Глобализмът срещу националната държава

Опитът за разчленяване на Русия се провали

Американският президент генерал Айзенхауер, като голям военен авторитет отчита, че през втората половина на 50-те години на XX век войната е най-неприемливото средство за решаване на конфронтацията САЩ-СССР. Затова той категорично се противопоставя на крайните екстремисти в Конгреса и извън него за увеличаване на средствата за отбрана от 40 на 48 милиарда долара. Нещо повече, по време на своето управление той не позволява военният бюджет да надхвърли 40 милиарда долара. Сигурността според него не може да бъде гарантирана чрез надпревара във въоръжаването, защото колкото повече една страна отделя средства за оръжие, толкова по-уязвима става тя от противника, който също трупа оръжие.

През януари 1961 г. в прощалното си президентско слово генералът подчертава, че американските ценности са застрашени от едно ново явление за Америка - „свързването на огромната военна институция (Пентагона) с голямата оръжейна индустрия. Това явление упражнява тотално влияние в страната. То се чувства във всеки град, всяка служба, всяко министерство на федералното правителство. Всяко американско правителство трябва да се пази от налагането на неоправдано влияние на военно-промишления комплекс“. Това е невероятен политически усет на един голям военен и държавник.

Следващите американски президенти - Кенеди, Джонсън и Рейгън, не само не се съобразяват с предупрежденията на Айзенхауер, но налагат най-голямата в историята на човечеството надпревара във въоръженията, като средствата за отбрана в края на 80-те години на XX в. нарастват на 500 милиарда долара. Това утвърждава военната индустрия на САЩ като незаобиколим фактор във външната политика на страната.

Прекратяване съществуването на СССР и разпускането на Варшавския договор рязко променя съотношението на силите в Европа и света в полза на САЩ. Променената геополитическа обстановка налага според известни политически анализатори и политици, включително и американски, коренна промяна на характера, целите и задачите пред външната политика на Съединените щати. Първият сериозен ход, който се очаква от Вашингтон, е рязко съкращаване на средствата за отбрана и разпускане на НАТО.

Надеждите на международната общност за промяна на външнополитическия курс на САЩ, съобразен с новите реалности в света, се оказват напразни. Вместо драстично съкращаване на военния бюджет, той нараства от 500 на 750 милиарда долара. Вместо разпускане на НАТО се предприема линия на неговото разширяване на изток. Курсът за запазване на лидерската роля на САЩ върху огромна част от планетата е заменен с амбицията за американски хегемонизъм над човечеството. За реализиране на този нов курс, известен вече като курс на глобалистите, чийто най-ярки представители са средите, свързани с оръжейната индустрия, военното и външно ведомство на САЩ, трябва да бъдат преодолени всички възможни пречки. Това са преди всичко Европа и Русия.

Без подкрепата на страните от европейския континент абсолютното световно лидерство на глобалистите, главно от Вашингтон, е обречено на неуспех. Затова те хвърлят огромни финансови и кадрови средства за подмяна на европейския опитен и достоен европейски ръководен екип със слаби, безлични и зависими американски протежета. Днес тези персони безусловно подкрепят линията на глобализма, включваща санкции срещу Русия, участие във военни акции и „миротворителни“ операции, приемане на огромни бежански потоци, без дори да споменат провокаторите на това миграционно бедствие, участие в мащабни военни учения, чиято цел е провокиране на Русия и пласиране на оръжие, произвеждано от глобалистите.

Руският фактор, разполагащ с ракетно-ядрена мощ, равностойна на американската, е далеч по-смущаващ. Опитът за разчленяването на изпадналата в анархия Русия по време на управлението на Елцин, се проваля. Неуспешно завършват и усилията за налагане на американското военно превъзходство над Москва.

