазлии за далян "Чайка".

Към него винаги е имало заведение, а вътре, в малкото му помещение - казан с къкреща и ароматна рибена чорба. На далян се ходи с хляб и яйца, обясняват рибарите. Защото риба все ще си хванеш, но за чорбата трябва да има застройка и после - хляб, за да си изсърбаш с удоволствие паницата.

Чайки и гларуси тук летят

Далянът носи името "Чайка", защото навремето тук се събирали много чайки и гларуси, така е и сега. Преди 52 години обаче, точно на 15-и юни, дошъл скъп гост - първият космонавт Юрий Гагарин. Той се срещнал със созополските рибари и за спомен засадил борче. Сега борът е пораснал голям, а в заведението - Далян "Чайка", се пази негова снимка и автографът, който е оставил на риболовците. Има и още нещо "космическо". Близо до даляна лозе имаше българският космонавт Георги Иванов. Сега обаче всичко е застроено с вили, хотели, апартаменти и от някогашната романтика не е останало много сред залятия с бетон бряг.

Само споменът, че тук се е снимал и култовият български филм "Оркестър без име" може да разбуни духовете и човек да се опита да свърже незабравимите сцени със сегашната обстановка. Между другото, и сега тук има ракета за игра на малчуганите, поставена е точно пред могъщия бор, засят от Гагарин. Столовете в заведението са подобни на тези от филма, а увисналите над масите зелени клони, карат туристите да останат и да опитат менюто. Не само заради прясната риба и спомена за филма, а и най-вече заради гледката към красивия морски пейзаж, който винаги означава "и още нещо".

Носталгията и комарите са изчезнали

Носталгията не може да се изпари и от приказките на мнозина - че имало много комари. Сега кръвосмучещите не могат да развалят настроението на туристите, защото всичко е обработено и напръскано с екологични препарати, твърди управителят на заведението Николай Янков.

Даляните под заведението са два - по- голям и по-малък. Прясната риба е сафрид, меджид, паламуд, зависи от сезона. Всяка сутрин в 6 рибарите излизат "на воля". Това не означава разходка из околността или из морската шир. Казано по далянджийски "на воля", означава да се извадят сутрешните мрежи. Вечер, но вече в 18 часа се прави "воля" и се вади следобедния улов.

Прясната риба е основната концепция на даляна. Макар, че порциите не са евтини, поне си сигурен, че е току що извадена от морето, коментират летовници, които са обсадили заведението в юнския ден. Има два вида рибена чорба. Едната е приготвена само от калкан - калкан чорба, а другата е кръстена "далянджийска" - тя се прави от извадената в момента от даляна риба - хамсия, попче, цаца, карагьоз. В допълнение на всичко това наблизо има и ферма за миди. В заведението на даляна предлагат десет различни ястия от миди, но най-хубавото е "Миди Чайка"- мидите естествено не са чайки, а са си миди с черупки и много подправки.

Защо всички искат да са на даляна? Заради локацията, заради спомените и заради усещането, че си на едно място, от което буквално политаш, но не в космоса, а в света на морските хора. На масите винаги има по един рибар поне, който ниже разкази и лакърдии.

Преди години е имало риби, които вече са изчезнали, но сега пък има други, които тогава не ги е имало, разказват морските. Примерно чернокоп и зарган. А сред изчезналите, най-много слука е имало при черноморската скумрия. “Ловили са с тонове скумрия. Била е три вида - “олюс”, “маврика” и “лепарид”. После са я сушили като чироз, защото са нямали надеждна хладилна техника и нямало как да я съхраняват за по-дълго време”, припомнят далянджиите.

Не може без любови и красиви чужденки

Не липсват и истории за любови и красиви чужденки. Според една от тях, далянджия обещал на красива германка, че ще й покаже вълшебствата на морското дъно. Влезли с лодка в морето, но ядосаната съпруга на рибаря ги настигнала с друга лодка и го цапардосала с греблото по главата.

Така е, оттук са минавали чехкини, полякини - и всички са яли рибена чорба и другото лято са се връщали заради нея, разказват морските вълци. И прибавят нови и нови истории, седнали на стария нов далян, който в определен час от нощта направо изглежда митичен. Гледаш старите разказвачи и не вярваш на ушите си, но пък печената прясна риба и изпотената чаша пълна с бяло вино, те карат да не ставаш дребнав и да се наслаждаваш на поредната "воля".