След провала на тези опити глобалистите, сред които особено активен е Джордж Сорос, променят антируския си подход. Наред с разширяването на НАТО до границите с Русия, се подклаждат огнища на напрежение, на междуетнически и религиозни конфликти на границата на Руската федерация или в самата нея. Най-мащабната провокация срещу Москва, финансирана и режисирана от глобалистите, е кризата в Украйна, което трайно дестабилизира обстановката в региона, и нанесе сериозен удар преди всичко върху отношенията Русия - ЕС.

Грубата намеса на американските войнстващи глобалистични среди в Украйна е безспорно доказателство, че за свръхамбициите им да се наложат като хегемон на света, не са пречка диктаторските режими, крайните ислямистки организации или неофашистите. Пречката е Русия. Само преди няколко месеца шефът на британското разузнаване (М6) Джон Скарлет, разкри пред в. „Гардиън“ потресаващ план на Вашингтон и Лондон за „дестабилизиране“ на Русия.

Очевидно, най-сериозната пречка пред глобалистите са националните държави. А Русия е най-силната от тях. Нейният разгром в решаваща степен ще улесни обезличаването на останалите национални държави в Европа и света. А това означава триумф за военно-индустриалната и срасналата се с нея политико-олигархична прослойка в САЩ и извън тях.

Реалната заплаха от мащабното настъпление на глобализма рязко промени нагласата на огромна част от американските избиратели, които предпочетоха неопитния в политиката Тръмп пред кандидата за президент на войнстващата прослойка в САЩ. Безпрецедентната по мащаби, острота и арогантност пропаганда на глобалистите срещу новоизбрания президент показва не само огромния финансов и медиен ресурс, но и решимостта безкомпромисно да продължат курса към хегемонизъм.

Предизборните обещания на Тръмп, на които повярва американският избирател, останаха пожелания. Още през първите дни от встъпването му на президентския пост му бе категорично наредено да не прави дори опити за промяна на американския външнополитически курс, наложен през последните три десетилетия. Заплашен от импийчмънт, новият американски президент бе длъжен да се съобрази с ултиматума на глобалистите. В новата стратегия за национална сигурност на САЩ, оповестена миналия мсец, са потвърдени външнополитическите приоритети на Вашингтон. Те включват запазване на еднополюсния модел в международните отношения, превъоръжаване и модернизиране на армията, което налага увеличаване на военния бюджет. Като главна заплаха за американските „национални“ интереси, които се свеждат преди всичко на хегемонизъм в световен мащаб, са Русия и Китай.

За да се докаже, че външната политика на Вашингтон, налагана от глобалистите, е безалтернативна, платени „учени“ и поръчкови анализатори „доказват“, че войните са неотменима част от естественото състояние на човешкия род. Те не само не вредят, но са един от стимулите, даващи тласък на човешкия прогрес. В тази връзка тези идеолози на необходимостта и потребностите от военни конфликти, локални или мащабни войни, подлагат на остра критика и саркастично осмиване позициите на европейците, според които с рухването на двуполюсния модел и края на Студената война е настъпил траен мир и стабилна сигурност на планетата.

Световната общественост, сред която видни политици, учени и политически анализатори, с тревога констатират, че през последните почти три десетилетия САЩ позволиха доминацията във вътрешната и външна политика на най-войнстващите елементи във Вашингтон.

Поредицата от военни конфликти, войни и огнища на напрежение, провокирани от тях, свидетелстват, че американската външна политика се превръща в тревожен фактор, дестабилизиращ международната обстановка, и очертаващ се като все по-сериозна заплаха за световния мир и сигурност. Този фактор може да бъде спрян, както от среди в самите Съединени щати, които смятат, че и тяхната страна е застрашена от глобалистите, така и от Европа, ако разбира се, тя се освободи от наложената й американска, т.е. глобалистка зависимост.

Няма съмнение, че борбата срещу това явление на световната сцена ще бъде тежка, продължителна и безкомпромисна. Глобалистите, наред с внушителните индустриално-парични и пропагандни възможности, напълно контролират важни управленски сектори, включително военното и външно ведомство на САЩ.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи